Преди броени дни приключи тазгодишното (78-то) Общо събрание на Организацията на обединените нации (ООН). В откриващото си слово Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш обърна специално внимание на климатичната криза и все по-големия брой жертви и материални щети от нейните проявления. Всъщност, акцентът върху климатичните промени е в словото на Гутериш всяка година, като за последните 5 години климатичната криза е сред 3-те най-важни въпроса, поставяни при началото на сесията. Преди него този акцент бе и в словата на Бан Ки Мун при откриванията на най-висшия орган на международно ниво, както и на Кофи Анан и други предшественици, заемали поста Генерален секретар на ООН. И това е така, защото учените са категорични отдавна, че климатичните промени са сред най-големите заплахи за нашата цивилизация, както и че само ние като общество можем да ограничим негативните ефекти от тази криза, причинена от нашите действия в енергетиката, индустрията, транспорта, строителството, селското стопанство и другите сектори от социално-икономическия живот.

Всеки следващ доклад на международния научен панел към Конвенцията за климатичните промени на ООН разкрива все по-тревожни данни и прави все по-силни апели към вземащите решения. Науката е категорична: Климатичните промени, предизвикани от човешката дейност, вече са в състояние на криза и изискват неотложни мерки за спиране на тенденциите по увеличаване на глобалната температура и свързаните с това негативни проявления върху живота на нашата планета. Защото след кризата, при надвишаване на затоплянето над 1,5°C, може да настъпи катастрофа с невъзвратими последствия и невъзможност за овладяване. Тогава биха се размразили пермафростовите полета в арктическия пояс, биха загинали тропическите гори, биха се променили основни океански течения и като цяло, естествените механизми на самобалансиране биха спрели да работят, което да доведе до масово измиране на видовете на Земята. Температурата на повърхността на Земята през предишното десетилетие (2011-2020 г.) е с 1,1°C по-висока спрямо началото на „втората индустриалната революция" (1850-1900 г.) като за сушата увеличението е средно с 1,6°C. Особено висок става ръстът в температурата през последните 3 десетилетия, което силно кореспондира с увеличения ръст на емисиите през този период. От началото на по-масовото използване на фосилни горива през XIX век досега човечеството е изпуснало в атмосферата около 2400 Gt въглероден диоксид, като 58% от тях е за периода 1850-1989 г., а останалите 42% са в последните 3 десетилетия.

През последното десетилетие редовно четем за „счупени" температурни рекорди и това не е заради фокуса върху тази тема, а защото всяка една от последните 10 години се намира в класацията за 10 най-горещи години, откакто има измервания в света. Същото се отнася до статистиката за най-горещ месец и най-горещ ден. Тази година не прави изключение и се очаква 2023-а г. да е най-горещата досега, като през същата бяха рекордните най-горещият месец - юли 2023 и най-горещият ден 6 юли 2023 г.

Ефектите от климатичната криза вече засягат силно екосистемите и обществата, което причинява вторични кризи свързани с изхранването, достъпа до питейна вода, разпространението на вируси и заболявания, вътрешни и трансгранични бежански вълни и миграция. Между 3,3 и 3,6 млрд. души живеят в райони с висок риск и са уязвими на екстремните климатични проявления. Това означава, че всеки трети жител на планетата е в риск, а като се има предвид глобалното проявление и вторичните ефекти, този въпрос касае всеки един човек на Земята. За някои островни държави е ясно отсега, че в близките десетилетия ще бъдат заличени от природната и политическата карта на света. Най-бедните и уязвими държави, които имат и най-малък принос към емисиите парникови газове, са най-силно засегнати от негативните ефекти на климатичната криза, което поставя от години въпроса за отговорността на богатите индустриални държави и финансирането за щетите на бедните страни. Тези въпроси ще бъдат във фокуса и на тазгодишната поредна глобална среща на страните от ООН, подписали и ратифицирали Рамковата конвенция за изменение на климата. Това са на практика всички 197 признати от ООН страни по света, а тазгодишната среща е 28-ата поред (СОР28) от приемането на конвенцията през 1992 г. и ще се състои в Абу Даби, Обединени арабски емирства.

На този глобален фон България сякаш живее в друго време. Вместо да осмислим по-детайлно причините за зачестилите наводнения, пожари и горещи вълни у нас и в региона и да си дадем сметка за нуждата от бърза трансформация, ние продължаваме да тънем в популизъм за „задължително запазване на въглищния отрасъл до изчерпване на запасите от въглища". Дори сме свидетели на блокиране на магистрали и изнудване на правителството и цялото българско общество от работодателите и синдикатите в тази сфера, които за пореден път изкарват работещите на улицата и ги лъжат как работните им места са въпрос на политически приоритети, а не на крайна нужда от справедлив преход и трансформация. При положение, че над 60% от емисиите в България идват от енергетиката, а въглищата съставляват над 70% от емисиите в енергетиката, най-логичното е именно оттам да започне трансформацията. А сега има и пари за справедлив преход, и условия за алтернативно икономическо развитие, и огромно търсене на работна сила на пазара на труда.

Отказът от прилагане на европейското законодателство и международни норми, свързано с намаляване на емисиите, рискува държавата да зачеркне възможностите за използване на Фонда за справедлив преход (над 2 млрд. лева), Модернизационния фонд (3 млрд. лева), а дори и около 40% от Националния план за възстановяване и устойчивост. Това са общо над 10 млрд. лева, които могат да влязат в българската икономика, директно към местни власти, бизнеса и домакинствата, за да се осигури плавен и социално справедлив преход към модерна климатично неутрална икономика. Отделно от това българската икономика допълнително би загубила конкурентоспособност в средносрочен и дългосрочен план. В един момент реалността на 'законите на пазара' ще прекратят тези мощности, но ще сме пропуснали всички възможности и финансови инструменти за справедлив преход и модернизация, а България ще се превърне от износител на електрическа енергия във вносител на по-евтина такава, произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в чужбина. И това не са просто хипотези, а реални прогнози, имайки предвид повишаващите се цени на емисиите, изграждането на огромни мощности на ВЕИ в съседни страни и региони при цени на произведената енергия в пъти по-ниски от тези на ТЕЦ-овете в България и изграждането на все повече междусистемни връзки на енергопреносните мрежи в региона.

За един кратък период от края на 2021 г. до средата на 2022 г. България беше заела много по-адекватно за времето място по отношение на климатичните политики. В структурата на правителството имаше Вицепремиер с такъв ресор, наваксано бе забавянето по изготвяне на Териториалните планове за справедлив преход, финализиран бе Националния план за възстановяване и устойчивост, включително бе преодоляна блокадата от страна на Европейската комисия, заради липсата на интегриране в него на реформите за декарбонизация. Страната ни дори взе решение да се заяви като кандидат за домакин на ежегодната среща на Конвенцията за изменение на климата през 2024 г. (СОР29). Името на България придоби много по-голяма тежест в климатичната дипломация и имаше реални шансове това да привлече значителен обем чуждестранни инвестиции в най-развитите сега в глобален план отрасли на иновации и технологии за производство, съхранение и пренос на електрическа и топлинна енергия.

Вместо да се продължи с амбицията, политическата криза доведе до замразяване на плановете и процесите по обновяване на стратегическите документи, независимо от наличието на ново редовно правителство. Вече повече от 3 месеца няма приет нито един от взаимосвързаните документи, част от европейските норми, а именно - Национална пътна карта за климатична неутралност до 2050 г., ревизиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата 2021 - 2030 г., Териториални планове за справедлив преход за трите въглищни района (Стара Загора, Перник и Кюстендил), както и актуализиран Национален план за възстановяване и устойчивост, който да интегрира новия европейски инструмент за енергоспестяване, нова чиста енергия и диверсификация на енергийните доставки - REPowerEU. В този затворен кръг от зависещи един от друг стратегически документи правителството следва да има ясна визия, която да е част от общоевропейската, и да ги приеме едновременно, или в поредица, но следвайки общата визия за декарбонизация, оптимизация и модернизация на българската енергийна система.

Ние, от инициативата Зелени Закони, настояваме правителството на Република България да прилага стриктно поетите пред ЕС и ООН ангажименти по отношение на климата, включително изброените по-горе, като сме убедени, че това е въпрос от национален интерес и в полза на българските граждани. 

Също така настояваме в следващите месеци да бъде изменен Закона за ограничение изменението на климата (ЗОИК), като в него бъдат изрично записани международно признатите цели в тази сфера, адаптирани към националните ни специфики. В това число ЗОИК трябва да въведе норми и механизми за преустановяване работата на инсталации с висок въглероден отпечатък и да задължи институциите на Изпълнителната и Съдебната власт в прилагането на тези норми.

Предвид предложенията за промени в Конституцията на Република България, инициирани в 49-ото Народно събрание, започваме широка обществена кампания за допълнение на основния закон на страната ни, който да включи Целите за устойчиво развитие на ООН в него, като по този начин приложи водещите политики на международно ниво в националното ни законодателство.