Политически инициативи в периода юни 2013 г. - март 2014 г.

В периода 01.06.2013 г. - 31.03.2014 г. са внесени 10 законопроекта, които имат отношение към енергетиката. От тях два – за ограничаване измененията на климата, внесени сътоветно от група от ГЕРБ и от Министерския съвет няма да бъдат разглеждани тук. От останалите 8 законопроекта четири са за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗЕ), внесени както следва:

  • Група народни представители от ГЕРБ (354-01-1/22.05.2013 г.), отхвърлен.

  • Група народни представители от БСП и ДПС (354-01-23/18.06.2013 г.), приет.

  • Група народни представители от БСП (354-01-57/20.09.2013 г.) приет на първо четене 04.04.2014 г.

  • Група народни представители от БСП (454-01-23/19.02.2014 г.), обсъждане първо четене.

 Три законопроекта са за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ):

  • Група народни представители от БСП и ДПС (354-01-24/18.06.2013 г.), приет на първо четене 21.06.2013 г.

  • Министерски съвет (МС) (454-01-4/13.01.2014 г.), приет.

  • Група народни представители от БСП (454-01-31/06.03.2014 г.)

Последният законопроект е за изменение и допълнение на Закона за горите (354-01-85/25.11.2013 г.), внесе от народен представител от БСП, отхвърлен.

Всички законопроекти са публикувани своевременно на сайта на Народното събрание. По отношение изискванията за обосновка според чл. 28. (2) на Закона за нормативните актове, ситуацията е следната:

Чл. 28, ал. 2: Мотивите, съответно докладът, съдържат:

1. причините, които налагат приемането – не винаги са посочени.

2. целите, които се поставят – винаги са посочени, необходим е допълнителен анализ за съответствие на законовите предложения с целите.

3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба – не се посочват.

4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива – посочват се понякога, финансовите не се посочват.

5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз – формално се посочва, необходим е допълнителен анализ за съответствие.

Активността по партии е:

ГЕРБ 1

БСП 7 (вкл. 1 – от Министерския съвет и 2 – съвместно с ДПС)

Внесеният от ГЕРБ законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката се отнася до следния приоритет от предизборната им програма: „Промяна в Закона за енергетиката за избирането на комисарите в ДКЕВР с мнозинство от 2/3 от народните представители. При номинирането ще се приемат кандидатури от гражданските организации. С нормативни промени ще бъдат вменени отговорности на всички контролни органи да осъществяват постоянен контрол върху всички дружества от обществен интерес.“ Визираното обещание се предлага за изпълнение с едно изключение – правото на граждански организации да предлагат членове на ДКЕВР. Като цяло предложенията нямат връзка с околната среда. Законопроектът на ГЕРБ не е приет.

Като водещата от двете управляващи партии, БСП има по един или друг начин участие в останалите 7 проектозакона. Прави впечатление,че – за разлика от някои предишни правителства – този път по-активни са народните представители от мнозинството (6 проекта), а не Министерският съвет (1 проект). Това показва, че законодателството в БСП (а и ДПС) би трябвало да е съобразено с целите и обещанията от партийните програми.

Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката

БСП е внесла три законопроекта за изменение и допълнение на ЗЕ. С първия от тях (354-01-23/18.06.2013 г.) се предлагат следните промени:

  • променя и допълва функции на ДКЕВР свързани с определяне за всеки ценови период пределна стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв, приемане на методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция и определяне разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители;

  • добавя два нови принципа, от които се ръководи ДКЕВР в работата си: „създаване на гаранции за защита на крайните клиенти“ и „създаване на условия за осигуряване на баланс между производството и потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар“;

  • допълва списъка на цените, които подлежат на регулиране;

  • определя приспадането на 100% от приходите от продажба на квоти за емисии от разходите, които се компенсират по чл. 35, ал. 1.

  • допълва условията за прекъсване на снабдяването от Оператор на електропреносната мрежа, на топлопреносна мрежа, на газопреносна мрежа или оператор на съответната разпределителна мрежа;

  • нов член 94: „Крайните снабдители продават на обществения доставчик количествата електрическа енергия, която са закупили по чл. 162 и по чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници по цената, по която са я закупили.“ С този член се установява, че крайните снабдители не могат да начисляват печалба върху визираните цени – от ВЕИ и от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.

  • В чл. 105 се създават ал. 5, 6 и 7: „(5) При невъзможност за осигуряване на необходимите количества студен резерв чрез договаряне неговото предоставяне се налага от министъра на икономиката и енергетиката по реда на чл. 70. (6) Производителите на електрическа енергия са длъжни да предлагат на оператора на електропреносната мрежа за изкупуване разполагаемост за допълнителни услуги в размер не по-малко от половината на регулировъчния диапазон на планираните за работа блокове за всеки месец. (7) Операторът на електропреносната мрежа с оглед нуждите на електроенергийната система и по критерия най-ниска цена определя количествата по ал. 6, които подлежат на изкупуване.“

  • В чл. 162 се правят следните изменения:

    • 1. Алинея 1 се изменя така:„(1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са длъжни да изкупят от производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, и количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство, с изключение на количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1 или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII, или с които участва на пазара на балансираща енергия, или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия.“ Новият момент – „и количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство“ – е в полза на топлофикационните дружества, ефективността на повечето от които от години е съмнителна.

 

За пореден път сме свидетели на безпринципната практика на българския парламент да променя текстове в дадени закони, чрез използване на Преходните и заключителните разпоредби на други закони. В конкретния случай са променени текстове в ЗЕВИ и в Закона за енергйната ефективност (ЗЕЕ), които не са били внесени от вносителите и които вероятно не са били подложени на реално обществено обсъждане. Самите промени се отнасят до:

  • изваждане на износа на електроенергия от методиката за разпределение на разходите, произтичащи от задълженията за закупуване по преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, като тез иразходи се разпределят само между потребителите на вътрешния пазар (ЗЕВИ);

  • определяне обхвата на изпозлване на средствата от постъпления от продажби на квоти за емисии на парникови газове – за развитие на възобновяемите енергийни източници с оглед спазване на ангажимента на Европейския съюз за 20 на сто използване на такава енергия до 2020 г., развитие на технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, подпомагане спазването на ангажимента за увеличаване на енергийната ефективност, както и стимулиране на инвестициите в производство на електрическа енергия по Закона за енергията от възобновяеми източници и свързаните с това разходи, произтичащи от задължения към обществото (ЗЕЕ).

По време на приемането на първата поправка се коментираше от страната на вносителите, че така се облекчава износът на електрическа енергия, който щял да донесе приходи на производителите в период на криза и цената на ВЕИ препятствала тази полза. Нашето мнение е, че това е начин да се прехвърлят проблемите върху ВЕИ и да се прикрие факта, че цената на електроенергията в региона падна, докато разходите на българските производители, различни от ВЕИ стои висока и непродаваема. Смятаме, че основните облагодетелствани от подобна поправка са търговците на електроенергия. От екологична гледна точка това е поредният удар върху „зелената“ енергия.

Поправката в ЗЕЕ също не е еднозначно положителна. Развитието на ВЕИ, на нискоемисионни технологии и на енергийната ефективност е категорично положителна тенденция и финансирането й с пари от продажбите на квоти е оправдано. Но не можем да приемем, че „стимулиране на инвестициите в производство на електрическа енергия по Закона за енергията от възобновяеми източници и свързаните с това разходи, произтичащи от задължения към обществото“ или по-просто казано, покриване на част от разликата между преференциалните цени на енергия от ВЕИ с пари от продажбата на квоти е оправдана.

Вторият проектозакон от серията (354-01-57/20.09.2013 г.) също има интересни трансформации. Внесен през септември 2013 г., той минава на първо четене на 04.04.2014 г. Предвижданите промени са мотивирани така: „Защитата на правата на потребителите, предотвратяването на злоупотреба с монополно положение от страна на енергийните предприятия..., както и гарантиране на равноправен достъп на всички крайни клиенти до електричество и природен газ...“ Като цяло предложенията са в тази посока, но търпят критика поради недоизпипване, което оставя вратички:

  • ДКЕВР да не може да променя цените повече от веднъж на тримесечие. Това означава до 4 пъти годишно.

  • Ако сметка за електроенергия надвишава с 50% средната сметка за периода от предходните 6 месеца, крайният снабдител да е длъжен да уведоми клиента, който може да възрази и да не плаща сметката, докато не се реши възражението. При люти зими това е неизбежно за много домакинства, което предвещава нов хаос, при липсата на процедура за бързо решаване на възраженията.

  • Крайният снабдител ще бъде задължен, да уведоми клиента „лично“ и „по подходящ начин“, когато предстои прекратяване или прекъсване снабдяването на клиента, „не по-късно от три дни преди датата на прекратяване или прекъсване“.

  • Прави се опит за поредното премахване на „такса възстановяване“, след като е било прекъснато електроснабдяване заради непрлатени сметки, като се указва и по-кратък срок на възстановяване на подаването на ток след заплащане на задължението (до 8 часа от подаване на искането, но не по-късно от 12 часа на следващия ден).

  • Вменява се задължение на крайния снабдител да организира за своя сметка поискана метрологична експертиза на електромер от клиент, при определени условия, произтекли при хипотезата посочена във втората точка по-горе;

  • В случаи на нарушаване на условията за качество и надеждност на снабдяването с електрическа енергия, за период по-дълъг от 1/3 от един календарен месец, доказано по съответния ред, се предвижда клиентът да не дължи заплащане на сумите за консумирана електрическа енергия за същия месец. Разпределителното предприятие ще дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които клиента е претърпял от некачествено снабдяване с електрическа енергия. Обезщетенията по този ред могат да бъдат претендирани в срок до 60 дни от настъпване на събитието.

  • Прекратява се възможността да бъдат съставяни протоколи за коригиране на количествата измерена електрическа енергия без присъствието на клиента.

  • Регулира се възможността за временно прекъсване на електроснабдяването при неплащане на потребената електрическа енергия за срок повече от два месеца или в случай, че дължимата потребна сума надвишава размера на половината от минималната работна заплата за страната. Тук можем да очакваме спорове при високите сметки, които биха се получили в домакинства, отопляващи се на ток през люти зими. Известни са сметки от предишни зими, които са надвишавали 170 лева.

  • Изброените промени (с изключение на последната) се предвиждат да влязат в сила и при отнощенията между клиенти и доставчиците на природен газ.

  • На оператор на електроразпределителна мрежа и оператор на газоразпределителна мрежа, за които се установи, в условията на повторност, че предоставят услуги в нарушение на условията за непрекъснатост на електроснабдяването и доставката на природен газ, както и качество на доставяната електрическа енергия и природен газ, се налага имуществена санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1 (1000000 лв.), както и се започва процедура по отнемане на Лицензията за извършване на дейността. Това предложение е спорно както в своята същност (какво точно означава „в условията на повторност“, още повече, че в същия чл, 206 вече съществува алинея за санкция при „повторно нарушение“), така и в липсата на гаранции, че започването на процедура по отнемане на лицензията ще завърши в разумен срок, който да доведе до ефективно и ефикасно наказание. Общият извод е, че така разписана, идеята отваря пътя към незаконен натиск върху дружествата и възможности за корупция.

За пореден път с Преходните и заключителни разпоредби на проектозакон се прави опит за промяна в друг закон – и отново това е ЗЕВИ. В случая сме свидетели на полезно уточнение във връзка с отношението между енергийно предприятие – собственик на преносната или на разпределителната електрическа мрежа и производител на електрическа енергия от възобновяеми източници по направени аванси за присъединяване и това уточнение може да се приеме за справедливо. В същото време обаче, промяната на текста на чл. 29, ал. 2 от ЗЕВИ ликвидира съществуващата хипотеза, при която производителят не е направил инвестициите по негова вина, което може да доведе до съдебни спорове в чия полза остава авансът. Това изглежда като „подарък“ за производителите на ВЕИ, някакъв вид „дребна компенсация“ за охулването, което поансят в последно време, но по-скоро ще доведе до съдебни спорове, вместо да облекчи и техният живот.

Третият проектозакон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (454-01-23/19.02.2014 г.) е типична лобистка поправка с цел да се осигури изграждане и опериране на газопровода „Южен поток“, извън юрисдикцията на част от българското енергийно законодателство и в нарушение на някои конкретни изисквания на Европейското енергийно законодателство. По-специално се цели заобикаляне на чл. 11 от Директива 2009/73/ЕО „Сертифициране по отношение на трети държави“ и вероятно глава IV от същата Директива „Отделяне и прозрачност на счетоводните отчети“. Последното е свързано с коректното (или не) определяне на ползите и разходите за България. Без да навлизаме в подробности по всички предложения, ще цитираме най-важното от тях:

§ 5.Създава се чл. 172Ж: „Чл. 172ж. (1) При разширение на съществуващи и/или изграждане на нови и/или експлоатацията на морски газопроводи за транспортиране на природен газ от трети държави, разпоредбите на раздел IV от глава трета, глава четвърта, глава осма „а“, чл. 170, чл. 172 - 172е и чл. 197 не се прилагат.“

В тази връзка отново се променя и друг закон – Законът за устройството на Черноморското крайбрежие, като към изграждането на на подземни проводи, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на територията на морските плажове, се предлага да се добави и тяхната експлоатация: „§ 8. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие в чл. 10, ал. 4, т. 8 след думата "изграждането" се добавя "и експлоатацията“.

Опитът за законодателно оформяне на огромно изключение в полза на строител, оператор и собственик на газопровода от страна извън ЕС, очевидно е накарал вносителите да го подплатят с всевъзможни мотиви, вкл. и нерелвантни и неконкретизирани, а с проектозакона въвеждат и термина „морски газопровод“, който липсва в Директива 2009/73/ЕО. Един такъв противоречащ на предложенията мотив е: „Предложеният ЗИДЗЕ, ще улесни постигането на целите, посочени в Енергийната стратегия на България 2020 приета с решение на Народното събрание (ДВ, № 43 от 2011), включително на основните приоритети по отношение гарантиране сигурността на доставките на енергия, развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди на страната и икономиката.“ Така изброените приоритети не биха могли да бъдат спазени, ако на регулаторния орган бъде бъде отнето правото – както се предлага с цитирания § 5 – да изпълнява функциите си върху част от тръбопровода на теритрията на България.

„Газопроводи, разположени предимно извън територията на ЕС, технически завършващи на територията на държава-членка, имат различно предназначение и статут, което следва да бъде отчетено в действащото законодателство“ е друг мотив, който може да бъде определен като нонсенс поне до момента, до който това голо твърдение не бъде прецизирано чрез посочване на точните разлики и ползите от подобно разграничаване.

„Газопроводите разположени изначално извън територията на Европейския съюз, могат да завършат на границата с преносната мрежа на държава членка на Европейския съюз, но да не представляват част от нейната газотранспортна система. Наскоро, това разбиране, бе потвърдено от Европейската комисия с нейно решение от май 2013 година за освобождаване на Транс Адриатическия Газопровод (Решение на ЕК от 16 Май 2013, параграф 86)“. Тук сме свидетели на откровен опит за заблуда както на останалите народни представители, така и на обществото. Ето какво гласи посоченият като прецедент параграф 86 от Решението на ЕК1: „(86) Almost all gas from Algeria is imported through the TTPC pipeline (Trans Tunisian Pipeline Company) which is connected to the Transmed pipeline and access the national transmission network through the entry point at Mazara del Vallo. Gas coming from Russia arrives to Italy at the entry point in Tarvisio (through the TAG pipeline). Gas originating from Northern Europe is imported through the pipelines connected to Transitgas which is in turn connected to the entry point of Passo Gries. Gas coming from Libya is imported through the GreenStream pipeline which is connected to the national transmission network through the entry point of Gela. Additionally, imported gas arrives to Italy at the entry point in Gorizia. Gas originating from Qatar is injected into the national transmission network through the LNG terminal of Rovigo.“ Той е едно просто обяснение на доставките на газ в Италия, за целите на анализа на енергийната сигурност на страната.

По-важно е обаче да цитираме параграф 41 от същото това Решение: „(41) The present exemption decision concerns TAP and TAP only. Consequently, it is not possible to impose conditions upon the operators of other infrastructure projects, even if potentially interconnecting with TAP, such as TANAP.“

Като цяло визираното решение не може да бъде база нито за частично, нито за пълно изключване на който и да е проект за газопровод през територията на България от изискванията на Директива 2009/73/ЕО.

Задължително е да цитираме и самата Директива: „Ето защо във връзка с отделянето на собствеността от държавите-членки следва да се изисква да гарантират, че едно и също лице или едни и същи лица нямат право да упражняват контрол върху предприятие за производство или доставка, ако едновременно с това упражняват контрол или каквито и да е права върху оператор на газопреносна система или върху газопреносна система. Обратно, правото на контрол над газопреносна система или оператор на газопреносна система следва да изключва възможността за упражняване на контрол или каквито и да е права по отношение на предприятие за производство или доставка. В тези рамки предприятие за производство или доставка следва да може да притежава миноритарно дялово участие в оператор на газопреносна система или в газопреносна система.“2

С други думи, ако някой предлага въвеждането на някакви изключения за целия или част от „Южен поток“, той трябва да премине процедурите, предвидени в член 172в, 172г, 172д и 172е от Закона за енергетиката, които транспонират чл. 36 от Директивата. Очевидно вносителите са уверени, че Европейската комисия ще откаже такива изключения и се опитват чрез промени в действащото законодателство да ги осигурят на съответното „предприятие за природен газ“.

Законопроектът е в процес на гледане на първо четене в НС. Позицията на Комисията по енергетика е разделена почти на две – 10 члена са подкрепили законопроекта, а 8 са гласували срещу него.

Законопроекти за изменение и допълнение на ЗЕВИ

И тук имаме три внесени законопроекта. Първият от тях (354-01-24/18.06.2013 г.) предвижда изключването на износа на електрическа енергия за от механизма (методиката) за разпределение на разликата между пазарната и преференциалната цена на енергията от ВЕИ между всички потребители. Предвижда се и промяна в ЗЕЕ с която да се позволи средствата от постъпления от продажби на квоти за емисии на парникови газове за периода 01.12.2012 до 30.06.2014 г. се използват за покриване на разходите, произтичащи от задължения за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по ЗЕВИ.

Законопроектът е преминал само на първо четене и не е приет след съпротива на ВЕИ-сектора. Предлаганите промени са приети със ЗИД на Закона за енергетиката от 28.06.2013 г. (виж и по-горе)

Вторият законопроект от тази серия (402-01-4/13.01.2014 г.) има за цел да премахне регулаторният режим за вписване в регистър на лицата, извършващи дейности по монтиране, поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения в енергийни обекти по чл. 24, т. 1 и 2 от ЗЕВИ и свързаните с тяхното неизпълнение глоби и имуществени санкции. Действащият регулаторен режим, чиято отмяна се предлага, създава изисквания към лицата, които извършват посочените дейности със съоръжения в енергийни обекти с мощност до 200 kW, като същевременно същите дейности със съоръжения в енергийни обекти с по-голяма мощност са извън обхвата на режима и могат да се извършват свободно. Предложенията следва да бъдат преценени като положителни и облекчаващи развитието на най-малките ВЕИ.

Обичайните промени в съпътстващи закони в случая се отнасят до промяна в ЗЕЕ. С тях се намалява броя на изискуемите документи, необходими при подаване на заявление за вписване в публичните регистри на Агенцията за устойчиво енергийно развитие на лицата, извършващи дейности по обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания, и този на лицата, извършващи обследване за енергийна ефективност на промишлени системи. Не е уточненио обаче как точно „проверката за изпълнението на изискванията на закона ще се извършва служебно въз основа на наличните в АУЕР данни“, каквато е мотивацията към проекта.

Законопроектът е приет на второ четене (27.03.2014 г.) но все още не е публикуван в ДВ.

Третият законопроект (454-01-31/06.03.2014 г.) предлага към малките ВЕИ до 30 кВт, които се ползват от преференциите по чл. 18, ал. 1, без значение от резултатите от изпълнението на националната цел (чл. 12, ал. 1 – 16% ВЕИ до 2020 г.) в Доклада на Министъра на ИЕ , да се добавят и тези до 200 кВт върху покривини и фасадни конструкции на сгради за производствени и складови дейности, централи на биомаса до 1,5 МВте и ВЕЦ до 1,5 МВте. Макар като цяло подходът за насърчаване на повече малки ВЕИ-проекти да е правилен, в конкретния случай виждаме проява на лобистко законодателство, изразяващо се в селективно насърчаване на определен клас малки ВЕИ проекти. Преференциите са за централи на вода и биомаса, които при определени условия могат да влязат в по-голям конфликт с опазването на околната среда отколкото слънчевите и вятърните централи. Необходим е анализ и прецизиране на видовете и мощностите, които ще се ползват с преференцията и тяхното изброяване в ал. 6 на чл. 18.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите

Със законопроекта (354-01-85/25.11.2013 г.) се правят предложения (§15) за промени в ЗЕВИ, които са интересни за целите на този анализ. В случая чрез тази практика вносителят (Димчо Михалевски) се е опитал да ограничи някои негативни тенденции, които са стимулирани от преференциалните цени за ВЕИ и по-специално използването на необработен дървен материал за енергийни цели. Текстовете са разработени професионално, вкл. са определени административните санкции (глоби, имуществени санкции) и т.н. Законопроектът е отхвърлен в зала на първо четене, след като КЕ е излязла с негативно решение. Стенограмата от заседанието показва поне два проблема:

  • В групите на управляващите БСП и ДПС преобладаващото настроение е в полза на един антиекологичен подход (изгаряне на необработен дървен материал за енергийни цели);

  • В същите групи се използва двоен стандарт, като се отрича на неудобни вносители да правят промени в други закони чрез Преходните и заключителните разпоредби, подход, който самите изказали се срещу него често прилагат.

Изводи:

  1. БСП спазва в известна степен обещанията си за пренасочване на енергетиката на социална база. Това обаче ще й изиграе лоша шега, понеже начинът, по които го прави (вкл. прословутото намаляване на цените с 5%), води до невъзможност от възстановяване на разходите на дружествата, вкл. и на обществения доставчик НЕК.

  2. Подкрепата за малки ВЕИ проекти е фрагментарна и недоизпипана, усеща се наличието на лобистки интереси, напр. (но не само) в посока енергията от биомаса.

  3. Особено опасна е практиката да се работи срещу европейското законодателство като се променя българското. Неистовата подкрепа на един отделен проект („Южен поток“), в името на който България отива на пряк конфликт с политики на ЕС е тревожен симптом. Но от гледна точка на изпълнението на обещанията си, и тук БСП показва, че ги спазва, макар и по начин, който ще навреди на България.

ДПС

Партията е участвала заедно с БСП в общо внасяне на два законопроекта:

  • Законопроект за ИД на ЗЕВИ (354-01-24/18.06.2013 г.)

  • Законопроект за ИД на ЗЕ (354-01-23/18.06.2013 г.)

Така партията споделя отговорността за внесените текстове. От гледна точка на предизборната й програма, внесените проектозакони не могат да бъдат определени като съответстващи на обещанията в нея с изключение на някои конкретни текстове, които могат да се класифицират като „защита от монополи“.

Общият извод е, че партиите, които внасят законопроекти в сферата на енергетиката го правят на база на конюнктурна основа, без да следват някакъв стратегически подход. Налице е силен елемент на популизъм, намеса на лобистки интереси. Дори там, където има добри предложения, те са фрагментарни и оставят възможности за пробойни в законите.

1COMMISSION DECISION of 16.5.2013 on the exemption of the Trans Adriatic Pipeline from the requirements on third party access, tariff regulation and ownership unbundling laid down in Articles 9, 32, 41(6), 41(8) and 41(10) of Directive 2009/73/EC, Brussels, 16.5.2013 C(2013) 2949 final

2