Необходимост от специфична национална политика за реагиране на промени в климата

България няма ясно формулирани национални приоритети за развитие, които да са консенсусно приети с оглед на националните нужди и интереси, като отразяват и изпълнение на всички международни и европейски задължения в конкретните условия на страната. Липсва и специфична национална политика за реагиране на промени в климата. Приетият на 26.02.2014 г. Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК, http://www.parliament.bg/bg/laws/ID/14595) урежда предимно правни отношения, произтичащи от задълженията на страната по международната и европейската схеми за търговия с квоти за емисии на парникови газове, докато, например, на мерки за повишаване на енергийната ефективност и за адаптирането към случващите се промени в климата е отделено много малко внимание (основно - само в Чл. 9 от общо 83 члена в Закона). От приемането си досега ЗОИК се променя главно за да отразява/транспонира съответни Директиви на Европейския съюз (ЕС), като промените са най-вече по отношение изпълнението на задълженията на страната по европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Безспорно привеждането в съответствие на националното с европейското законодателство е необходимо, но предвид на все по-неблагоприятните ефекти от промени в климата у нас – основно свързани с екстремни прояви на времето, това е крайно недостатъчно. Крачка напред в това отношение бе изготвянето на Националната стратегия и Плана за действие за адаптация към изменението на климата, приети от МС на 23.10.2019 г., но наличието им е също недостатъчно условие за реално осъществяване на такава политика.

За изпълнение на поетите от ЕС като цяло задължения по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и съгласно Парижкото споразумение от 2015 г., България трябва много скоро да формулира специфична - отчитайки конкретните условия на страната, национална политика за реагиране на промени в климата. Тази политика ще трябва да е в унисон и с европейския дневен ред за реагиране на промени в климата, който от 2021 г. ще се осъществява съгласно Европейската зелена сделка/пакт (https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_en).

Последни коментари

снимка на Антоанета Йотова

В този закон (http://www.parliament.bg/bg/laws/ID/14595) много подробно се разглеждат и уреждат правни отношения, свързани с прилагането на  политика по и мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, докато такива за енергийната ефективност и ВЕИ практически липсват. Много малко е казано и по отношение на адаптиране "към последиците от изменението на климата" (основно - само в Чл. 9 от общо 83 члена в Закона).

 
снимка на Вера Стаевска

Конкретно какво предвижда законът, приет през февруари?

Коментари

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

Конкретно какво предвижда законът, приет през февруари?

снимка на Антоанета Йотова
Антоанета Йотова

В този закон (http://www.parliament.bg/bg/laws/ID/14595) много подробно се разглеждат и уреждат правни отношения, свързани с прилагането на  политика по и мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, докато такива за енергийната ефективност и ВЕИ практически липсват. Много малко е казано и по отношение на адаптиране "към последиците от изменението на климата" (основно - само в Чл. 9 от общо 83 члена в Закона).

 

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари