Приоритетните зони, които указват къде инвеститорите да планират развитие на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), са една добра идея. Те биха дали предвидимост на бизнеса за развитие на зелена енергия и сигурност за опазване на земята, важна за биологично разнообразие и селско стопанство. За съжаление, идеята на Европейската комисия те да бъдат определени от всяка страна с национални планове остана без задължителен характер.

Планът rePowerEU на Европейския съюз (ЕС) си поставя за цел да намали зависимостта на държавите членки от изкопаеми горива, като едновременно цялостно намалят потреблението на енергия и приемат мерки за насърчаване своевременното увеличение на дела на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Препоръките на rePowerEU за развитие на ВЕИ са тези инвестиции да се насочват от държавите към мощности в увредени зони и в урбанизирани територии. В крайна сметка те не се трансформираха в официален текст на ресорната директива. В България последните промени в Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ) също звучат по-скоро пожелателно, отколкото да посочват, че инвеститорите следва да строят ВЕИ мощности в терени, които не са от приоритетна важност за природата и земеделието.

Сред действията, които ЕС предприема в рамките на т.нар. зелен енергиен преход, е и предложението за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. Съгласно това предложение държавите членки, наред с поставянето на по-амбициозната цел от 45% енергия от ВЕИ до 2023 г. в ЕС, е предвидено определянето на „предпочитани зони за производство на енергия от възобновяеми източници“ (“renewables to-go areas”). Тези зони следва да представляват конкретни места, на сушата или в морето, определени от държава членка като особено подходящи за инсталиране на централи за производство на енергия от възобновяеми източници, различни от централи на основата на изгаряне на биомаса (предложение за нов чл. 9а в Директива 2018/2001). Целта е това да са зони, в които рисковете за околната среда от изграждането на съоръжения за ВЕИ са предварително оценени чрез Екологична оценка като ниски и за които в съответната държава членка е предвидена улеснена процедура по издаване на разрешителни за изграждане на съответната инсталация.

Държавите членки следва да определят един или няколко плана за определяне на предпочитаните зони за ВЕИ (съобразно конкретни технологии на ВЕИ), които отговарят на следните изисквания:

• Не се очаква ВЕИ инсталациите да окажат значително въздействие върху околната среда;
• Приоритет следва да бъде даден на изкуствени и застроени площи (покриви, паркинги, сметища, промишлени обекти, рудници, изкуствени водни тела) и когато е подходящо  - земи с влошено качество, които не могат да се ползват за селскостопански нужди
• Не са включени в екологичната мрежа „Натура 2000“ и не са защитени територии или миграционни пътища на птици (като са възможни изключения)
• Определени са на база подходящи инструменти и данни, които дават сигурност на извода за липса на значително въздействие върху околната среда, както и когато е необходимо – са предприети мерки за защита на естествените местообитания на видовете.

Приетите от държавите членки планове следва да преминат екологична оценка, като конкретните инвестиционни предложения за изграждане на ВЕИ, които са в обхвата на плана ще бъдат изключени от изискването за провеждането на оценка на въздействието върху околната среда, доколкото ще се ползват от презумпция за липса на значителни негативни последици върху околната среда. За ВЕИ инсталациите в тези територии следва да бъдат предвидени облекчени и ускорени процедури.

Изследвайки направеното предложение и законодателството, такива територии биха могли да бъдат:

• Имоти с предназначение „нарушени територии за възстановяване“ съгласно Закона за устройство на територията – подлежащи на рекултивация кариери, рудници, депа за отпадъци, хвостохранилища и други след срока на експлоатацията на тези съоръжения.
• Земеделски земи, които подлежат на рекултивация съгласно чл.11, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи, които не биха могли дори и след и след рекултивационни мероприятия да се използват за земеделски нужди, като рудници, кариери и други земи с нарушен почвен профил, сметища, депа за отпадъци, хвостохранилища,  стари корита на реки, трасета на изоставени канали, пътища, железопътни линии и строителни площадки, след демонтаж на инженерните съоръжения, облицовки и горно строене.

В Държавен вестник бр. 86/13.10.2023 г. бяха обнародвани промени в Закона за енергията от възбноваяеми източници (ЗЕВИ).

Съгласно изменения чл. 5, ал.2 ЗЕВИ, Министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на земеделието и храните разработват План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. При определяне на тези зони, законът изрично посочва, че трябва да бъде взета екологичната чувствителност на зоните. Съгласно чл.5, ал.5 ЗЕВИ  в планът следва да бъдат определени зоните, в които производството на електрическа енергия не се очаква да има значително въздействие върху околната среда (следва да се отбележи, че съгласно обсъденото по-горе предложение за изменение на Директивата за ВЕИ, планът следва да включва единствено такива зони, а не „определи“ и такива). Този план, на следващо място, трябва да изключва защитени територии и защитени зони, установените миграционни маршрути на птици, горски и трайно затревени територии и други чувствителни зони, с изключение на изкуствените и застроени площи. Планът трябва да определи и правила за ограничаване или смекчаване на негативните въздействия върху околната среда, но следва да бъде посочено, че формулировката на чл. 5, ал.6 ЗЕВИ съдържа доста условности и звучи по-скоро пожелателно.

ЗЕВИ предвижда също така, „с приоритет да се разглеждат“ изкуствени и застроени площи, като покриви на сгради, площи със съществуваща транспортна инфраструктура, зони за паркиране, площадки за отпадъци, промишлени зони, индустриални паркове, кариери, изкуствени водни басейни и резервоари, урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), нарушени терени, включително насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, както и земи с влошено качество, които не може да се използват в селското стопанство. 

Самият план ще подлежи на екологична оценка, като за разлика от предложението за изменение на Директивата за ВЕИ, ЗЕВИ предвижда и инвестиционните предложения в зоните да подлежат на Оценка на въздействието върху околната среда. Всички административни процедури за изграждане на ВЕИ технологии в зоните следва да бъдат приключени в срок от 1 година (въпреки че чл.5, ал.2 ЗЕВИ предвижда приемане на план на електрическа енергия от вятърна енергия, в свързани разпоредби се употребява общото „енергия от възобновяеми източници", което би могло да доведе до проблеми в правоприлагането).

Следва да бъде посочено, че с преходните и заключителните разпоредби на обнародвания закон е въведено изменение в Закона за опазване на земеделските земи, което е обект на Искане от президента за обявявяне на противоконстуционност. Оспорените разпоредби предвиждат възможност за строителство в земеделски земи на агрофотоволтаици без да е необходима предварителна промяна на предназначението на земеделската земя и улеснена процедура за промяна на предназначението на имота за изграждане на технологии за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.

Въпреки че насърчаването на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници следва да бъде приоритет на законодателя, липсата на категорични ограничения, опазващи околната среща и разшираването на възможността за нарушаване на земеделски земи, не следва да бъдат подкрепяни.