СДП „Балкани“ и „Зелени Закони“ с остра позиция срещу доклад на правителството, с който се отказва от мерките от 2022 г. за увеличаване на достъпа до екологично правосъдие при обжалване на ОУП, ПУП и др.

От официален доклад до Комитета за прилагане на Орхуската Конвенция става ясно, че новото правителство се отмята от амбициозен План за закриване на трите дела (2011/58, 2012/76 и 2016/144), по които държавата бе „осъдена“ за нарушения на конвенцията. Делата бяха заведени от природозащитни организации в периода 2011-2016 срещу системно ограничаване на правото по Конвенцията за обжалване на незаконни актове на общините и МРРБ по ЗУТ като ОУП, ПУП и разрешения за строеж (нарушение на чл. 9, ал. 3 от Конвенцията), както и срещу масовата практика екологичните съдебни дела да се обезсмислят чрез решения за „предварително изпълнение“ на ОВОС  по чл. 60 от АПК докато ОВОС бива обжалван (нарушение на чл. 9, ал. 4 от Конвенцията).

Докладът на правителството на акад. Денков е силно разкритикуван от СДП „Балкани“ и Инициатива „Зелени Закони“, които считат за недопустимо държавата да се извръща на 180 градуса и да се отхвърля от приетия вече през 2022 г. план на правителството на Кирил Петков за изпълнение на изискванията на Конвенцията (виж плана в отговора на МОСВ по парламентарен въпрос на бившия депутат Александър Дунчев). Планът беше приет и изпратен миналото лято в Орхус в изпълнение на Решение VII/8d от седмата сесия на Съвета на страните по Конвенцията, с което решение отново ни бе отправено официалното „предупреждение“ (caution), че България ще бъде изключена от този международен договор. Заплахата е на път да бъде реализирана, ако държавата не предприеме предписаните в Решение VII/8d законодателни и административни мерки с цел:

• осигуряване на достъп до правосъдие на обществеността към Закона за устройство на територията (ЗУТ) при обжалване на ОУП, ПУП и разрешителни за строеж;
• гарантиране на ефективна защита по екологични дела чрез ограничаване и преразглеждане на процедурите по чл. 60 от АПК за „предварително изпълнение“ на решения по ОВОС;
• осигуряване на обществено участие и достъп до правосъдие при изменение на ОУП по реда на ЗУТ.

Основните доводи срещу международните правила и препоръки, които правителството на акад. Денков изтъква в своя доклад до Комитета на Орхуската Конвенция, са, че достъпът до правосъдие по ЗУТ ще забави инвестиционните процеси в страната, и че държавата продължава вече 10 години да анализира съдебната практика по отношение на „предварителното изпълнение“ на решения по ОВОС.

В своята позиция от 06.11.2023 до Комитета, обаче, от СДП „Балкани“ и Инициатива „Зелени Закони“ разобличават манипулативния характер на правителствените доводи, които се оказва, че са същите, с които държавата загуби трите дела още преди 10 години. За целта двете организации прилагат задълбочен анализ на порочната административна и съдебна практика по отделните нарушения на Конвенцията при процедирането на проекти за магистрали, газопроводи, ТЕЦ, ВЕЦ, кариери, мини и дори стадиони.

По отношение на достъпа до правосъдие по ЗУТ, от двете сдружение прилагат актуална съдебна практика, която демонстрира как съдът продължава системно да лишава граждани и природозащитни организации като СДП „Балкани“ от правата им по чл. 9 (3) от Орхуската Конвенция да обжалват по реда на ЗУТ заповедите, с които държавни и общински органи продължават да одобряват ОУП, ПУП и разрешителни за строеж без актуални екологични оценки или в нарушение на включени в тях условия. Като конкретни примери са дадени делата срещу заповедите на МРРБ за одобряване на ПУП и разрешителното за строеж на Пътен възел „Кресна“ към спорната Магистрала Струма. Основен довод и на съда и на държавата е, че не може да има достъп до правосъдие едновременно и при решенията по ОВОС („първо ниво“ на административни актове в процеса по разрешаване на строителство), и при заповедите за одобряване на ОУП, ПУП и разрешенията за строеж по ЗУТ (т.нар. „второ ниво“), доколкото актовете по ЗУТ се издават само въз основа на влязло в сила решение по ОВОС. Ако и двата типа адм. актове подлежат на обжалване, ставало „дублиране“ на това право. Срещу тази манипулация, обаче, е представена съдебна практика по дела на Риболовен клуб „Балканка“, при които съдът допуска обжалването на актове, които се явяват „второ ниво“ от административния процес. Това са Разрешителните за водоползване по Закона за водите, които също се издават само въз основа на влязло в сила решение по ОВОС, но според съда се оказва, че могат да се обжалват от обществени организации като рибарското сдружение.

По отношение на проблемите с прилагането на „предварително изпълнение“ към решенията по ОВОС, докато ОВОС бива обжалван, са представени три вида доказателства, които демонстрират порочния характер на тези актове по чл. 60 от АПК, водещи до неефективна правна защита по екологични дела (т.е. обезсмисляне на самите дела срещу ОВОС) и съответно до масови нарушения на чл. 9 (4) от Конвенцията.

На първо място е анализиран примера с разширението на промишлена зона „Асарел Медет“ за добив и преработка на медна руда, което е реализирано чрез „предварително изпълнение“, докато тече обжалването срещу ОВОС на проекта. Парадоксалното в случая е, че ОВОС е отменен от съда по жалби на ПП „Зелено Движение“ и СДП „Балкани“, но заради порочното използване на „предварителни изпълнения“ обжалването и решението на съда са обезсмислени. Още по-парадоксален е факта, че съдът отменя дори заповед на РИОСВ да се спре използването на обекта, с аргумента, че обектът е вече построен и не е редно да се спира.

На второ място са дадени за пример редица решения на МОСВ, включително на новия министър Юлиян Попов, с които се разрешава „предварително изпълнение“ на решения по ОВОС, като се отчитат само икономическите интереси, без екологичните, което е в пряко нарушение на Конвенцията.

На трето място са представени и десетки противоречиви съдебни дела, в които едни съдебни състави подкрепят решенията за „предварително изпълнение“ на ОВОС в защита на икономически интереси, докато други съдебни състави отменят спорните „предварителни изпълнения“ с аргумента, че те обезсмислят съдебните дела при обжалване на ОВОС, и че частните икономически интереси не могат да се поставят над обществените екологични интереси за защита на природата.

В заключение на своята позиция от 06.11.2023 до Комитета за прилагане на Орхуската Конвенция от СДП „Балкани“ и Инициатива „Зелени Закони“ призовават държавата да изпълни вече одобрения план за действие на правителството на Кирил Петков и да гарантира ефективен достъп до правосъдие и ефективна правна защита за българската общественост по екологични дела, включително срещу незаконни устройствени планове и незаконни разрешителни за строеж.

Приложение:

Правен анализ с административни и съдебни примери, доказващи продължаващите нарушения на чл. 9 (3) и (4) на Орхуската Конвенция.

1. Неизпълнение на параграф 2, буква а) от Решение VII/8d

1. Магистрала Струма

С Решение по ОВОС №3-3/2017 г. на МОСВ е одобрен проектът за „Подобряване на трасето на Лот 3.2 на АМ „Струма” в Кресненското дефиле. Със становище по ЕО №4-3/2021 на МОСВ е одобрена Програма „Транспортна свързаност” 2021-2027 г. По препоръка на ЕК в становището по ЕО е включено условие I.Б.5.18 да се възложи допълнителна ОВОС за изграждането на двете трасета на Лот 3.2, която да включва обективна оценка на алтернативите, предложение за мерки с доказана ефективност и оценка на кумулативния ефект, съобразно чл. 6.3 от Директивата за хабитатите.

В нарушение на условие I.Б.5.18 от становището по ЕО №4-3/2021 г. обаче на 06.03.2023 г. АПИ внася в МОСВ Подробен устройствен план (ПУП) относно изграждането на пътен възел „Кресна” в южния край на трасето на Лот 3.2. С непублично писмо №ЕО-8/13.03.2023 г. МОСВ решава, че ПУП не подлежи на процедура по ЕО, пренебрегвайки условието в свое становище по ЕО №4-3/2021. Въз основа на това решение №ЕО-8/13.03.2023 г. и на заповед на регионалния министър от 2017 г. е одобрен ПУП със Заповед №РД-02-15-51/19.04.2023 г. на МРРБ. Нещо повече, заповедта е придружена с решение за предварително изпълнение по чл. 60 от АПК. МРРБ издава и Разрешение за строеж №РС-36/03.05.2023 г., придружено с решение за предварително изпълнение. Строителството на пътен възел „Кресна“ стартира на 16.05.2023 г., което предизвика незабавен протест на граждани и екологични организации.

С аргумента, че начинът, по който са одобрени ПУП и разрешенията за строеж, противоречат на ЗООС (по смисъла на чл. 9(3) от Конвенцията), група граждани и СДП „Балкани“ обжалват пред съда министерската заповед от 2017 г., министерската заповед с предварително изпълнение от 2023 г., както и разрешението за строеж от 03.05.2023 г. с предварителното му изпълнение.

Всички жалби на СДП „Балкани“ по ЗУТ са мотивирани с разпоредбите на чл. 9 (2-3) от Орхуската конвенция и констатациите на Комитета за прилагането му по дело ACCC/C/2011/58. Екологичните основания в жалбите са следните:

• не могат да се извършват нови строителни дейности по Лот 3.2 на Магистралата, докато не бъде изпълнено условие I.Б.5.18 от Становище по ЕО №4-3/2021 на МОСВ (т.е. докато не бъде одобрен нов ОВОС с допълнителни алтернативи на проекта за Магистрала);
• ПУП за пътен възел „Кресна” никога не е бил подлаган на задължителна процедура по ЕО по ЗООС, тъй като Решение по ОВОС №3-3/2017 г. на МОСВ не е приложимо за този ПУП.

Съдът отхвърли жалбата срещу заповедта на МРРБ от 2017 г. относно ПУП като недопустима (виж дело 485/2023 на АС Благоевград) с мотива, че „ жалбоподателите нямат правен интерес по чл. 131, ал. 3 от ЗУТ да оспорват ПУП, тъй като не са собственици на земя, засегната от плана”.

Жалбата срещу заповедта на МРРБ от 2023 г. и нейното предварително изпълнение също е отхвърлена от съда като недопустима (виж дело 5455/2023 на ВАС) с мотива, че „ правният интерес от оспорването на ПУП за жалбоподателите не произтича пряко от нормите на Орхуската конвенция ”, че „ жалбоподателите не са от групата на лицата по чл. 131, ал. 3 от ЗУТ (т.е. собствениците на земя, които са единствената група, имаща право да обжалват ПУП) ” и че „ПУП е част от проекта за магистрала, одобрен с Решение по ОВОС №3-3/2017 г. на МОСВ ”. По този начин съдът не допуска жалбоподателите да участват в съдебно заседание и да обосноват твърденията си за липса на валидна процедура по ОВОС/ЕО.

Горната съдебна инстанция (виж дело 7272/2023 на ВАС) потвърждава определението по дело 5455/2023 със забележителния аргумент, че е „неоснователно позоваването в жалбата на чл. 9, пар. 3 от Орхуската конвенция и на самостоятелно основание, извън правото на Европейския съюз и като част от националното право, при обосноваването на правен интерес за оспорване на ПУП от екологични неправителствени организации в хипотезата, когато бил приет в нарушение на процедурата по екологична оценка, в частност на заключенията на Комитета по съответствието към Конвенцията, вкл. и по жалба С-58/България.“

Жалбата срещу разрешението за строеж се проваля поради незаплатена такса от 10 лв. (виж дело 5312/2023 на ВАС), въпреки че в дело срещу ТЕЦ на Ковачки, съдът разрешава на ТЕЦ-а да плати таксата след завършване на делото. Другите две жалби срещу предварителното изпълнение на разрешението за строеж са отхвърлени като недопустими (виж дело 4850/2023 на ВАС и дело 4944/2023 на ВАС) с мотива, че „жалбоподателите нямат правен интерес по чл. 149, ал. 2 (1-3) от ЗУТ за оспорване на разрешителни за строеж“, и с абсурдния мотив, че „ разрешението за строеж не засяга пряко екологичните проблеми “. Решението по дело 4850/2023 е потвърдено от втората инстанция (виж дело 6449/2003 на ВАС), която допълнително настоява, че „според практиката на Съда на Европейския съюз - Решение на Съда, голям състав, от 8 март 2011 г. по дело Lesoochranбrske zoskupenie VLK, С-240/09/, разпоредбата на чл. 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, на която се позовава жалбоподателя, няма непосредствено действие съгласно правото на Съюза“, че „жалбоподателите нямат правен интерес по чл. 149, ал. 2 (1-3) от ЗУТ за оспорване на разрешения за строеж” и „съдебен контрол относно спазване на правото в областта на околната среда, по инициатива на „засегнатата общественост“, е допустим и възможен спрямо програми и проекти (напр. по ЗУТ), но по отношение на административните актове, издавани на други етапи от тяхната реализация (напр. процедурите по ОВОС/ЕО по ЗООС)”.

Този случай е пример за последователна национална съдебна практика, блокираща тотално достъпа до правосъдие по ЗУТ и ясно доказваща необходимостта от конкретни законодателни промени за ефективно спазване на чл. 9, ал. 3 от Орхуската конвенция и параграф 2 (а) от решение VII/8d.

2. Язовир Яденица

С Решение по ОВОС № 2-2/2017 г. на МОСВ е одобрено изграждането на нов язовир за производство на енергия – язовир Яденица. ОВОС-ът е обжалван през 2017 г., но потвърден от съда. ПУП на язовира е одобрен със заповед №РД-02-15-105/21.12.2018 г. на заместник-министъра на регионалното развитие. Година по-късно обаче с решение на правителството №177/03.04.2019 г. в района на планирания язовир са определени две нови Натура 2000 зони –„Ниска Рила” по ДХ и „Рила-буфер” по ДП. Това означава, че строителството на язовира не може да започне без оценка за съвместимост по чл. 31 от ЗБР (т.е. чл. 6, пар. 3 от ДХ) за въздействието му върху новите зони от Натура 2000. Такава оценка не е правена никога. В същото време са необходими само още две стъпки преди началото на строителството на язовира:

• издаването на Разрешително за водоползване по чл. 60 от Закона за водите, разрешаващ използването на река Яденица за изграждане на язовир и генерирането на енергията, и
• издаването на Разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ.

Тук е много важно да се подчертае, че както Разрешителното за водоползване, така и Разрешението за строеж могат да бъдат издадени само при наличие на влязло в сила решение по ОВОС ( виж чл. 60 (1)-5 от Закона за водите и чл. 148 (8 ) на ЗУТ)! В случая с язовир Яденица решението по ОВОС вече не е актуално, тъй като липсва оценка на въздействието на проекта върху двете нови зони от Натура 2000. Това означава, че единственият начин да се предотврати строителството на язовира, докато МОСВ не приеме такава оценка, е да се обжалва или разрешителното за водоползване, или разрешението за строеж. Независимо от това, БДИБР издава Разрешително за водоползване №31140123 на 17.10.2022 г., докато МРРБ издава Разрешение за строеж на 20.01.2023 г., като и двете действат в явно нарушение на чл. 31 от ЗБР.

Според Риболовен клуб „Балканка” начинът, по който са одобрени Разрешителното за водоползване и Разрешителното за строеж, противоречи на ЗООС (по смисъла на чл. 9(3) от Конвенцията). Затова сдружението решава да обжалва поне разрешителното за водоползване.

Парадоксално и в противоречие с аргументите и манипулациите на държавата в доклада до Орхус, тук попадаме на пример, че българското законодателство всъщност вече включва правни процедури, които водят до визираните от държавата в доклада опасения за „дублиране на процедури за обжалване на актове в инвестиционния процес” и които „създават предпоставки за забавяне и възпиране на инвестиционната дейност в страната ” (цитатите са от доклада на правителството). По същество чл. 71 от Закона за водите предвижда достъп до правосъдие по отношение на разрешителните за водоползване, въпреки факта, че този вид разрешителни могат да се издават (подобно на ОУП/ПУП и разрешенията за строеж) само въз основа на влязло в сила решение по ОВОС (което подлежи на друго индивидуално обжалване по реда на ЗООС).

Изненадващо, по дело 10187/2022 на АССГ съдът наистина признава правото на заинтересованата общественост по смисъла на конвенцията (в частност Риболовен клуб „Балканка”) да оспори законосъобразността на Разрешителното за водоползване по Закона за водите въз основа на екологични основания – в случая липсата на оценка за съвместимост по ЗБР. Това доказва манипулативния характер на правителствените аргументи в доклада, с които се оправдава отказа на държавата да изпълни параграф 2 (а) от Решение VII/8d по отношение на достъпа до правосъдие по ЗУТ.

Нещо повече, въпреки продължаващото съдебно производство по дело 10187/2022 срещу разрешителното за водоползване, което все още не е приключило (предстои решение на второинстанционния ВАС по дело 6962/2023), МРРБ издава Разрешение за строеж №РС-3/20.01.2023 г. още преди първото съдебно заседание, т.е. без влезли в сила нито актуален ОВОС, нито Разрешително за водоползване.

Единствената причина да не бъде обжалвано Разрешението за строеж (както е направено за Разрешителното за водоползване) е, че според констатната съдебна практика заинтересованата общественост няма право да обжалва актове по ЗУТ.

3. Газопроводът Турски поток

Подобно на случая с язовир Яденица, Риболовен клуб „Балканка” установява, че издаденото на 02.10.2020 г. от БДДР Разрешение за ползване на вода №12170799 за изграждане на газопровода „Турски поток” е в нарушение на решение по ОВОС №7-5/2013 г. на МОСВ за проекта. По-специално, по отношение на пресичането на тръбопровода с река Вит, ОВОС разглежда само метода на пресичане с хоризонтално насочено сондиране (ХНС) под речното корито, докато разрешителното за водоползване (което трябва да се основава на ОВОС), позволява открит, траншеен метод за пресичане на речното корито. Поради това сдружението обжалва разрешителното за водоползване в съда с аргумента, че начинът, по който е издадено, противоречи на ЗООС (по смисъла на чл. 9, параграф 3 от Конвенцията).

И по дело 10642/2020 на АССГ на сдружението е признато правото да оспори законосъобразността на Разрешителното за водоползване по Закона за водите на екологично основание: констатирано нарушение на ОВОС за газопровода. Както се вижда в този случай, Разрешителното за водоползване е акт от по-висок йерархичен ранг в сравнение с решението по ОВОС, поради което съдът разрешава обжалването му, пренебрегвайки аргументите на правителството за „дублиране“ на правните процедури и за „забавяне” на инвестиционните дейности. Съдът се позова на чл. 9 (2) от Орхуската конвенция при анализа на това дали екологичната организация е легитимирана по Закона за водите.

Нещо повече, в бързането, експлоатацията на газопровода е одобрена по реда на ЗУТ с Разрешение за експлоатация №СТ-05-1090/23.12.2020 г. на директора на ДНСК. Тъй като Разрешителното за водоползване е оспорено пред съда, ДНСК бива принудена да издаде Разрешението за експлоатация с твърдението, че водопроводът пресича река Вит „чрез хоризонтално насочен сондаж“. Целта е водопроводът да бъде пуснат в експлоатация, без да се чака съдебното решение по дело 10642/2020 и съответно без да се позовава на обжалваното Разрешително за водоползване.

Съвместно разследване на РК „Балканка” и на bTV обаче показа, че поради технологични и екологични проблеми газопроводът всъщност е положен по открития, траншеен метод на пресичане на коритото на река Вит. Това видео-разследване е идеалното доказателство за обжалване не само на Разрешителното за водоползване, но и на Разрешителното за експлоатация, но сдружението се отказва да обжалва разрешението за експлоатация, тъй като според съдът ЗУТ забранява достъпа до правосъдие на засегнатата общественост, забравяйки че по Конституция международните актове са с по-голяма сила.

4. мВЕЦ “Огоста - 9 ”

С решение по ОВОС №МО-61-ПР/2009 г. РИОСВ-Монтана одобрява проект за изграждане на мВЕЦ) „Огоста-9” на река Огоста. През 2015 г. БДДР издава Разрешение за водоползване №11140092/16.05.2015 г., с което се разрешава използването на реката за изграждане и генерирането на енергия от мВЕЦ. Този случай за пореден път показва, че съгласно чл. 60, ал. 1 - 5 от Закона за водите влязлото в сила решение по ОВОС е предпоставка за издаване на разрешителното за водоползване.

През 2019 г. РИОСВ-Монтана издава допълнително решение по ОВОС №2587/02.10.2019 г., с което се допуска изменение на проекта за мВЕЦ, одобрен първоначално с решение по ОВОС №МО-61-ПР/2009 г. Година по-късно, на свой ред, БДДР издава решение №3100/23.11.2020 г., с което пък се изменя първоначалното Разрешително за водоползване №11140092/17.06.2010 г. на мВЕЦ. Само въз основа на тези два нови административни акта, местната община може да промени първоначалното разрешение за строеж на проекта и съответно инвеститорът може да направи промени по време на строителния процес. Нито един от двата посочени акта не е снабден със заповед за предварително изпълнение.

С цел защита на река Огоста от Риболовен клуб „Балканка” обжалват както допълнителното решение по ОВОС №2587/02.10.2019 г. (дело 1499/2023 на АССГ), така и решение №3100/23.11.2020 г. за изменение на първоначалното разрешително за водоползване (дело 12117/2020 на АССГ). Жалбата срещу разрешителното за водоползване се основава на екологичните аргументи, че решението за ОВОС е обжалвано и следователно не е валидно, и най-вече че разрешителното е издадено в нарушение на екологичните ограничения в чл. 188ж от Закона за водите.

По същество дело 1499/2023 все още е висящо, докато дело 12117/2020 приключи чак на 12.05.2023 г., когато по-горната инстанция ВАС излезе с окончателното си решение №5056 по дело 7678/2022. Това означава, че строителните дейности по изменения проект на мВЕЦ не биха могли да започнат, докато не приключат и двете съдебни дела. Независимо от това, цитирано от съда документално доказателство по дело 12117/2020 разкрива, че „изграждането на изменения проект за мВЕЦ вече е започнало към 02.08.2021 г. и мВЕЦ е бил пред въвеждане в експлоатация“.

В заключение, трите случая на РК „Балканка” показват, че благодарение на чл. 9 от Орхуската конвенция съдът системно допуска обжалването на разрешителните за водоползване, въпреки факта, че тези актове са от по-висок йерархичен ред в сравнение с подчинените решения по ОВОС, подобно на йерархичната връзка между ОУП/ПУП/разрешителните за строеж и експлоатация, спрямо съответните, но от по-нисък ранг решения по ОВОС/ЕО. Основната предпоставка за тази благоприятна съдебна практика по отношение на достъпа до правосъдие по Закона за водите е липсата на ясна забрана за достъп до правосъдие в този закон, което е в контраст с начина, по който достъпът до правосъдие е забранен по ЗУТ. Трите случая показват още, че компетентните органи по ЗУТ (и общините, МРРБ) на практика продължават да издават разрешения за строеж и/или експлоатация по ЗУТ в нарушение на екологичните закони (напр. Поради липса на валиден ОВОС), с което злоупотребяват и се възползват от забраните за достъп до правосъдие по ЗУТ в нарушение на чл. 9 (3) от Конвенцията.

5. Изменение на ОУП на Община Перник

На 19.11.2020 г. РИОСВ София издава Решение по ЕО №СО-28-ЕО/2020, с което се разрешава изменение на ОУП на Община Перник с цел разширяване на откритите въглищни мини по границата на града. Група граждани и Сдружение „За земята” (член на Грийнпийс) обжалват решението  по ЕО – виж дело 934/2021 на АССГ. Един от аргументите на жалбоподателите е, че според НПВУ въглищните централи трябва да затворят до 2038-2040 г. Съдът обаче отхвърля този аргумент с твърдението, че „всички доводи за незаконосъобразност и/или нецелесъобразност на изменението на ОУП са неотносими към предмета на този спор“. С други думи, съдът намеква, че всички екологични въпроси, свързани с изменението на ОУП, различни от законността на ЕО, трябва да бъдат разгледани чрез процедура за обжалване на самия ОУП, което самият съд знае много добре, че е невъзможно по ЗУТ.

Въпреки арогантността на съда, неговото решение доказва още веднъж, че правителството трябва да приложи параграф 2 (а) от решение VII/8d по отношение на достъпа до правосъдие по ЗУТ възможно най-скоро.

2. Неизпълнени на параграф 2, буква б) от решение VII/8d

1. Индустриална зона „Асарел Медет“

На 04.05.2012 г. с Решение по ОВОС №7-3/2012 г. МОСВ одобрява разширение на промишлена зона Асарел Медет за добив и преработка на медна руда. Веднага ПП „Зелено движение“ и СДП "Балкани" обжалват решението по ОВОС. Инвеститорът обаче изисква предварително изпълнение на ОВОС, но не от съда по реда на чл. 167 от АПК, а девет месеца по-късно от МОСВ по реда на чл. 60 от АПК, така че жалбоподателите да не могат да разберат в хода на делото и съответно да не оспорят и предварителното изпълнение. Така на 01.02.2013 г. МОСВ издава решение №22/01.02.2013 г. за предварително изпълнение на обжалваното решение по ОВОС №7-3/2012 г., което предварително изпълнение не е обжалвано. Прави впечатление, че решение № 22/01.02.2013 г. на МОСВ не включва никакъв баланс на интересите и оценка на потенциалния риск от увреждане на околната среда, което е в нарушение на чл. 9 (4) от Орхуската Конвенция. В решението се отчитат само икономическите интереси на инвеститора.

В крайна сметка, на 12.12.2019 г. съдът по дело 9419/2019 на ВАС окончателно решава да отхвърли решението по ОВОС. В резултат на противоречивото предварително изпълнение на решението по ОВОС обаче през 2021 г. МОСВ признава, че разширението на промишлена зона „Асарел Медет“ е отдавна реализирано с всички негативни въздействия върху околната среда, атакувани от жалбоподателите в делото срещу решението по ОВОС в съдебна зала. Това обаче не се оказва единствената фатална последица от спорното предварително изпълнение на решението по ОВОС. На 20.07.2022г., въпреки отмяната на решението по ОВОС, Пазарджишкият административен съд по дело 513/2022 г. решава, че РИОСВ-Пазарджик няма право да спре експлоатацията на разширението на промишлена зона „Асарел Медет“. По този начин РИОСВ-Пазарджик не успява да принуди дружеството да възстанови първоначалните природни условия преди приемането на отмененото от съда решение по ОВОС. Така това е най-добрият пример защо „предварителното изпълнение“ обезсмисля съдебното обжалване на ОВОС и не предоставя ефективна правна защита по екологични дела в нарушение на чл. 9 (4) от Конвенцията.

2. Спорни решения на МОСВ и РИОСВ за предварително изпълнение на решения по ОВОС

В момента не само съдът, но и екологичното МОСВ продължава да издава решения за предварително изпълнение на решения по ОВОС/ЕО (на основание чл. 60 от АПК), пренебрегвайки препоръките в ал. 2 (b) от решение VII/8d и собствените си намерения, посочени в Плана за действие от 2022 г.:

На 06.10.2023 г. МОСВ издава решение №205/06.10.2023 г. което позволява предварително изпълнение на решение по ОВОС №7-ПР/2023 на МОСВ, касаещо разширяване на газов резервоар чрез сондажи. Решението за ПИ включва само икономически аргументи и няма никаква оценка на потенциалния риск от увреждане на околната среда. Абсолютно същото важи и за решение на МОСВ №80/02.05.2023 г., с което се разрешава предварително изпълнение на решение по ОВОС №2-ПР/2023 на МОСВ, касаещо изграждане на междусистемна газова връзка, както и за решение на МОСВ №150/19.09.2022 г., което позволява предварително изпълнение на решение по ОВОС №3-ПР/2022 г. на МОСВ, касаещо изграждането на магистрала Европа.

На 28.07.2023 г. РИОСВ-София издава решение №9/2023 г. за предварително влизане в сила на решение по ОВОС №СО-115-ПР/2023 на РИОСВ-София, касаещо реконструкция на футболен стадион. Решението включва само икономически аргументи и няма никаква оценка на потенциалния риск от увреждане на околната среда. То е обжалвано от граждани. Както и се очаква, съдът (виж дело 7478/2023 на АССГ) потвърждава решението за предварително изпълнение, като обоснова решението си със заключенията на решение по ОВОС №СО-115-ПР/2023, че „не се очаква отрицателно въздействие върху местообитанията и видовете“.

За разлика от случаите по-горе, предварителното изпълнение за друго решение по ОВОС на МОСВ (№2-ПР/ 2021 г. за изграждане на международна междусистемна газова връзка, обжалвано от местни граждани, е допуснато този път от съда по силата на чл. 167 от АПК по дело 3465/2022 на АССГ. И съдът обаче включва само икономически аргументи и без каквато и да е било оценка на потенциалния риск от увреждане на околната среда. Първоинстанционното решение по дело 3465/2022 е потвърдено от по-горната инстанция на ВАС по дело 5206/2022, с което потенциалният риск от увреждане на околната среда отново е напълно пренебрегнат.

3. Противоречива съдебна практика

Положителни примери:

По дело 2822/2020 АСП отказва предварителното изпълнение на решението по ОВОС №ОВОС-1353-3/26.08.2020 г. на РИОСВ Пловдив, относно добивни дейности в речното корито. То е поискано от инвеститора на основание чл. 167 от АПК във връзка с чл. 60. ВАС (виж дело 5781/2021) потвърждава първоинстанционното определение, като дори посочва, че „преценката на възможностите плановете или проектите да бъдат реализирани, преди да са изтекли възможностите за обжалване на актовете по чл. 31 и сл. от Закона за биологичното разнообразие би означавало предварително разрешаване на основния спор по същество в рамките на субсидиарното производство по предварителното изпълнение, което е правно недопустимо“ и че „допускането на същото би могло да бъде процесуално възможно единствено в случаите, когато няма да се осъществи влошаване на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, опазвани в съответните защитени територии по двете директиви”.

На 28.10.2021 г. МОСВ отказа предварително изпълнение на решение по ОВОС №19-ОС/2021 на МОСВ, касаещо проект за проучване на метални полезни изкопаеми. Решението е мотивирано с липсата на конкретни доказателства за потенциални финансови загуби за инвеститора. Инвеститорът обжалва решението. За щастие, както първата инстанция (виж дело 11794/2021 на АССГ), така и втората инстанция (виж дело 389/2022 на ВАС) потвърждават обжалваното решение за отказ на ПИ, въпреки че не използват никакви допълнителни аргументи (включително аргументи за околната среда).

Противоречиви примери:

На 24.03.2021 г. Административен съд Русе по дело 112/2021 разрешава на основание чл. 167 АПК предварително изпълнение на обжалвано становище по ЕО №РУ-1-ЕО/2021 на РИОСВ-Русе, относно ПУП за изграждане на електроцентрала. Решението на съда съдържа само икономически аргументи, без каквато и да е било оценка на потенциалния риск от увреждане на околната среда. За щастие, ВАС на втора инстанция (виж дело 6258/2021) отхвърля решението на АС Русе по дело 112/2021, като посочва, че предварителното изпълнение трябва да се основава на задълбочен баланс на интересите. Съдът отбелязва още, че балансът на интересите трябва да включва оценка „не само на икономическите интереси на частния инвеститор, но и на вредните последици за околната среда, които не са били обсъдени“.

На 26.04.2021 г. Административен съд Добрич по дело 108/2021 разрешава на основание чл. 167 АПК предварително изпълнение на обжалваното решение по ОВОС №ВА-21/ПР/2021 на РИОСВ-Варна, касаещо изграждане на ветрогенератор. Решението на съда по ПИ съдържа само икономически аргументи, без оценка на потенциалния риск от увреждане на околната среда. За щастие, ВАС (вижте дело 5142/2021) отхвърля решението на АС Добрич по дело 108/2021, като посочва, че предварителното изпълнение трябва да се основава на задълбочен баланс на интересите. Освен това съдът настоява, че „ реализирането на търговска печалба не може да противоречи на подлежащия на защита, особено важен държавен или обществен интерес, обоснован от Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция), Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания (Бернска конвенция), във връзка с Насоките за оценка на вероятното въздействие на инвестиционни предложения (IP) за изграждане на вятърни генератори (VG)” .

На 12.01.2018 г. Административен съд Пловдив по дело 3419/2017 г. допуска на основание чл. 167 АПК предварително изпълнение на обжалваното решение по ОВОС №ПВ-193-ПР/2017 г. на РИОСВ-Пловдив, относно изграждане на компостна инсталация. Решението на съда съдържа само икономически аргументи, без оценка на потенциалния риск от увреждане на околната среда. За щастие ВАС (виж дело 1878/2018) отхвърля решението на съда от по-долна инстанция по дело 3419/2017, като посочва, че предварителното изпълнение може да доведе до значителни и трудновъзстановими екологични щети.

По дело 9025/2022 съдът допуска предварително изпълнение на обжалваното становище по ЕО №СО-01-01/05.08.2022 г. на РИОСВ-София относно изграждането на голяма соларна централа. В този случай съдът прави формален анализ на баланса на интереси на предприемача и на рисковете за околната среда, като накрая поисква финансова гаранция от 140 000 лева в случай, че засегнатата природа ще трябва да бъде възстановена, ако обжалваното становище по ЕО бъде отменено от съда. Съдът обаче нито взима предвид необратимата и невъзстановима потенциална загуба на биоразнообразие (както е мотивирано съдебно дело 5781/2021 по-горе), нито изчислява размера на финансовата гаранция въз основа на потенциалните разходи за възстановяване на засегнатата природа. Гаранцията просто е изчислена като 0,1% от общия размер на планираната инвестиция, което е смешно.

Отрицателни примери:

На 21.10.2021 г. Изпълнителната агенция по околна среда отказа предварителното изпълнение на Комплексно разрешително № 40-Н2-И0-А0/2021 на въглищна ТЕЦ „Брикел“. Решението е мотивирано с липсата на конкретни доказателства за потенциални негативни последици за инвеститора, както и със системното замърсяване на въздуха от централата. Инвеститорът обжалва решението. Интересното е, че първоинстанционният съд (виж дело 651/2021 на АССЗ) потвърждава решението на ИАОС с аргумента, че инвеститорът не е представил конкретни доказателства за необходимостта от предварително изпълнение на Комплексното разрешително. Въпреки това втората съдебна инстанция (виж дело 11703/2021 на ВАС) допуска предварителното изпълнение на Комплексното разрешително, като двама съдии твърдят, че не се очаква замърсяване на въздуха въз основа на съответното решение по ОВОС №СЗ-61-ПР/2018 на РИОСВ-Стара Загора. Любопитното е, че третият съдия от състава обаче не се съгласява с двамата си колеги и настоява, че обжалваното решение е основателно, че доводите на инвеститора не са придружени с конкретни доказателства и най-важното, че информацията в Комплексното разрешително разкрива, че ТЕЦ системно замърсява въздуха в нарушение на предходните разрешителни.