Новини

снимка на Вера Стаевска

 От Сдружение за изследователски практики (познавате ни най-вече от инициативата

снимка на Вера Стаевска

С обществени пари се плаща за закон, облагодетелстващ големите концесии като ски-зона „Банско“, които държавата не разваля, въпреки дългогодишни спорове и неизплатени задължения. При проведения скоростен процес от 1 месец по придвижване към Народното събрание на новия проектозакон за „вечни“ концесии виждаме, че Възложителят на изработването на закона Министерски съвет не е организирал обществени обсъждания.

снимка на Вера Стаевска

След като множество граждани и организации подадоха след наш призив становища срещу приемането "на тъмно" на нов Закон за концесиите (публикуван от Министерски съвет за обществена консултация на 19.04.2016г със срок за становища до 03.05.2016 - в празничен период), на 11.05.2016г отново писахме до Министерски съвет с предложение да съдейства

Дебат

Основните форми на бракониерство в горите включва отсичането на немаркирани дървета от лица, които нямат позволително за сеч в гората, или кражбите на отсечена дървесина от временните складове покрай сечища, в които се работи в момента. Отсичането на немаркирани дървета най-често се случва в лесно достъпни гори в близост до населените места и покрай пътищата, но може да бъде наблюдавано и в насаждения, които са обекта на ползване от трети лица.

Причините за бракониерството са следните:

  • Размита отговорност за охраната и контрола в горите и сечищата между горските стопани, горските инспектори и лицензираните лесовъди на дърводобивните фирми;

  • Чувството за безнаказаност у нарушителите в резултат на пропуски в нормативната уредба и ниска ефективност на правораздавателната практика;

Най-често срещаните незаконни практики в горите, които се прилагат при извършването на регулярен дърводобив, се отличават с това, че в документацията могат да бъдат скрити разлики между планиран и реализиран обем на дърводобива. Най-често обемът на добитата дървесина може да бъде незаконно завишен без това да може да бъде лесно установено поради следните причини:

  • нормативната база позволява сеч на дървета с диаметър на гръдна височина под 18 см, без да са маркиран в основата на стъблото;

  • изготвянето на карнет описи на предвидените за сеч дървета често се прави по теоретични данни за насаждението, вместо въз основа на реални замервания на маркираните дърветата;

  • изчисляването на обема на маркираните за сеч дървета често се манипулира, чрез трудно установими манипулации в данните за средните диаметри и височини на маркираните дървета;

  • нормативната уредба допуска при преизчисляването на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина от пространствени в плътни кубически метра да се натрупва разлика от около 30-40 %, която не се отчита при заплащане на добива и при определяне размера на тарифната такса.

Изключително честите грешки в данните за дървесните запаси в горскостопанските планове, водещи до занижаване на реалните запаси, дава възможност при спазване на предписаната по план интензивност на сечта да бъдат добивани по-големи обеми дървесина от предвидените. В тези случаи, в документацията на сечището се отчитат обеми на добитата дървесина близки до планирания за добив обем, като допълнителните количества се скриват и съответно открадват без документална следа.

Ключово условие за реализацията на незаконно добитата дървесина след отсичането й е тя да бъде транспортирана от сечището или временния склад до краен потребител без да бъде отчетена пред собственика на гората. Това се постига като незаконно добитата дървесина най-често се транспортира без да се описва в протоколите за приемане и освидетелстване на сечищата, без да се описва коректно в превозните билети при експедицията на дървесината или като се транспортира без превозен билет или един билет превозен билет се използва за повече от един курс.

Ръководителят проект на фирма Пролес по изработване на нов План за управление на Национален парк Пирин призоваваше да не се задават въпроси, защото презентациите били обобщение, а да се прочетат данните. На въпроси, задавани към данните, тя не отговори, като отново повтори, че срещата е за презентация на резултатите, а отговор на въпросите участниците да търсят в документацията – общо 409 стр без приложенията, публикувани 2 дни преди срещата. Дори и въпроси, цитиращи конкретни твърдения от тези 409 стр., не получиха отговор. След като бе помолена да покаже конкретни данни, които тя твърдеше, че са публикувани в документацията, се оказа, че те липсват.
Общо – на този етап липсват данни, а през декември се очаква предлагане от Пролес на режими за управление на НП Пирин, които трябва да се основават на данни и да се обсъдят на 18 декември.
Оценката се концентрира върху условията за туризъм, при положение, че според ЗЗТ националните паркови имат 4 цели, едва на 4то място от които идва поддържане на условия за туризъм. В документацията имаше противоречащи си данни – едновременно 70% от посетителите са пешеходни туристи, но след това се оказва, че мнозинството посетители на парка са там за ски туризъм. В най-често срещаните нарушения оценката не включва незаконни сеч и лов, а ски извън писти и паркиране на МПС. Цитира се, че туристите посещават парка най-вече заради дивата природа, но планът препоръчва в почти всички свои точки нова инфрастуктура, за да се привличат тези същите туристи.
Беше представено социологическо изследване, задължително по задание. Аз имам методологически въпроси към него, на които ще се отговори, когато изследването се публикува на страницата на Пролес - засега ги няма. Но е факт, че данните по презентацията на изследването с представителни извадки както на национално, така и на регионално ниво, показват, че НП Пирин е оценяван повече като природна ценност, отколкото ресурс за икономическа печалба и 88% от гражданите заявяват, че искат природата да се опазва без компромиси в името на инвестиционни проекти. Видяхме, че ако вече подготвеният, макар и без никакви данни, План за управление, включва възможности за разширяване на ски зоната и създаване на нови ски зони в НП, общественото мнение е в синхрон с целите на националните паркове според ЗЗТ - на 1 място е целта за съхранение на дивата природа, а на последно място за развитие на туризъм и поминък.

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

15.4 е копи-пейст от предизборната програма на Реформаторите. Остава да видим какво имат предвид с това и кой и защо го е вкарал като приоритет. Възможна интерпратеция даваме (под "ние" имам предвид Зелени закони) в  становището за програмата на правителството http://www.zelenizakoni.com/novini/5-speshni-stpki-za-prirodata-preporch... . Но най-важно е да наблюдаваме и реагираме по конкретни действия и да предлагаме адекватни решения - под "ние" имам предвид всички, които се интересуваме :)

снимка на Andrey Kovatchev
Andrey Kovatchev

Това ще е програмата на новото сборно правителство. В точка 5.4 има откровено безумие - от коя партия е влезло знаете ли: "15. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА15.1. Опазване на природата, смекчаване на климатичните изменения и устойчив икономически растеж чрез енергийна и ресурсна ефективност.15.2. Изграждане на екологична инфраструктура ,15.3. Прилагане на принципите за интегрирано управление на водите за устойчиво управление и развитие на инфраструктурата в секторите ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите.15.4. Промени в процедурите за оценка на състоянието на околната среда. Въвеждане на принципа за икономическа целесъобразност.15.5. Въвеждане на последователна политика за стимулиране развитието на ВЕИ. Въвеждане на екологично образование още в началното образование.15.6. Намаляване броя на населените места, засегнати от воден режим.15.7. Единен национален регистър на водната инфраструктурата и национална информационна система за управление на водитеhttp://m.trud.bg/Article.aspx?Id=4406823"

снимка на Стефан Аврамов
Стефан Аврамов

В момента основният източник на финансиране за дейности за биоразнообразието в България е Оперативна програма "Околна среда" и програма "Лайф" на ЕС. Трябва да се мисли за диверсификация на донорите и защитените територии могат да генерират и собствени приходи и да не разчитат изцяло на държавния бюджет и Оперативна програма "Околна среда". Естествено приходите трябва да се правят по начин, който не компрометира целта на създаването на съответната защитена територия и да не стимулира нейното унищожаване.

Плащанията от екосистемни услуги са добър пример за това, друг механизъм са различните форми на заплащане на ползвания в защитените територии - вход, фотографиране и др. По света има много примери за фондове за защитени територии, където прозрачно се събират и преразпределят средства за по- добро управление на защитени територии. Тези приходи, макар и относително малки, но дават независимост на финансирането и водят до подобряване на управлението на защитените територии.