Това стана ясно на 19 май 2014 г., когато в залата на БНР обсъждахме политики за управление на биологичното разнообразие и горите в България заедно с доц. Георги Костов (ГЕРБ), Марта Георгиева (Реформаторски блок), Андрей Ралев (ПП "Зелените") и Стефан Аврамов (експерт "Биоразнообразие и гори" на Сдружение за изследователски практики). Телефонно включване по темата направи и евродепутатът Светослав Малинов (Реформаторски блок). Граждани и представители на НПО сектора присъстваха в залата, а също следяха активно дебата он лайн.

За съжаление в дискусията не участваха представители на БСП, ДПС и Атака, които са парламентарно представени и чието правителство в момента управлява страната. Експертният анализ показва, че някои от тези партии нямат и платформи в областта на околната среда.

Като цяло дебатът не регистрира значими противоречия между участниците и ги обедини около тезата, че че законодателството има, но то трябва да се прилага много по-адекватно, за да има видим и ефективен резултат.

В своето телефонно включване Светослав Малинов (РБ) потвърди ангажимента да продължава работата си в Европарламента за прилагане на общоевропейското законодателство за Натура 2000 и защита на българската природа, да съдейства за връщането на заменените гори и земи край Камчия, Черноморието, Рила и Родопите, както и за целесъобразното използване на европейското финансиране за опазване на природата. Според него, ролята на гражданския натиск е значителна и трябва да се търси представителство на гражданските позиции в работата на Европейския парламент. Друг акцент в неговото изказване бе и оценката, че законодателството ни е добро, но, за съжаление, е грубо потъпквано от националните и местни власти.

Доц. Георги Костов (ПП ГЕРБ) настоя за трезва преценка за това какво може да се случи в България, обвързана с дългосрочна визия. Той сподели, че в Европейския парламент темата за горите все още не е силно застъпена, тъй като няма изработена общоевропейска политика за горите и приемането й се очаква в рамките на мандата на следващия Европарламент. Той открои липсата на политическа воля и на административен капацитет като основни пречки в управлението на горите, Натура 2000, заповедите за обявяване на защитените зони и др. и също подкрепи тезата, че общественият натиск е сериозен фактор за иницииране на адекватни политически решения и действия.

Андрей Ралев (ПП Зелените), който е сред най-активните участници в протестите, свързани с природозащитни каузи, изрази разочарование от опозиционни партии, които силно подкрепят подобни каузи докато са в опозиция, но не са така активни в прилагането на реални мерки в тази посока, когато са част от властта. Той посочи, че за опазването на Черноморието, например, най- важно е обявяването на заповедите за защитени зони, както и че трябва да има структури за управление на защитените територии, които да интегрират всички заинтересовани страни. Фактът, че местните хора не са въвлечени в процеса на взимане на решенията и на разработване на плановете за управление на защитените територии създава напрежение и води до конфликт на интереси, поради неразбиране и неинформираност за възможностите за устойчива икономика в тези райони.

Марта Георгиева (РБ) представи дейността на Светослав Малинов като евродепутат и конкретните казуси, по които той е взимал активно отношение в рамките на мандата си. Тя подчерта, че пътят е правилата бъдат наложени, да бъдат обявени заповедите, да бъдат изготвени плановете за управление и не на последно място - да има мащабно разяснение на същността на Натура 2000. Тя добави, че съществуват и важни пропуски в Наказателния кодекс, където има много по-сериозна санкция за унищожаване на един индивид от защитен вид, отколкото за унищожаване на цяла защитена територия или зона.

Активната аудитория в залата постави много въпроси и модераторът Иван Бедров ги обобщаваше за улеснение на участниците.

Бяха дискутирани теми за финансирането на проекти, свързани с биоразнообразието в България, обществения натиск върху държавните структури и резултатите от него, наложеното противопоставяне, особено на местно ниво, между икономическото развитие и защитата на природата, квалификацията на служителите в системата на горската администрация. Бяха засегнати също въпроси като компенсацията за пропуснатите ползи, като всички се съгласиха, че при наличието ясни заповеди и режими на защитените зони, такива компенсации биха могли да се планират.

Участниците в дебата се обединиха около мнението, че има нужда от сериозно повишаване на информираността на хората, особено на регионално ниво в зоните, които попадат в рамките на защитените територии, има нужда от подкрепа за налагането на правилата и интегриран подход на работа, има нужда и от дългосрочното мислене и стратегически подход при взимането на решения в тази област.