Амбициозни срокове, неясно съдържание и възможни компромиси с природозащитното законодателство вижда екипът на „Зелени закони“ в правителствената програма за следващите 4 години

снимка на Вера Стаевска

На 21 януари т.г. правителството публикува своята управленска програма, която детайлно да опише стъпките, планирани за осъществяване на коалиционната декларация, съставена при сформирането на втория кабинет „Борисов“ с участие на ГЕРБ, РБ и ПФ през октомври 2014 г.

Екипът на „Зелени закони“ извърши подробен анализ по петте теми на своя мониторинг, като приветства демонстрираната добра воля за прозрачност на планираните мерки,  приемствеността им спрямо коалиционната декларация от октомври 2014 г. и предизборните програми на участващите в кабинета политически формации. Въпреки това, анализът ни повдига въпроси към реалната полезност на планираните действия – например тези по ПРИОРИТЕТ 11.8. „Осъществяване на мащабна национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, която до две години да обхване 50% от тях“. С тази програма се изпълняват както предизборни ангажименти на ПП ГЕРБ, така и приоритети на декларацията на правителството от октомври, но неяснотите относно начините на финансиране и изпълнение не гарантират рационално постигане на целите на енергийната ефективност.

Добри са и принципните намерения за ясно разписване на стратегически документи, но в планираните цели на управленската програма тези документи остават по-скоро като мащабни обещания без реален времеви график и конкретни стъпки за осъществяване – такива са например планираните стратегия за енергетика и стратегия за българското село, приемане на ОУП за всички общини в страната и др.

Похвална е и целта по обявяване на заповедите за зоните по местообитанията от „Натура 2000“, но изпълнението й с адекватни режими на защита и в рамките на срока до края на 2015 г. е под въпрос и изисква бързи консултации с експертните природозащитни НПО и академичната общност.

В целите на правителството, които по принцип съответстват на част от приоритетите на „Зелени закони“ –например енергийната стратегия, енергийната ефективност, заповедите за Натура, устройствените планове, климатични национални цели като част от международните процеси -  виждаме и некоординираност между отделните управленски сфери, което компрометира възможността за приложението на публичните политики – например, липсва единство на целите по политиките за климат и енергетика от гледна точка на необходимостта от конкретни мерки за навлизане на енергия от ВЕИ на пазара, както и връзката на тези политики по отношение на енергийната ефективност.

Изключително тревожно е неясното съдържание на планирани в представената правителствена програма промени  в ключови за природата закони – ЗООС и ЗУТ. Според „Зелени закони“ риск от нарушение на нормите на ЕС и от неглижиране на опасности от инвестиционни проекти носи приоритет 15.4, поставящ принципа на "икономическа целесъобразност" (от предизборната програма на РБ и коалиционната декларация от октомври 2014 г.) като намерение за улесняване на процедурите по ОВОС. Този приоритет бе придвижен от правителството още през януари 2015 г. с вече течащите консултации по промени в ЗООС, публикувани на уебсайта на МОСВ. Тревожни законови промени са и споменаваните неколкократно в програмата на правителството предстоящи изменения в ЗУТ, чиято цел е неясна, но остава в контекста на улесняване на инвестиционните проекти, като нито веднъж не се обвързва с належащите според критиките на Орхуската конвенция промени в ЗУТ от гледна точка на въвеждане на липсващия достъп на граждани до обжалване на устройствени планове  и на строителни разрешения.

Наред с мащабните и трудно осъществими в рамките на 4-годишния мандат разписани в над 150 стр. цели, виждаме пълна липса на важни и належащи стъпки  по управление на околната среда в България, каквито са мерките по възстановяване на държавната помощ, предоставени чрез замените на горски имоти, както и мораториум върху разпоредителните сделки с вече заменените имоти.

Прикачени файлове