И още за климата - пари има, но има ли воля

снимка на Антоанета Йотова

В очакване на първата за последните месеци среща на живо на лидерите на ЕС на 17 юли, където Многогодишната финансова рамка ще бъде обсъдена, от "Зелени закони" напомняме, че финансирането на мерки за адаптация към климатичните промени е сред приоритетите на Европейската зелена сделка за периода 2021-2027. В актуалния си анализ (прикачен по-долу) предлагаме обзор на готовността на България да използва разумно очакваното европейско финансиране за справяне с последствията от пандемията.

През юни и юли тази година ситуацията с Covid-19 продължи да бъде доминираща тема и в света, и в България. На европейско ниво тази тема се обвързва с обсъждане на представените в края на май от Европейската комисия (ЕК) План за възстановяване 2021-2024 г. и многогодишен бюджет на Европейския съюз (ЕС) – многогодишна финансова рамка (МФР), за периода 2021-2027 г. Продължават и екстремните прояви на времето в България, региона и по света, които са проявление на планетарните климатични промени в последните десетилетия, изискващи действия за реагиране на тези промени.

Затова при предлагане на финансиране за справяне с, и възстановяване от кризата поради Covid-19, ЕК предвижда и средства за осъществяване на заложеното в документите от Европейската зелена сделка (ЕЗС) по отношение на политиките за реагиране на промени в климата. Например, в предложения от ЕК на 24.06. бюджет на ЕС за 2021 г. на стойност 166,7 милиарда евро са предвидени „9,47 милиарда евро за Фонда за справедлив преход, за да се гарантира, че при прехода към неутралност по отношение на климата никой няма да бъде изоставен“.

В България официалната реакция по предложените от ЕК План за възстановяване и Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. бе, че „България е една от общо 4-те държави членки, които получават повече средства за Кохезионна политика, в сравнение с периода 2014-2020 г. Предложенията на ЕК и финансовите им измерения могат да бъдат оценени като справедливи и добри.“ 

Освен това Министерският съвет приема на заседанието си на 17.06. позиция, че „България вече заяви своята подкрепа за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Страната ни подкрепя визията, че грижата за околната среда и климата трябва да са неизменна част от мерките за възстановяването на Европа от кризата, която пандемията причини и продължава да задълбочава."

В същото време според медийни публикации предложението на ЕК за „набиране на нови средства за тази цел [постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г.], включително използване на системата за търговия с емисии, откъдето да дойдат 10 милиарда евро ... е срещнало противопоставяне от източните европейски страни, които искат да имат контрол над своите приходи от продадени квоти за въглеродни емисии. Полша, Чехия, Литва, Естония и България са против идеята“.

С други думи, правителството на България одобрява възможността да получи доста по-голямо от досегашното финансиране от европейските фондове и програми, без да го обвързва с предприемане у нас на действия за осъществяване на политиките на ЕС, включително - политиките за реагиране на промени в климата. 

В очакване на първата за последните месеци среща на живо на лидерите на ЕС на 17 юли, където Многогодишната финансова рамка ще бъде обсъдена, от "Зелени закони" напомняме своите принципни позиции по темата:

В последните години българската политика за реагиране на промени в климата е неудовлетворителна спрямо рисковете от отрицателни ефекти за хората и икономиката от тези промени у нас. Не липсата на финансиране, обаче, е причина за това. Водещ принцип при използване на публични средства изобщо, в частност – финансирането от европейските фондове и програми, е това да става при максимално добро информиране на широката общественост и даване на реални възможности за обсъждането на ключови документи и решения. 

Ако искаме нещата да се променят, то трябват радикални промени в стила на управление на парите - прекратяване на "усвояването", прилагане на адаптивно управление при планирането, постоянна оценка на ефективността на разходите и направените грешки и ясна приоритизация на дейности и разходи. 

Конкретно по отношение на националната политика за реагиране на промени в климата вече е крайно наложително тя да бъде про-активна – т.е., да е превантивна и базирана на актуална оценка на рисковете за хората и икономиката на страната от тези промени. От „Зелени закони“ продължаваме да настояваме още тази политика:

● да се формира на база данните от наблюденията, научните изследвания за промените на климата в България и оценка на рисковете от тези промени за всички сектори на икономиката и обществения живот,

● да отразява европейската и международна политики, отчитайки специфичните условия в страната.

При изпълнение на горните условия, реално ще е възможно получаването на финансиране от следвашите европейски фондове и програми за осъществяване на истинска национална политика за реагиране на промени в климата.

 

 

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари