ГЕРБ и Зелените по темата за българското село

снимка на Вера Стаевска

На 13 май 2014 г. в Медийната зала на БНР в рамките на проекта  "Да говорим (на) открито" на Сдружение за изследователски практики се проведе дебат за нужната политика за развитие на селските райони на България. Участваха граждани и представители на две политически партии -  в дебата се включи по телефона г-жа Десислава Танева (ПП "ГЕРБ"), а на място участие взе г-жа Албена Симеонова  (ПП "Зелените"). Дискусията беше водена с помощта на експерта Йордан Великов и модератора Иван Бедров.

Видео запис от събитието можете да видите тук.

Дискусията започна с представяне на основните акценти в дебата по формулирането и провеждането на политика за устойчивото развитие на селските райони: концентрация на активни хора в селските райони, производство на качествени и чисти суровини и преработка на суровините в селските райони, мултифункционално използване на една и съща суровина , разнообразяване на селската икономика, включително чрез развиването на зелена биоенергия и зелен транспорт и не на последно място – подобряване на качеството на живот за местните семейства като предпоставка за задържането на специалистите в селските райони на страната.

Представителя на ПП ГЕРБ, г-жа Танева, изрази следните позиции по отношение развитието на селските райони на България: демографските тенденции в селските райони на България следват тенденциите в другите страни по света – на бърза урбанизация, съчетана с емиграция, но в това няма нищо тревожно., България затова е част от  от ЕС – за да има свободен пазар на труда (в рамките на ЕС). За да се запази виталността на населените места и да се обработват площите, е необходимо да се създаде поминък, както в земеделието, така и извън него – младите хора трябва да имат стимул за да останат да живеят в малките населени места. Освен това, макар да е основният финансов инструмент, ПРСР не е единственото средство за решаване на демографския проблем. От тази гледна точка, обаче, разписването на следващата ПРСР 2014-2020, особено по отношение помощта за създаване на стопанства на млади фермери, е неподходяща, защото заделя малко финансиране за тези стопанства.

Освен ПРСР, са необходими комплекси от национални мерки, включително стимули за създаване на работни места, облекчени условия за бизнес, съчетани с правилно бюджетиране на европрограмите и особено на ПРСР. По отношение типа земеделие който трябва да се развива отговорът на г-жа Танева бе, че категорично трябва да се развива биологичното земеделие чрез .  съчетаване на национални мерки за преференции за откриване на работни места и добро насочване средствата на ПРСР – повече средства за млади фермери и за биологично производство. За да остане повече добавена стойност в селските райони на България, пътят е чрез обединяването на земеделските производители, особено ако са биопроизводители.

Според г-жа Албена Симеонова от на ПП Зелените, развитието на биопроизводството е приоритет само на думи, особено предвид нулевата 2014 г., през която регистрираните биопроизводители няма да получат подпомагане по специализираните мерки на ПРСР. В същото време, независимо кое правителство управлява, огромната част от подпомагането по в България продължава да се насочва по реалния приоритет в земеделието -  големите индустриализирани производители на зърно и полски култури. Като те са поощрявани включително за сеитбооборот с бюджетите за екологично земеделие, вместо тези средства да се ползват по истинското им предназначение – за щадящи околната среда практики. На практика субсидиите по Първи Стълб на ОСП не достигат до производителите в селските райони – огромната им част се разходва в градските райони. Именно тази грешна политика за стимулиране на едрото индустриално земеделие води и до обезлюдяване на селските райони, тъй като не достигат средства до семейните стопанства, включително до „приоритетните” стопанства, произвеждащи биопродукция. По отношение на преработката, тя трябва да се насърчава на ниво стопанство, така щото земеделският производител да има възможност да добави стойност на собствената си качествена продукция, и тя да достигне до крайните потребители. Съответната наредба за Директни продажби трябва да реши този проблем, който е особено остър за биологичните производители, чиято продукция не само, че не се преработва на място, но тя не се преработва изобщо в страната,  а напуска България като суровина, за  да се върне обратно под формата на готови био-продукти. Програма ЛИДЕР на ПРСР 2007-2013 също би могла да подкрепи задържането на млади активни хора в селските райони, ако бъде приложена по подходящ начин в България и се разшири обхвата й. Становището на г-жа Симеонова е, че при всички случаи българските евродепутати следва да се борят за редизайн на еврофондовете и по-голяма роля на биологичните производители, защото те:

  • Живеят на село и, освен че произвеждат, генерират платежоспособно търсене на местни стоки и услуги, т.е. генерират пазар за предприемачи в други сектори на селската икономика

  • Щадят околната среда

  • Произвеждат здравословни храни като фактор за по-здраво население

  • Работят за преодоляване на негативните промени в климата

  • Създават повече заетост отколкото конвенционалните стопанства, заради спецификата на производствата им

След това дебатът продължи като дискусия между представителя на ПП Зелените и присъстващите граждани по множество теми, всяка от които има отношение към устойчивото развитие на селските райони:

  • необходимост от интегрирано развитие на селските райони по възможност чрез ЛИДЕР по подхода „отдолу-нагоре”

  • редизайн на националното финансиране на земеделието и ориентирането му от тютюн към други култури, за които има пазар

  • преориентиране на ПРСР към младите хора, които да се завърнат на село; преориентиране на националните политики към хората/семействата/домакинствата, а не към земеделските производители и бизнеса; мястото на хората в селските райони – майките, децата, възрастните хора;качеството на живота в селските райони по социални групи;

  • включването на земеделските институти и училищата в прилагането на ПРСР;

  • използването на потенциала на зелените работни места в екологичното земеделие, зелената енергетика и транспорт;

  • доколто бюджетирането и разходването на националния и европейския бюджет е балансирано и справедливо;

     

  • може ли да е успешно развитието на селските райони без достатъчно ниво на реална децентрализация на (само-) управлението?

  • защо е необходимо да субсидираме икономически нежизнеспособни производства, които биха фалирали без субсидиите?

В заключение може да се каже, че независимо че формулирането на комплексна национална политика за СР не е започнало, и двете участвали в дебата партии показват разбиране за необходимостта от преформулиране на приоритетите в земеделието, редизайн на настоящите нива на подпомагане и ново насочване на помощта, предоставяна от европейски и национални източници.