Добрите практики за адаптация към климатичните промени в селското стопанство трябва да се заложат в следващата Обща селскостопанска политика

снимка на Бояна Василева

Климатичните промени слагат своя отпечатък върху земеделието и животновъдството по различни начини. Промените в температурите, в количеството и периода на валежите и екстремните прояви на климата намаляват или унищожават реколтите, появяват се болести по растенията и животните. Променят се режимът на поливане и на обработка на земята, както и съхраняването и обработката на земеделската продукция. 

Общата селскостопанска политика на ЕС и транспонирането й в директните плащания и Програмата за развитие на селските райони в България е мощен икономически фактор във вземането на решения в земеделието и често определя индивидуалните избори на земеделския производител при управление на земята, отглеждането на култури и животни, използването на енергията, торовете и водата. В някои случаи взетото решение от земеделския производител в следствие от условията за финансиране може да доведе до унищожаване на ценни природните ресурси като почва, вода, ландшафт и биоразнообразие.

Ако в селското стопанство на България не се предприемат адаптационни мерки,  ЕАОС прогнозира, че количеството на земеделската продукция (конкретно за пшеница, царевица и захарно цвекло) ще намалее средно с 10-30% в периода 2021 -2050 спрямо периода 1981-2010[1]. Съвсем пресен пример за намаляване на добивите от пшеница е стартиралата преди дни жътва. В крайморска Добруджа реколтата от пшеница се очертава да бъде между 50 и 150 кг/дка, което е до 5 пъти по-малко от миналата 2019 година (среден добив за страната от пшеница 550 кг/дка) поради изключително сухата зима.[2]

Към момента МЗХГ е формирала тематична работна група[1] за разработване на Стратегически план за развитие на земеделските и селски райони за програмен период 2021 – 2027 г. Тематичната работна група е съставена от 85 члена, като 59% са от държавни институции, 31 % от браншови организации, 3% - академия и 7% - кмет или областен управител като представители на Регионалните съвети за развитите на районите.

През месец юли предстои подаването на становища от заинтересуваните страни към идентифицираните потребности за изготвяне на Стратегическия план за ОСП 2021-2027г., която ще бъде основа за разработването на интервенциите. Инициативата Зелени закони ще изготви такова становище, в което ще предложи вписването на адаптационни мерки.


[1] European Environment Agency, 2019, Climate change adaptation in the agriculture sector in Europe

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари