Какво се случва по темата за промените в климата в навечерието на глобалната среща на върха в Париж?
В момент, когато световната политика „ври и кипи” по отношение на промените на климата - през юли папа Франциск публикува специална енциклика по темата и през септември се обърна с призив към делегатите на Генералната асамблея на ООН да заемат "много силна позиция" по изменението на климата на предстоящата през декември глобална среща на върха в Париж, а президентът на САЩ Барак Обама обяви, че „климатът ще е най-голямото предизвикателство на този век, по-драматично от всички други”, българските политици продължават с традицията на политиката на „щрауса”.
Ако попитаме кой да е български политик, министъра и ръководството на министерството на околната среда и водите (МОСВ), дали темата за промените в климата е важна, със сигурност ще получим утвърдителен отговор. Ако, обаче, продължим питането с въпроса „Какво предприема държавата/правителството в настоящия момент за решаване на (поне някои от) многобройните проблеми, свързани с ефектите от климатичните промени у нас?“, едва ли ще получим еднозначен и конкретен отговор. В най-добрия случай, отговорът ще е от типа на „Като държава-членка на Европейския съюз (ЕС) България изпълнява своите ангажименти по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК) съвместно с другите страни-членки“ (извадка от отговор на министъра на питане от „Зелени закони“ по въпроса от м. февруари 2015 г.).
А конкретни отговори по този въпрос са крайно необходими, с оглед на факта, че отпускането на европейски средства през новия програмен период до 2020 г. е тясно обвързано с политиките по изменение на климата.
В рамките на инициативата „Зелени закони“ осъществяваме мониторинг и анализ на случващото се по темата за промените в климата с разбирането за следните основни приоритети на национална политика за реагиране на промени в климата:
Приоритет 1: Осигуряване изпълнението на задължителните национални цели като принос за постигане на общите европейски цели до 2020 г.,
Приоритет 2: Осъществяване на политика и предприемане на конкретни мерки за адаптиране към климатичните промени,
Приоритет 3: Осигуряване на реално интегриране на политика за реагиране на промени в климата във всички ОП през периода на изпълнението им.
От началото на настоящата година, включително в „отпускарския“ август месец, на международно и европейско ниво се случиха многобройни събития в процеса на подготовка за предстоящата в края на ноември – началото на декември важна среща на върха по РКОНИК - СОР-21 в Париж. В ЕС темата присъства практически във всички важни документи (например, реч на председателя на Европейската комисия за състоянието на ЕС от 09.09.2015 г.: http://ec.europa.eu/clima/news/articles/news_2015090901_en.htm), а регулярно на заседанията на Съвета на министрите по околна среда (последното - на 18.09.2015 г.), се представят и обсъждат национални позиции и се формират общи за Съюза такива. У нас, обаче, няма публично достъпна информация за позициите на България, включително в стенограмите от заседанията на МС, където тези позиции се разглеждат и приемат. Нещо повече, „съвършено неприемлив (е) начинът, по който МОСВ продължава да процедира по отношение съгласуване позициите на страната, свързани с изменението на климата, на европейски и международни форуми“ (извадка от писмо-становище на Коалиция за климата-България относно „Одобряването на позицията на Република България от Министерски съвет за извънредното заседание на Съвета на министрите по околна среда на Европейския съюз на 18.09.2015 г.“).
В същото време продължаваме с общи приказки и забавени действия, например:
- заместник-министър Павел Гуджеров пред Годишната среща на Европейското метеорологично дружество и Европейската конференция по приложна метеорология (7-11.09.2015 г., София - http://www.moew.government.bg/?show=news&nid=3662): "Изменението на климата е сред най-големите предизвикателства, с които човечеството трябва да се справи през следващите години. Затова трябва да предприемем спешни мерки … .". Гуджеров информира форума за „инициирания от МОСВ процес по разработването на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата, която съвместно с всички компетентни ведомства трябва да бъде готова до края на 2017 г. В Стратегията трябва да бъдат заложени мерки за намаляване на уязвимостта на страната ни от климатичните промени и за подобряване на капацитета за адаптиране на природните, социалните и икономическите системи към неизбежното негативно въздействие от измененията на климата." (http://www.moew.government.bg/?show=news&nid=3662 ).
- в документа за целите на МОСВ за 2015 г. се предвижда в периода януари-май 2015 г. "Изготвяне на първи текущ отчет на изпълнението на мерките, залегнали в Третия Национален план за действие по изменение на климата (НПДИК) за периода 2013 – 2020 г. Разглеждане и приемане на отчета от междуведомствена работна група (МРГ) за координация на изпълнението на Плана." (http://www.moew.government.bg/?show=281). Тъй като до средата на м. юли нямаше публично достъпна информация за такъв отчет, от „Зелени закони“ подадохме в МОСВ заявление по ЗДОИ за предоставяне на информация. След специално запитване получихме отговор, че (1) поставеният срок е с „индикативен характер“ и (2) в периода януари-юли 2015 г. е създадена междуведомствена работна група (МРГ), от отговорните институции е изискана информация за хода на изпълнение на мерките от НПДИК, която е обобщена в първоначален проект на отчет и предоставена на членовете на МРГ, а финализиран вариант на отчета „ще може да бъде публикуван на интернет страницата на МОСВ“. До момента не намираме такава публикация.
- само две седмици през почивния месец август бяха отпуснати за обществено обсъждане на един изключително важен документ, който ще определя как ще се усвояват част от европейските фондове в периода до 2020 година „Насоки за интегриране на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата в Европейските структурни и инвестиционни фондове - Фаза „Изпълнение на Споразумението за партньорство и програмите в периода 2014 - 2020 г.“. От „Зелени закони” изготвихме и в двуседмичния срок пуснахме становище по този документ до министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. Реакцията на МОСВ бе в удължаване срока за обществено обсъждане до 15 септември, без създаване на работна група, предвид намерението за внасяне на документа в МС до края на м. септември. До момента няма информация за финализирана версия на такъв документ, а вече стартираха обяви по одобрени Оперативни програми.
При такъв подход и темпове на работа не може да се очаква, че в оставащите години до 2020 г. България ще може да започне и осъществи необходимите действия така, че да изпълнява поетите международните и европейски ангажименти на страната за периода след това. Затова мониторингът на „Зелени закони“ по горните и други въпроси, свързани с темата за промените в климата, продължава.
Някои наши конкретни препоръки към институциите, ангажирани пряко с националната политика за реагиране на промени в климата, ще представим на работна среща на 20 октомври в Културния център Г-8 от 16 ч.
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара