Oсновни приоритети на националната политика за реагиране на промени в климата до и след 2020 г.

Особеност на политиките за реагиране на промени в климата е това, че те са „хоризонтални“ – в една или друга степен имат отношение към всички сектори на икономиката и обществения живот, а дейностите за осъществяване на тези политики изискват участие и принос от всички държавни институции и органи, както и от бизнеса, гражданските организации. Поради глобалния характер на процесите, обуславящи промени в климата, тези политики се формират на международно ниво чрез съответни споразумения - Рамкова конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК) и Протокол от Киото (ПК), ратифицирани от България съответно през 1995 и 2002 г. За страните-членки на Европейския съюз (ЕС) политиките за реагиране на промени в климата са конкретизирани допълнително чрез редица актове, основен от които за националните политики до 2020 г. е законодателния пакет „Климат-Енергетика” за изпълнение на стратегията „Европа 2020”. С този пакет са определени общи европейски и задължителни национални цели на политиката за реагиране на промени в климата, като общите европейски цели до 2020 г. са:

• намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) с най-малко 20% спрямо нивата от 1990 г.;

• намаляване на потреблението на енергия с 20% от планираните за 2020 г. нива - чрез подобряване на енергийната ефективност;

• увеличаване на използването на възобноваеми енергийни източници (ВЕИ - водна, ветрова и слънчева енергия, биомаса и др.) до 20% от крайното общо потребление на енергия.

За изпълнение на поетите от ЕС като цяло задължения по РКОНИК и ПК, вътрешното разпределение на намаленията на емисиите на ПГ от страните-членки става по Схемата за търговия с емисии (ETS, СТЕ – по Директивата за търговия с емисии 2003/87/ЕО) и Решението за споделяне на усилията (ESD, РСУ – съгласно решения 2002/358/ЕО и 406/2009/ЕО), чрез които се разпределят определен брой квоти за емисии на ПГ между големите източници (големите горивни инсталации, ГГИ) на такива емисии във всяка страна. При недостиг на квоти, съответните ГГИ ги закупуват на текущи цени в рамките на СТЕ. България като страна участва и в международната търговия с емисии на ПГ съгласно РКОНИК и ПК, където все още страната като цяло има значителен излишък от квоти за продажба. Затова за разлика от повечето страни-членки на ЕС не само, че не се налага намаляване на общото за България количество емисии на ПГ, но до 2020 г. е възможно увеличението им с до 21% спрямо нивото за 2005 г. Националната задължителна цел за дела на ВЕИ е той да достигне 16% от крайното общо потребление на енергия до 2020 г., а за енергийната ефективност – увеличение с 25%.

Международните и европейски задължения на България за провеждане на политика по климата са въведени в националното право първоначално със Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., с многобройни промени след това), а от 26.02.2014 г. – със Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК - http://www.parliament.bg/bg/laws/ID/14595), както и с допълващите ги подзаконови нормативни актове. Членството на България в ЕС дава възможност и за прилагане на допълнителни регулаторни инструменти, каквито са Споразумението за партньорство (СП) и оперативните програми (ОП) за даден програмен период. Тъй като тези документи задължително прилагат европейските законодателство и изисквания във всички области/сектори, след нотификация от Европейската Комисия (ЕК) те се превръщат в законодателна база за осъществяване на дейности, с които да се постигнат съответно европейски и национални цели, включително тези на политиките за реагиране на промени в климата. Интегрирането на политики и мерки за реагиране на промени в климата в СП и ОП за периода 2014-2020 г. е един от критериите при оценката на съответните документи от ЕК, като предвиденото финансиране за такива политики и мерки трябва да е поне 20% от общата сума.

Друга особеност на политиките за реагиране на промени в климата е, че те могат да се осъществяват с два основни вида мерки: мерки за смекчаване на ефектите от климатични промени и мерки за адаптиране към вече случващи се такива. Първият вид мерки в голяма степен се определят от международните и европейски ангажименти на страната, докато тези за адаптиране към климатични промени следва да се формират най-вече на национално ниво и да се основават на специфичните национални условия, отразяващи необходимите действия в даден момент.

Приетото на 21-вата годишна среща на върха по РКОНИК (СОР21, 30 ноември – 12 декември 2015 г., Париж) ново международно споразумение за действия след 2020 г., което очертава рамка и за действията на ЕС за смекчаване на ефектите от климатични промени, трябва да намери съответно отражение в националната политика за реагиране на тези промени. Тъй като в Парижкото споразумение са заложени амбициозни цели за намаляване на емисиите парникови газове след 2020 г., а целите на ЕС предвиждат намаление на тези емисии с 40% до 2030 г., нашата страна ще се окаже в различна от сегашната позиция: вместо да разполага с излишък от квоти на такива емисии, които да продава, България ще трябва в най-скоро време да предприеме реални действия, така че да се осигури икономически растеж на страната в дългосрочен план, но без да се увеличават значително емисиите на парникови газове (развитие на ниско-въглеродна икономика). Това е изключително трудна задача, която изисква координирана и интензивна работа на много държавни институции, бизнеса и местните власти още от сега. Предвид на горното, основни приоритети на националната политика за реагиране на промени в климата до и след 2020 г. трябва да бъдат:

Приоритет 1

Осигуряване изпълнението на задължителните национални цели като принос за постигане на общите европейски цели до 2020 г. и на своевременно подготвяне за изпълнение на задълженията, произтичащи от Парижкото споразумение, за периода след това.

Приоритет 2

Отчитайки рисковете, свързани с вече случващите се на територията на България климатични промени, осъществяване реално на политика и конкретни мерки за адаптиране към тези промени в краткосрочен – чрез интегриране съответно на политика за реагиране на промени в климата в СП и ОП за периода 2014-2020, и в по-дългосрочен план - чрез Национална стратегия за адаптиране към промени в климата.