Предложение за развитие на водния сектор в земеделието

снимка на Бояна Василева

Предложение за политически действия във водния сектор в земеделието

Предложението се публикува, защото считаме, че е важно да влезе в дневния ред на политиците хоризонталния въпрос за ефективното управление на водностопанската инфраструктура в земеделието, без да се застрашават зависимите от задължително водоползване биоразнообразие и човешки бит.

Политиките за развитието на водния сектор в селските райони трябва да бъде осъществено чрез сътрудничество между МЗХГ, МОСВ, МРРБ, МИЕТ, МФ, областни и общински администрации, както  и включване на всички заинтересовани страни.

Като целта е подобряване на достъпа до вода и по-разумното ползване на наличните ресурси за всички заинтересовани страни в селските райони.

Настояваме за политически ангажимент за дейности/мерки/интервенции, които да:

  • спазват приоритетите, заложени от Закона за водите, според които електроенергията и промишлеността са от най-малко значение при ползването на водите в България, а питейно-битовото обезпечаване е на първо място
  • стимулират експериментаторския и инноваторски подход при управление на водите на ниво земеделско стопанство и водосбор;
  • възстановяват и изграждат напоителни и отводнителни системи чрез подходите на базирани на природата решения (Nature based Solutions);
  • систематизират бюрокрацията и повишават информираността относно административните процедури при управление на водите;
  • финансират въвеждането на меки мерки и добри земеделски практики в управлението на водите на ниво земеделско стопанство и кооператив;
  • увеличват трансфера на знания  между науката и бизнеса в земеделието;
  • доведат промени в "зелените" земеделските практики, които могат да намалят с 20% употребата  на вода в земеделското стопанство;
  • създадат нови и строго опазят съществуващите влажни зони
  • опазят горите и реките на България като основни общонационални ресурси, осигуряващи достъп до вода и с ключово значение за селскостопанските производители.

За целта настояваме следващият парламент и излъченото от него правителство да проведат експертни консултации за реално въвеждане на мерки и политики за осъществяване на терен на 5-годишната към момента, но все още неприлагана „Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиораците и защита от вредното въздействие на водите (2015-2030 г.)”

За това е важно да се изготвят и реализират интегрираните планове-стратегии за управление на водните ресурси в земеделието, които са предвидени като резултат на стратегическа цел 1 Изграждане на правен и институционален капацитет, който да проправи път към автономни и самофинансиращи се организации за управление на финансово устойчиви хидромелиоративни системи в „Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиораците и защита от вредното въздействие на водите (2015-2030 г.)”. Чрез изготвянето им ще се постигне и публична информираност, както за всички форми на собственост на водностопанските системи и съоръжения в страната – сдружения за напояване, земеделски кооперации и самостоятелни водоползватели (физически и юридически лица), така ще се наложи и ясна рамка на управлението (с отговорности и задължение на заинтересованите страни) на водите. 

Настояваме също да се създадат Регионалните предприятия по хидромелиорации и сдруженията за напояване и отводняване, които също са залегнали в „Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиораците и защита от вредното въздействие на водите (2015-2030 г.)”.

Обосновка

Земеделските земи заемат 47% от територията на страната[1]. От тях 39% през 2019 г. са били заети с пшеница (24%) и слънчоглед (15%). Твърде нисък е процентът на трайните насаждения едва 2,9%.

Земеделието е  изключително чуствителен сектор към климатичните промени. В условия на климатични промени растениевъдството, животновъдството и пчеларството са под заплаха от значително увеличаване на разходите, както и на намаляване на приходите при реализиране на дейностите.

В последните години се наблюдават, както периоди на дълги засушавания, така и периоди на поройни дъждове, които водят до опустошителни наводнения. Наблюденията показват, че 2019 г. е 40% по-суха от 2018 г., а към май 2020 г. показва същата тенденция[2]. Като резултат от сушите през 2020 г. Държавен фонд земеделие е изплатило 13,4 млн. лв. за компенсиранена щетите от сушата на територия от 670 020 ха, което представлява 19 % от цялата обработваема земя в България[3].  Проливните и интензивни дъждове в периода от пролетта на 2014 г. до есента на 2015 г. взима 27 жертви (Добрич, Варна) и финансови поражения в земеделието, жилищния фонд и инфруструктурата на стойност 348 млн. лева[4].

 

[1] Аграрен доклад 2020, МЗХГ

[2] Аграрен доклад 2020

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари