Национални цели като принос за постигане на общите европейски цели за климатичната политика

В началото на мандата си на 01.12.2019 г. новата Европейска комисия (ЕК) обяви намерение за, и след 10 дни представи в Европейския парламент рамката на Европейска Зелена сделка/пакт – „нова стратегия за растеж, която има за цел да превърне ЕС в справедливо и проспериращо общество, с модерна, ресурсно ефективна и конкурентна икономика, без нетни емисии на парникови газове към 2050 г. (https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_en). Като една от  следващите стъпки за конкретизиране на Европейската Зелена сделка, „Комисията … ще предложи първия европейски „Закон за климата“ до март 2020 г. Актът ще гарантира, че всички политики на ЕС допринасят за постигането на тази цел и всички сектори на икономиката и обществото ще имат своята роля.“ (https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/initiatives/ares-2020-119545).

За постигане на целта за климатична неутралност към 2050 г., ЕК предлага и междинни общи за Съюза цели, като намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. най-малко с 50%, и до 55%, в сравнение с нивата на тези емисии през 1990 г. С разбирането, че за постигане на целта за климатична неутралност ще „са нужни значителни инвестиции от националните публични и частни сектори и един от тях ще е представеният днес (14.01.2020 г.) План за устойчиво инвестиране … . Предназначението му е да мобилизира обществени ресурси и да стимулира включването на частни фондове чрез финансови инструменти на ЕС … отделни райони и икономически сектори в ЕС ще бъдат засегнати повече от други и предизвикателствата няма да са еднакви за всички. Затова се предлага и Механизъм за справедлив преход, който да помага, включително финансово и с практически мерки, на работниците и икономиката в тези райони.“ (https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/14/4016211_s_ideia_za_pone_1_trln_investicii_evrokomisiiata/ ).

Подходът на сегашната ЕК за интегриране и комплексно решаване на свързани с промени в климата проблеми силно се различава от предишните. За България това означава, че вместо пасивно следване/транспониране на новоприето европейско законодателство, страната ни ще трябва да е активна още при обсъждането на съответните актове, за да може и да печели от прилагането им у нас - ако се използват в максимална степен  възможностите, които те ще предлагат. Трябва да се отчита и все по-вероятното обвързване на ползването на средства от европейските фондове с върховенството на закона, което ще постави допълнителни изисквания при кандидатстване за финансиране от тези фондове.

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари