Биоразнообразие и агроекология - стратегическо или политическо управление

В петък, 25 септември 2015г., се проведе третия поред Комитет за наблюдение на ПРСР 2014-2020. В Дневния ред на програмата от МЗХ бе включена точка с изменение и допълнение на мярка „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020. Предлагането изменение се състои в допълнение на мерките за опазване на биологичното разнообразие в страната, чрез дейност насочена към отглеждането на медоносни растения за подсигуряване на паша за пчелите. Основната цел на новата дейност е опазване на биоразнообразието в страната. Заложените изисквания при управление на дейността по отношение използваните препарати за растителна защита и разнообразие на отглежданите култури ще окажат положителен ефект за смекчаване последиците от изменението на климата и опазването на природата. Мярката е компенсаторна и има за цел да подкрепи усилията на фермерите и ги насърчи към отглеждането на медоносни култури с щадящи пчелите препарати за РЗ и допълнителните разходи за наемането на пчеларите.
Самата мярка е доста логична и би трябвало да получи подкрепата на голяма част от браншовите организации. На практика обаче се случи точно обратно, въпреки гласуваното одобрение за промяна, което от своя страна показва и други конфликтни точки в Комитета за наблюдение, но те не са тема в настоящото становище.
На какво се дължи недоверието и недоумението на голяма част от браншовите организации свързани с прилагането на една иначе смислена мярка.
На първо място трябва да посочим, че това се дължи на факта, че мярката е предложена без предварително разясняване на нуждата и необходимостта от нейното прилагане. В рамките на ограничения бюджет на ПРСР 2014-2020, някак си нелогично изглежда да се търсят допълнителни мерки. Прилагането на нова за страната мярка, без предварително проучване на нагласите и ползите естествено води до напрежение и недоверие в сектора. Разбира се, трябва да отчетем и факта, че мярката се предлага, без да има яснота КОЙ, КАК И ЗАЩО би се възползвал от нея. Нейното прилагане би било възможно, ако предварително бяха отчетени евентуалните ползи от подобна мярка – върху фермери, пчелари и не на последно място върху биоразнообразието и устойчивостта на екосистемите.
От друга страна би трябвало да се проучи, какво би било въздействието от намаляването на бюджетите на другите мерки от "Агроекология и Климат"и как това би се отразило на същите участници. Сравнявайки плюсовете и минусите от прилагането или не на подобна мярка участниците в Комитета за наблюдение лесно биха могли да преценят СТРАТЕГИЧЕСКО ли е подобно предложение или е чисто ПОЛИТИЧЕСКО.
Основните притеснения са породени от недостатъчната конкретика относно предлаганата нормативна рамка, както и от ползите за био и екосистемите.
При много бърз преглед има няколко неща, които се набиват веднага на очи. Мярката е насочена единствено и само към земеделски производители на Зърнено-бобови култури, Маслодайни култури, Технически, Етеричномаслени култури, Специални медоносни растения, Фуражни култури, Зеленчукови медоносни култури. Ако направим справка в „ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО“ за 2014 година, на страница 18, Таблица II.1. Обработваема земя, използвана земеделска площ и площ със селскостопанско предназначение за периода 2009 – 2012 г., ще се види, че основно от подобна мярка ще се възползват фермери отглеждащи слънчоглед и рапица, които имат и най-високите процентни дялове в посочения списък с култури.
И идва съвсем естествено въпросът: КОГО ИСКАМЕ ДА ПОДПОМОГНЕМ? Ако целта е да се подпомогне биологичното разнообразие, то би трябвало да се търси подпомагане на земеделски производители с по-разнообразни култури в рамките на стопанствата или областта в която работят. Всички добре познаваме структурата на големите „монокултурни“ стопанства. Те обработват стотици декари с една култура, в най-добрия случай достигат до 2-3 култури. Този индустриален тип земеделие в никакъв случай не води до подобряване на биологичното разнообразие, а напротив. Разбира се, тук ще влязат в употреба аргументите, че трябва да се спазват изисквания по отношение на правилата за кръстосано спазване и минималните изисквания за използване на торове и продукти за растителна защита, но това едва ли е достатъчна гаранция, а е по скоро стъпка в тази посока.
Ако искаме да подпомогнем биологичното разнообразие и пчелите, би трябвало да насочим мярката към онези стопанства, които отглеждат култури различни от рапица и слънчоглед. По този начин ще насърчим всички онези, които отглеждат въпросните медоносни култури, без посочените две.
Ще насърчим специализираните стопанства с 3-4 култури (основно зърнени и маслодайни) да диверсифицират производствените си програми. Задължително е отпадането на рапицата и слънчогледа като медоносни култури от схемата за подпомагане. Тези култури се отглеждат върху изключително големи масиви и не може да се твърди, че способстват за създаването на разнообразна паша. Още по-малко за опазване на биологичното разнообразие. Големите масиви от технически и маслодайни култури не създават предпоставки за съхраняване на биологичното разнообразие, необходимо е въвеждането на максимален размер на блоковете с една култура. Прилагането на различен интензитет на помощта може да способства за диверсификация на културите. Например елдата е култура при която РЗ мероприятия са минимални, следователно тя е подходяща за биологично производство и не е необходима толкова висока ставка за компенсиране.
Задължително в списъка трябва да попаднат овощните култури. Доказано е, че овощните култури са най-облагодетелствани от пчелното опрашване - както по отношение на добива, така и по отношение на количеството и качеството на продукцията. При ягодоплодните добивите могат да се повишат с до 200 %.
Неясноти има и по методиката, по която е изчислен компенсаторния размер. Важно е да се изчислят правилно компенсаторните средства, за да не предизвикват нездрав интерес в потенциалните кандидати, а от друга страна да ги стимулират за участие.
В заключение трябва да кажем, че прилагането на подобни инструменти трябва да не става в движение или под натиск от срокове, а след прецизно проучване и обсъждане. Важно е да се преценят плюсовете и минусите ако искаме да подпомагаме конкурентно и отговорно земеделие, а не само количествено измерване в усвояването на европейски пари.
Необходимо е да се вземат обмислени, балансирани и конструктивни решения водещи до РАЦИОНАЛНИ (СТРАТЕГИЧЕСКИ) резултати.
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара