Наказателни процедури


Незаконни депа за отпадъци:


Етап: Внесена в Съда на ЕС в Люксембург[1] на осн. чл. 258, ал. 2 от ДФЕС[2]

Номер: № IP/14/47

Директорат: Генерален директорат “Околна среда”

Дата на откриване на процедурата: писмо от април 2012 год.

Дата на внасяне в Съда на ЕС: 23.1.2014 год.

Публикувано: Съобщение до медиите на ЕК от 23.1.2014 год. Няма други официални публични данни за процедурата.

Инициатор: ЕК служебно (ex officio)

Нарушени актове на ЕС: Директива 1999/31 относно депонирането на отпадъци[3]

Предмет: Незаконни сметища, които не са премахнати от България в срок. Проучването на ЕК показва, че 130 общински депа не са в съответствие с разпоредбите на Директивата относно депонирането на отпадъци и въпреки това все още са в експлоатация.

Предистория и причини: Още през 2001 год. България сключи предприсъединителен договор с ЕС за целево финансиране по програма ISPA за премахване и рекултивация на множество незаконни сметища, неотговарящи на никакви екологични или санитарно-хигиенни изисквания. Въпреки предоставените средства и консултантска помощ от ЕС, и въпреки двукратното удължаване на срока, сметищата не бяха закрити. Впоследствие, след присъединяването през 2007 год., закриването на сметищата остана от предприсъединителния процес като условие, вече като задължение по Директивата относно депонирането на отпадъци. Финансирането се прехвърли към фонд “Околна среда” на ЕС и към националния и общинските бюджети. Срокът по директивата бе 16.7.2009 год. и отново бе пропуснат, като всички срокове в рамките на наказателната процедура (фази разследване и искане на мерки) бяха отново пропуснати и закриването и рекултивацията не се осъществиха и досега.

Отговорни органи и ведомства: МОСВ.

Период на натрупване на проблема: 2001-2013

Необходими мерки: Необходими са комплекси усилия по финансиране и закриване на тези отдавна идентифицирани незаконни сметища; Необходимо е да се ускори изграждането на регионалните депа за отпадъци. 


[1] Това са процедури в краен етап на развитие, когато вече е сезиран Съда на ЕС с искане от страна на ЕК за налагане на финансова санкция (или глоба) за съответната страна-член, в случая България.

[2] Член 258, ал. 2 от ДФЕС (предишен член 226 от ДЕО) гласи:
(2) Ако съответната държава не се съобрази с това становище в срока, определен от Комисията, Комисията може да сезира Съда на Европейския съюз.

[3] Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, OB L 182, 16/07/1999, стр. 1—19.