Политически инициативи

В периода 2007-2013 г, единственият инструмент за провеждане на политики за устойчиво развитие на селските райони на България беше Програмата за развитие на селските райони.

Освен интервенциите на Програмата, секторни въздействия върху селското стопанство - т.е. върху икономиката на селските райони, и оттам върху демографската структура на населението и екологията на селските райони, имаха и нарастващите субсидии изплащани по различни схеми и програми на Първи Стълб на ОСП – Директни плащания, програми деминимис, промоционални програми за продажби на храни в ЕС и Трети страни, предоставяне на храни за бедни, специални програми за развитие на лозарството и пчеларството и т.н.

Секторни политики се водеха и чрез специалните политики на Фонд Тютюн, и далеч по-ограничените като ресурс национални схеми, нотифицирани пред ЕК.

ПРСР 2007-2013 бе европейската програма с най-голям бюджет от всички програми на ЕС в периода 2007-2013 г. Целия бюджет за ПРСР 2007-2013, при отчитане на частното съфинансиране възлиза на над 4,26 милиарда евро.

Това означава, че от началото на Програмата през 2007 г до края на 2015 година - когато е последния срок за финансиране на интервенции по Програмата, България разполага с над 473 милиона евро годишно, с които да въздейства за подобряване на икономическата, социалната и екологичната ситуация в страната.

Размерът на тези средства не е за подценяване, особено ако се съотнесе към средногодишния БВП на България от около 35,5 милиарда евро усреднено за периода 2007-2012 година, при което бюджетът на ПРСР би възлизал на 1,3% от БВП, и 3,25% от средногодишния държавен бюджет (ако се приеме че средният дял на държавните разходи е в размер на около 40% от БВП на страната).

Политиките в периода 2009-2013 г. можеха, но не допринесоха за устойчивото и независимо икономическо развитие на селските райони и оттам на България

В периода 2007-2013 се задълбочиха процесите на спад в икономическата активност в селските райони, нарасна бедността и престъпността, увеличи се емиграцията на младо и активно население, спадна гъстотата на население, влоши се демографската структура, и с това се влоши и човешкия капитал и потенциала за икономическо развитие на селските райони, които заемат над 80% от територията на страната. Голяма част от проблемите се дължи на некачественото изпълнение на ПРСР която:

  • създаде много по-ниска конкурентоспособност на селската и националната икономика от потенциално възможната

  • създаде много по-ниско качество на живота и разнообразие в селската икономика от потенциално възможното

  • укрепи човешкия и социален капитал в селските райони в много по-малка степен от потенциално възможното

  • не успя да постави селската икономика на пътя на устойчивото и независимо развитие, не добави възможната стойност към местните суровини, не създаде допълнителни постоянни целогодишни работни места в много по-бедните селски райони с висока безработица, не спря обезлюдяването на цели на области и райони от територията на страната.

Към проблемите допринесе и разглобеното провеждане на останалите секторни политики свързани с плащания в земеделието.

Партиите, и управляващи, и в опозиция, можеха да въздействат за по-полезно за България ползване на финансовите ресурси по различните инструменти, включително на ПРСР, но не го направиха. Това можеше да се осъществи чрез:

  • Поставяне на ясни национални приоритети за развитие в сектор земеделие, горско стопанство аквакултура, и особено по общото социално –икономическо развитие на административно териториалните единици на селските райони, и да ги обвържат с подходящи политики в областта на здравеопазването, образованието и науката, сигурността на гражданите, спорта и културата

  • Обвързване на целите и политиките на различните политически инструменти така че да допринасят към общите приоритети

  • Пренасочване на бюджети от едни мерки към други мерки на ПРСР

  • Предефиниране на критериите за допустимост и ранкиране на проектите, инвестициите, бенефициентите, районите за осъществяване на проектите

  • По-тясно обвързване на подпомагането по различните мерки, така че подпомагането да достига приоритетно до едни и същи приоритетни бенефициенти, дейности, инвестиции, обекти, райони на подпомагане

  • Подсигуряване чрез национални политики на подходяща среда за постигане целите на Програмата (създаване на специални финансови инструменти, създаване на специални научно-развойни продукти и масовизирането на производството им като технологични иновации, подобряване на информираността, подсигуряването на информирана и качествена работна сила като фактор за конкурентоспособността на икономиката и в частност на селската икономика)

За целия период на прилагане на ПРСР 2007-2013, обаче, липсват и партийни позиции и опити за същински парламентарен контрол по начина, по който се прилага ПРСР и за преодоляване на дефектите на средата на прилагане на Програмата.

Тези позиции можеха да служат като ориентир и аргументация с помощта на които Комитет по Наблюдение на ПРСР да насочва още по-добре средствата на ПРСР към най-приоритетните бенефициенти, дейности, инвестиции, райони съгласно партийните приоритети на конкретната партия, особено на тези избрани да представляват интересите на българите в 42-то Народното Събрание.

 

Правилата за прилагане на Програмите за развитие на селските райони позволяват както прехвърляне на бюджети и от мярка в мярка в една и съща Стратегическа ОС (или на под-бюджети в рамките на една мярка), така и текущо модифициране на правилата за подпомагане на бенефициентите по конкретните мерки. Процедурата за това преминава през Управляващия орган и Комитета по наблюдение на Програмата, които разглеждат допустимостта и обосновката на предложенията за промяна и легитимират с решение исканите изменения. Въпреки че ПРСР 2007-2013 премина през 10 официални изменения, нито едно от тях не е инициирано чрез партийна позиция и обосновано с необходимостта за промени в правилата на ПРСР в съответствие с партийните приоритети заявени по време на изборите и в някои случаи - подкрепени от избирателите. Нито пък такива действия са предприети в подсигуряването на подходящата среда за прилагане на мерките на ПРСР.

 

Таблица 1.  Действия на партиите по ПРСР 2007-2013

Партия

В интернет е налична изява или партийна позиция по начина на прилагане на ПРСР 2007-2013

Предприели са парламентарен контрол по начина на прилагане и полезността/приноса на ПРСР към съотносимите партийни приоритети

Направили са обосновано предложение за промяна текстове на ПРСР пред УО и КН в съответствие с партийните приоритети за развитие на селското и горското стопанство и селските райони

Публикували са позиции или са предприели инициативи за подобряване на средата, в която се прилага ПРСР 2007-2013 (допълнително финансиране с национални средства, подобряване на образованието и консултациите, подсигуряване на подходящи НИРД, търсене на пазари за местната качествена продукция и т.н.)

1. ГЕРБ

НЕ

НЕ

НЕ

Частично и ограничено по обхват (чрез ръководството на МЗХ)

2. БСП

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

3. ДПС

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

4. Атака

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

5. НФСБ 

НЕ

Неприложимо

НЕ

НЕ

6. ДБГ 

НЕ

Неприложимо

НЕ

НЕ

7. ДСБ и БДФ

НЕ

Неприложимо

НЕ

НЕ

 

По същия начин не откриваме партийни позиции и искания касаещи прилагането на бъдещата ПРСР 2014-2020 г., така щото бъдещата ПРСР да допринася за постигане на партийните приоритети заявени в Предизборните обещания за ИЗБОРИ 2013 и валидни за периода 2013-2017.

Бъдещата ПРСР 2014-2020 като част от прилагането на ОСП в България не е интересна на партиите участвали в ИЗБОРИ 2013, въпреки че бъдейки финансов инструмент, тя също ще може да финансира изпълнението на някои от партийните им приоритети 2013-2017

Не откриваме позиции на партийните централи за:

  • Начина по който трябва да се разпределят средствата на бъдещата ПРСР 204-2020

  • Приоритетните бенефициенти, дейности, инвестиции, райони - които според партийните им програми трябва бъдат финансирани с предимство през следващия програмен период

  • Начинът по който значително по-големите средства за Директни Плащания по Първи Стълб на ОСП ще допринасят за общите цели на устойчивото развитие на икономиката и селските райони на страната в съответствие с партийните приоритети

Таблица 2.  Действия на партиите по подготовката на ПРСР 2014-2020

Партия

В интернет е налична изява или позиция за приоритетите и начина на прилагане на ПРСР 2014-2020

В интернет е налична изява или позиция за начина на обвързване на ПРСР 2014-2020 със значително по-високите средства по Директните плащания по Първи Стълб на ОСП 2014-2020 г.

1. ГЕРБ

НЕ

НЕ

2. БСП

НЕ

НЕ

3. ДПС

НЕ

НЕ

4. Атака

НЕ

НЕ

5. НФСБ 

НЕ

НЕ

6. ДБГ

НЕ

НЕ

7. ДСБ

НЕ

НЕ