България в международна класация за действия за климата - лидер или по-скоро не?

снимка на Антоанета Йотова

Ключовото в най-широк смисъл международно събитие - годишната среща на върха по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (СОР21, 30 ноември – 11 декември 2015 г., Париж) навлезе във втората си седмица, в края на която ще знаем дали преговорите за ново, правно обвързващо международно споразумение за действия след изтичане през 2020 г. на договореното по Протокола от Киото са приключили успешно. 

Паралелно с преговорите за ново споразумение, в рамките на СОР21 текат многобройни изяви на различни организации. Една такава изява бе прес-конференцията на немската Germanwatch (www.germanwatch.org ) на 08.12.2015 г., където бяха представени резултатите от ежегодната оценка за т. нар. индекс на представяне по действия за климатичните промени (Climate Change Performance Index, CCPI) на 61 страни по целия свят, включително България. В класацията по този индекс страната ни се изкачва от 44-то миналата година на 37-мо място. За сравнение, САЩ и Китай – двете страни с най-големи количества парникови газове, са съответно на 33-то и 47-мо място. Според методологията за пресмятане на CCPI, няма страни на 1-во, 2-ро и 3-то място, а най-добре представилата се по този индекс страна е Дания - на 4-то място. Въпреки относително по-доброто представяне на България, няма основания за успокоение, защото:

1/ от 5-те категории за CCPI – „много добро“, „добро“ „умерено“, „лошо“, „много лошо“, България остава сред страните в предпоследната категория - "лошо представяне" (тези от 31-во до 47-мо място);

2/ по показателя "международна политика за климата" България се класира на 33-то място, но по показателя "национална политика за климата" е на 60-то място (долу на стр. 1 в прикачения файл);

3/ бележки на участвали в изследването експерти, посочени на стр. 2, дават обяснение за лошото класиране на България по показателя "национална политика за климата", като:

▪ „Българският парламент е приел Закон за ограничаване на измененията в климата през март 2014 г. Въпреки това, страната няма специално разработена или осъществявана национална климатична политика. Най-общо, това е свързано с факта, че все още нивото на емисиите парникови газове е под изискваното според Протокола от Киото – да бъде с 8% по-малко от нивото на тези емисии през 1988 г.“;

▪ „Ниското ниво на емисиите се дължи главно на намалената икономическа активност в периода на преход към пазарна икономика, а в последните години – на финансови и икономически проблеми, които влияят отрицателно на националната икономика.“

Предвид на очакванията за резултати от СОР21, отговарящи на реалните нужди от действия за реагиране на климатичните промени на международно, европейско и национално нива, от инициативата „Зелени закони“ организираме дебат след приключването на срещата на 16 декември.

Прикачени файлове: 
PDF icon ccpi2016_scorecard_bulgaria.pdf

Коментари

Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари