Приоритети на националната политика за реагиране на промени в климата

Особеност на политиките за реагиране на промени в климата е това, че те са „хоризонтални“ – в една или друга степен имат отношение към всички сектори на икономиката и обществения живот, а дейностите за осъществяване на тези политики изискват участие и принос от всички държавни институции и органи, както и от бизнеса, неправителствените организации, гражданите. Поради глобалния характер на процесите, обуславящи промени в климата, основата на тези политики се формира на международно ниво чрез съответни споразумения - Рамкова конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК), Протокол от Киото, Парижко споразумение. В тях е заложена целта увеличението на средната глобална температура спрямо стойността й в края на ХІХ век да се ограничи до 2 градуса към края на настоящия век. За страните-членки на Европейския съюз (ЕС) политиките за реагиране на промени в климата се конкретизират допълнително чрез общи за Съюза задължителни цели, а всяка страна-членка трябва да допринася съответно за постигане на тези цели.

Друга особеност на политиките за реагиране на промени в климата е, че те се осъществяват с два основни вида действия: действия за смекчаване на неблагоприятни ефекти от климатични промени и действия за адаптиране към вече случващи се такива. Първият вид действия в голяма степен се определят от международните и европейски ангажименти на страната, докато тези за адаптиране към климатични промени следва да се формират най-вече на национално ниво, като се отчитат в максимална степен специфичните национални условия.

Парижкото споразумение от 2015 г. е рамка за действията на международно ниво след 2020 г., както и за действията на ЕС за смекчаване на ефектите от климатични промени. Тъй като в Парижкото споразумение са заложени амбициозни цели за намаляване на емисиите парникови газове, а целите на ЕС предвиждат намаление на тези емисии с поне 55% до 2030 г., България е в различна от досегашната си позиция на практическо бездействие. Необходими са реални действия, така че да се осигури икономически растеж на страната в дългосрочен план, но без да се увеличават значително емисиите на парникови газове - развитие на ниско-въглеродна икономика. Това е изключително трудна задача, която изисква координирана и интензивна работа на много държавни институции с активното участие на бизнеса, местните власти и гражданите. Ситуацията поради световната пандемия от КОВИД-19 допълнително усложни досегашните и постави нови задачи при осъществяването на политики за реагиране на промени в климата.

В България през последните години, обаче, практически липсват реални действия за осъществяване на политики за реагиране на промени в климата, въпреки все по-големите рискове и предизвикателства от климатичните промени в глобални, европейски и национални мащаби.

Предвид на горното, основни приоритети на националната политика за реагиране на промени в климата трябва да бъдат:

Приоритет 1

Формулиране и осъществяване на специфична национална политика за реагиране на промени в климата, която да осигурява национален принос за постигане на общите европейски цели до 2030 г. (под-приоритет 1.1) и про-активни действия за адаптиране към климатичните промени (под-приоритет 1.2).

Приоритет 2

Реални и ефективни действия за интегриране на политика за реагиране на промени в климата чрез включване на адекватни мерки в програмните документи за периода 2021-2027 г., така че 30% от средствата по европейските фондове и програми да бъдат за такива мерки.

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари