Как тихо нивите по Черноморието стават строежи... дори когато няма пари за строеж
Как лека-полека Черноморието се застроява? Схемите са много, но една от „вечните класики" е урбанизацията на земеделските земи - собствениците имат интерес не да обработват ниви и лозя, а да получат разрешение за застрояването им. Особено апетитни са терените около красивите плажове. А урбанизацията на земеделски имоти е механизъм, преодоляващ формалните защити по ЗУЧК, ЗБР и ЗЗТ на все още частично запазените околности край плажовете на Велека, Иракли, Карадере, Корал.
Често, обаче, след разрешение за строителство строеж не започва. След изтичане на 6-годишен (ако статутът е променен преди 2014 г.) или на 3-годишен (ако е след 2014 г.) срок би трябвало общинските служби по земеделие да съобщят на кадастъра, че земята губи статута си на „урбанизиран" терен и отново е земеделска. Но формално изтеклият статут „за строителство" продължава десетилетие по-късно да се използва за лобизъм в полза на планове за строежи.
На снимката: плажът Карадере е със статут „за природосъобразен туризъм" и е заобиколен от частни гори и лозя. Лозята, разположени южно от гората (която пък е обект на незаконни заменки и е със забрана за застрояване), са земеделски имоти, чийто статут е променен след двехилядната година. Тъй като не е започнало строителство, то би трябвало да бъдат върнати към земеделски земи, въпреки че формално все още на хартия са „урбанизирани".
Нивите, които не са застроени, но са... „урбанизирани"
Част от все още незастроените, но спорни терени, обаче са отразени в кадастъра като урбанизирани, въпреки че сроковете за застрояване са изтекли. Такива са частните гори, ниви и лозя край някои от най-живописните и частично защитени плажове - Иракли, Карадере, устието на река Велека.
От години от инициативата „Зелени закони" водим кореспонденция за изясняване на статута на имотите, за които сроковете за застрояване са изтекли - някои от предходните ни анализи можете да видите през линкове тук. В кадастъра обаче все още те са отразени като урбанизирани, а общините и Министерството на земеделието прехвърлят помежду си отговорността за това кой трябва да съобщи на кадастъра да актуализира картите. Потърсихме съдействие и от депутата от област Бургас Даниела Божинова, която бе наш съорганизатор и за политическия дебат за защита на Черноморието през месец май.
Ето какво показват фактите след парламентарен въпрос от Даниела Божинова:
След парламентарен въпрос на народния представител Даниела Божинова[1], Министерството на земеделието е изпълнило частично задълженията си по Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и е направило публични решенията на Комисията по земеделие към Министерството на земеделието за периода 2011 - 2016 год.
В изпълнение на ЗОЗЗ, Комисията по земеделие към Министерството на земеделието разрешава промяната на предназначението на земеделски земи с площ над 50 декара и прехвърлянето им в регулация. Това решение важи за срок от 6 години и ако не е извършено строителство, статута на земята би трябвало отново да се върне към земеделска земя и това да бъде отразено и в кадастъра. Решения за по- малки площи се вземат от областните комисии по земеделие.
Но при проверка в кадастъра се констатира, че много земи, които на практика са земеделски земи, се водят урбанизирани терени на базата на решения на Комисиите по земеделие, чиято давност е изтекла отдавна. Опазването на земеделските земи се усложнява и от факта, че обществеността има сериозни проблеми с достъпа до решенията на Комисиите по земеделие. По тази причина с поправка[2] в Закона за опазване на земеделските земи, приета през 2011 год, се постановява, че решенията на националната и областните Комисии по земеделието са публични и се качват на техните уеб сайтове.
По неизвестни за „Зелени закони" причини голяма част от решенията, както на националната Комисия по земеделие, така и на областните Комисии, не бяха качени на техните уеб страници към края на юни 2023 год. Същевременно от Министерството на земеделието отказваха предоставяне на техни копия, мотивирайки се с интереси на трети лица и поставяха финансови изисквания за тяхното предоставяне.
По тази причина на 13.07.2023 год. депутатът Даниела Божинова запита Министерството на земеделието защо министерството и неговите структури не са осигурили изисканата публичност на решенията на Комисиите по земеделие. Към настоящата дата министър Вълев още не е отговорил, но на 17.07.2023 год. на уеб страницата на Министерството на земеделието са качени над 150 решения[3] на Комисията за периода 2011 – 2016 год.
За съжаление не е качено нито едно решение от периода преди 2011 год. Чакаме с нетърпение устния отговор на Министър Вътев, за да разберем кога и това ще бъде направено. След наличие на документите очакваме ведомството да сигнализира кадастъра за изтеклите 6-годишни срокове и съответно да се отмени статута на нивите, лозята и горите като разрешени за урбанизиране.
Това е важна стъпка от реалната защита на плажове като Карадере, Иракли, Корал, Велека - около които има частни земеделски земи, предизвикващи апетити за застрояване. Защото природозащитният туризъм се нуждае от запазена незастроена природа - биоразнообразие и ландшафт - и около пясъка.
[2] „Чл. 25, ал. (4) Министърът на земеделието публикува на интернет страницата на министерството решенията на Комисията за земеделските земи по чл. 40. Директорът на съответната областна дирекция „Земеделие" публикува на интернет страницата на областната дирекция решенията на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1.“
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара