ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ КРИТИКУВА ТЕЖКО ИНПЕК, РИСКОВЕТЕ ЗА БЪРЗО СПОРАЗУМЕНИЕ И ЗАГУБА НА ЕВРОПЕЙСКИ СРЕДСТВА СЕ УВЕЛИЧАВАТ

снимка на Петко Ковачев
  • критиката на Европейската комисия към българския план „Енергетика – Климат“ е меко казано, „тежка“;

  • правителството е изпълнило само 7 от 28-те препоръки на ЕК, има съществени пропуски в информацията и данните;

  • слабият ИНПЕК рискува да сложи спирачка на преговорите за Споразумението за партньорство и Плана за възстановяване и устойчивост, а България да загуби между 6 и 7 милиарда лева за ВЕИ, енергийна ефективност и декарбонизация;

С документ1 от 14.10.2020 г. Европейската комисия разкритикува тежко приетия на 27.02.2020 г. от МС Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г., известен и със съкращението ИНПЕК. За разлика от други случаи, експертите и обществеността имаха цели три месеца в началото на 2019 г. да обсъдят проекта и да изпратят своите становища. Авторът на този коментар също участва в изработването на общо становище на няколко НПО.

След приемането на плана Европейската комисия е направила детайлна оценка и логично е достигнала до извода, че голяма част от нейните препоръки, не са отразени или са само частично отразени в плана. В таблицата е показано количественото съотношение на изпълнението на препоръките на ЕК в ИНПЕК.

Освен препоръките, свързани с развитието на сектора енергетика и въздействието му върху промените в климата и изпълнението на климатичните цели, Комисията критикува и факта, че Планът за енергетиката и климата не допринася за изпълнението на препоръки №3/2019 г.2 и №3/2020 г.3 Те са по линия на Европейския семестър и освен другото се отнасят до „чисто производство на енергия, природосъобразни инфраструктура и транспорт и декарбонизация, включително във въглищните райони“. В основата си тези „препоръки“ – чието изпълнение също ще влияе за отпускането на евросредства - съвпадат и с коментарите по ИНПЕК на НПО, включително от „Зелени закони“ https://www.zelenizakoni.com/novini/integriraniyat-nacionalen-plan-energiya-i-klimat-top-secret

Таблица за изпълнението на препоръките на ЕК към Нац. план за енергетиката и климата

Област на препоръката

Брой препоръки за областта

Отразяване на препоръките

Напълно

В голяма степен

Частично (Незадоволително)

Няма

Декарбонизация - ВЕИ

6

2

1

2

1

Енергийна ефективност

4

 

 

3

1

Енергийна сигурност

1

 

1

 

 

Вътрешен енергиен пазар

1

 

 

1

 

Изследвания, иновации. конкурентоспособност

2

 

 

1

1

Регионално сътрудничество

1

 

1

 

 

Инвестиции и финансови ресурси

3

 

 

2

1

Енергийни субсидии

3

 

 

2

1

Качество на въздуха

4

1

1

1

1

Справедлив преход и енергийна бедност

3

 

 

3

 

 

 

 

 

 

 

Общо:

28

3

4

15

6


Целият текст на Комисията разкрива подробностите на една още по-лоша картина, в която две от набиващите се на очи изрази са „липса на амбициозни цели“ и „не е предоставена необходимата информация“. Важен пропуск, който не е отразен в таблицата за оценка на ЕК, е липсата на консолидирана количествена макроикономическа оценка на въздействието на плана върху общото ниво на заетост, заетостта по сектори и потреблението.

Още по-интересно е, че ЕК отправя критиките след като България е изработила (и вероятно изпратила в Брюксел още през септември т.г.) документ с помпозното заглавие „ДОКЛАД с информация за нови и актуализирани мерки, в отговор на Препоръката на Съвета от 2020 г., относно Националната програма за реформи на България за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2020 – 2023 г.“4. Това е показателно как правителството реагира на коментарите и критиките и какви усилия полага, за да приведе българската енергетика във вид, който ще ни позволи да разчитаме на нея при „зеленото“ развитие на Европа.

Почти цяла година след подаване на становищата, Министерството на енергетиката не намери за нужно да информира никого кои критики и предложения са приети и кои – отхвърлени, съответно за мотивите за това. Внезапно и без коментари ИНПЕК беше приет на 27.02.2020 г.

Анализите на български и европейски документи, свързани с енергетиката и бъдещото европейско финансиране (проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г., проекта за Споразумението за партньорство 2021-27 г. (СП), проекта за Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), проекта за Общ Регламент за стурктурните, кохезионния и т.н. фондове, анекси и насоки на ЕК за изготвяне на документите, свързани с финансовия период 2021-27 г. и др.) осветяват ситуацията с поредния опит за „снишаване“ на българските власти. Не от днес е ясно, че те използват двуличната технология: „Ще обещаем на Брюксел каквото иска, а ще направим с парите тук каквото ние искаме“. В случая с ИНПЕК опитите да обещаем „каквото иска Брюксел“ не са се получили напълно, вероятно защото правителството и неговите енергийни съветници имат силна вътрешна съпротива срещу цялостната нова енергийна политика на ЕС.

В приложение IV към Общия Регламент са посочени тематичните благоприятстващи условия, чието предварително изпълнение е сред изискванията, за да се получи финансиране по съответните цели на политиката и специфични цели. За цел на политиката „2. По-зелена, нисковъглеродна Европа чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, приспособяване към изменението на климата и превенция и управление“, специфични цели 2.1 „Насърчаване на мерките за енергийна ефективност“ и 2.2 „Насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници чрез инвестиции в производствени мощности“, финансирани от ЕФРР и КФ, се прилага благоприятстващо условие Управление на енергийния сектор“:

„Приемат се национални планове в областта на енергетиката и климата, които включват

  • Всички елементи, изисквани съгласно образеца в Приложение I от Регламента относно управлението на енергийния съюз

  • Примерно описание на предвидените финансови ресурси и механизми за мерки за насърчаване на енергията с ниски въглеродни емисии“

С други думи, ако няма правилно изработен ИНПЕК, страната не може да получи средствата от оперативните програми за енергийна ефективност („санирането“) и за подкрепа на ВЕИ. Става дума за:

  • мерки за енергийна ефективност в предприятията въз основа на препоръки от енергиен одит;

  • въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт и за мониторинг и контрол на енергопотреблението;

  • стимулиране на предприятията да използват електрическа, топлинна и охлаждаща енергия, произведена от възобновяеми източници за собствено потребление (като допълващи към дейностите за подобряване на енергийната ефективност в предприятията);

  • осигуряване на интегриран подход за фокусирано и координирано прилагане на мерки за енергийна ефективност във всички икономически сектори.

Мерките се допълват от интервенции в рамките на Цел на политиката №5 по отношение на енергийната ефективност на сградния фонд, по специално на публични и жилищни сгради , както и от мерките, насочени срещу замърсяването на атмосферния въздух по ЦП 2 по-конкретно подмяната на отоплителни уреди на твърдо гориво с алтернативни източници на отопление, които в допълнение към подобряване качеството на атмосферния въздух, ще имат принос и към повишаване енергийната ефективност на българските домове.“ (СП, стр. 22)

Към момента няма публични индикации за общата индикативна стойност на финансирането по специфични цели 2.1. и 2.2., но можем да предположим, че под заплаха са между 30 и 45% от общата индикативна стойност на цялата Втора цел на политиката, в размер на 2299,89 млн. евро.

Тъй като благоприятстващите условия ще важат и за инвестициите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, под риск попадат и:

  1. Програмата за енергийна ефективност, с индикативен бюджет от 3 млрд. лв;

  2. Предвиденият фонд за декарбонизация, с неуточнен бюджет, вкл. по линия на европейското съфинансиране;

  3. Проектът за дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите реално време на Електроенергийния системен оператор в условията на нисковъглеродна енергетика, с индикативен бюджет от 511 млн. лв;

Да се опитваме да гадаем, защо правителството поставя в риск получаването на между 6 и 7 милиарда лева, няма смисъл.

Доколкото крайният срок за приемането на Плановете за възстановяване и развитие е 30 април 2021 г., „Зелени закони“ предлагаме на правителството да направи в следващите 3 месеца спешен ремонт на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г., като приложи задоволително всички препоръки на Европейската комисия и като включат външни експерти за подкрепа. За целта биха могли да се консултират и с експертите от гражданския сектор, които подадоха становища към ИНПЕК както през 3-те месеца на официални консултации в началото на 2019 г., така и впоследствие. Така ще направят важна крачка и към изпълнението и на двете специални препоръки по линия на Европейския семестър, чието неизпълнение е цитирано по-горе. От подобни действия зависят както навременното приключване на преговорите за европейските средства, така и спасяването на парите за енергийна ефективност, ВЕИ и декарбонизация.

1SWD(2020) 901 final COMMISSION STAFF WORKING DOCUMENT Assessment of the final national energy and climate plan of Bulgaria, Brussels, 14.10.2020

2ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА от 9 юли 2019 година относно националната програма за реформи на България за 2019 г. и съдържаща становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2019 г. (2019/C 301/02)

3ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно националната програма за реформи на България за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2020 г. (ST 8173/20 -COM(2020) 502 final)

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари