Приоритети

Устройството на територията в България се регламентира чрез Закона за устройство на територията (2001 г.), Закона за регионалното развитие (2008 г.), Закон за устройство на Черноморското крайбрежие (2008 г.) и Закон за устройство и застрояване на Столична община (2007 г.).

Категоризирането на горските територии, което по същество представлява териториалното им устройство, се основава на заповеди, издадени по специализирани закони. В случаите, за които по реда на други закони не са определени и въведени особени статути и режими, се извършва чрез областни планове за развитие на горските територии и се конкретизира с горскостопанските планове или програми регламентирани в Закона за горите (2011 г.). В областните планове за развитие на горските територии се определят и териториите за защита от урбанизация.

Устройството на защитените територии се извършва на основание планове за управление на защитени територии, регламентирани в Закона за защитените територии (1998 г.) и планове за управление на защитени зони, регламентирани със Закона за биологичното разнообразие (2002 г.)

Териториалното устройство на национално ниво в периода (2001 – 2012 г.) се разчиташе да бъде извършено на основанието на Национална устройствена схема и регионални схеми регламентирани в ЗУТ. ЗУЧК предвиждаше създаването на специализирана устройствена схема на Черноморското крайбрежие. След като нито едно правителство от 2001 г. насам не намери воля да възложи изготвянето им, през 2012 г. с промени на законите тази функция се прехвърли на национална концепция и регионални схеми, регламентирани от ЗРР .

Независимо, че областните планове за развитие на горските територии са регламентирани още през 2011 г., все още липсва необходимата подзаконова нормативна база за тяхното изготвяне – наредба за устройство на горите.

Основните проблеми пред устройството на територията на България са:

• Липса на Регионални схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2;

• Липса на Регионални схеми за пространствено развитие на областите;

• Липса на концепции за пространствено развитие на общините;

• Забавяне на процеса по изработване на Общи устройствени планове на общините;

• Липса на областни планове за развитие на горските територии;

• Липсва на приети планове за управление на защитени зони по ЗБР;

• Все още има защитени територии по ЗЗТ , чиято площ не е устроена с планове за управление на защитени територии, вкл. най-голямата защитена територия – Природен парк "Странджа";

• Определянето на вида и функциите на териториите се основава най-често на подробни устройствени планове, което всъщност представлява отказ от планиране;

• Законите ограничават възможността на гражданите за участие в процеса на изработване и приемане на документите, регламентиращи териториалното устройство. Законите са силно ограничващи относно възможността за оспорване пред съда на тези документи.

• Опазване на Черноморското крайбрежие от застрояване.

• Опазване на защитените територии от застрояване

Тези проблеми биха могли да бъдат разрешени чрез комплекс от мерки, попадащи в отговорностите на изпълнителната (централна и местна) и законодателната власти.