Февруари и март за политиките за климата и енергетиката

снимка на Антоанета Йотова

Фото: Боби Димитров, София

В последните няколко седмици се случват важни за европейските и националните политики в областта на климата и енергетиката събития, като:

1. Стартира създаването на европейски Eнергиен съюз - Европейската комисия представи на 25.02.2015 г. стратегия за eвропейски Eнергиен съюз, с който „ще се гарантира сигурна, достъпна и благоприятна за климата енергия за гражданите и бизнеса. По-разумното използване на енергията и борбата с изменението на климата са не само инвестиция в бъдещето на децата ни, но и ще създадат нови работни места и растеж. Важна основополагаща работа вече е свършена: имаме рамка за политиката на ЕС по енергетиката и климата до 2030 г., стратегия за енергийна сигурност, а интегрираният енергиен пазар за всички страни от ЕС е по-близо от всякога.“ (http://ec.europa.eu/priorities/energy-union/index_en.htm ). Според Марош Шевчович - заместник-председател на ЕК, отговарящ за енергийния съюз, „новото в идеята за създаване на енергиен съюз е включването не само на политици, но и на неправителствени организации, гражданско общество, местни власти и бизнес в търсенето на решение“ (http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/03/08/2486988_marosh_shevchovich_energiiniiat_sujuz_shte_predpazi/). Шефчович обръща внимание и на водещата роля, която ЕС иска да има при преговорите с останалите страни, за мерките за климатичните промени. Според него налице са всички предпоставки, които да направят Европа световен лидер и център за развитието на следващото поколение технологии за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Преминаването към общество с ниски въглеродни емисии е основна цел на ЕС.

2. В началото на март излезе Синтезиран доклад от петгодишната оценка "Европейската околна среда - състояние и перспективи 2015", според който „Европа е изправена пред постоянни и нарастващи екологични предизвикателства, сред които глобалното затопляне, химическото замърсяване и изчезването на животински и растителни видове" (http://www.dnevnik.bg/zelen/2015/03/04/2483522_evropa_ima_nujda_ot_po-strogi_pravila_za_okolnata/).

3. На 06.03. се проведе съвет на министрите на околната среда от ЕС, на който е приета обща позиция на Съюза за преговорите по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата. Поема се задължение за 40% намаляване на емисиите парникови газове на ЕС като цяло до 2030г. спрямо нивата от 1990 г. (http://www.consilium.europa.eu/en/meetings/env/2015/03/06/).

Какво се случи в този период у нас по отношение на политиките в областта на климата и енергетиката:

1. На 26.02.2015 г. НС прие промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), основните моменти в които са следните (http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/02/26/2480877_zakon_oriaza_chast_ot_zaduljeniiata_na_nek_da_kupuva ):

- отпада задължението на НЕК да изкупува нискоефективното производство на топлофикациите и заводските централи, което ще спести на държавната компания около 100 млн. лв. годишно (потърпевши от новата мярка ще бъдат няколко топлофикации – в Сливен, Русе и Перник, както и няколко заводски централи на "Видахим" и "Свилоза);

- отпада изискването за запазване на срока на дългосрочните договори с двете американски централи ТЕЦ AES "Марица-изток 1" и ТЕЦ ContourGlobal "Марица-изток 3", което на практика позволява на НЕК да предоговори параметрите, залегнали в тях.

(Към  преговорите по този въпрос, които текат в условия на секретност, има силен обществен интерес, още повече, че в обществото се появиха информации за недотам почтени сделки, при които ТЕЦ-овете ще получат нови дългосрочни договори, макар и с по-ниски фиксирани цени. Подобен сценарий за пореден път ще торпилира създаването на свободен пазар на електроенергията в България и региона.);

- променя се политиката по отношение на възобновяемата енергия, тъй като новите мощности над 1.5 мегавата вече няма да получават преференциална цена. Мотивите за това решение са, че към декември 2013 г. България е изпълнила целите си за ВЕИ, макар че според проекта на енергийния системен оператор (ЕСО) за развитие на преносната мрежа до 2024 г. това не е така. След влизането в сила на промените в ЗЕ преференциална цена ще получават само малките централи до 30 киловата и тези на биомаса от животински тор до 1.5 МВт. Все пак се въвеждат и някои облекчения, като например отпада условието възобновяемите централи до 200 киловата да предоставят данни за производството си онлайн;

- намаляване на надбавките за зелена енергия за някои индустриални предприятия. Според новите текстове министрите на икономиката, енергетиката и финансите ще изготвят наредба, която да определи критериите за намаляване на тази тежест, както и за кои точно предприятия ще се прилага мярката.

2. По време на редовното си заседание на 04.03.2015 г. МС е приел следните решения:

- „България подкрепя поетапното изграждане на Европейски енергиен съюз, способстващ за засилване ролята на енергийната политика в контекста на цялостното икономическо развитие на ЕС. … Разглеждаме петте предложени принципа (сигурност и солидарност, завършване на вътрешния енергиен пазар, намаляване на енергийното потребление, намаляване емисиите на CO2, развитие на енергийните технологии) като взаимосвързани елементи от бъдещата рамка.“ (http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=6769&g= );

- „Кабинетът ще предложи на Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Направеното изменение ще облекчи малкия и среден бизнес от административни и финансови тежести. То предвижда да не се провежда процедура по преценяване на необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда за изменения или разширения на редица действащи обекти в населените места, както и за някои инвестиционни предложения с административен характер.“

(Тъй като още няма яснота по предлаганите промени, от "Зелени закони" ще проследим какво точно ще внесе правителството и ще коментираме съответно).

По горните и свързани с тях въпроси ще дискутираме по време на предстоящия дебат „Климат и Енергетика“ – понеделник, 23.03.2015 г., 18:30 ч., Център за култура и дебат „Червената къща“ в София.