Kладенците, регистрите и водата

снимка на Бояна Василева

* За пореден път МОСВ отлага допълването на регистъра на кладенците и сондажите за лично водоползване;

 От вчера тече и консултация за нов закон по темата, този път иницииран от регионалното министерство 

* Задължението за създаването на тази база данни е от преди 20 години и е необходим за устойчивото планиране и управление на водите;

* Най-големите консуматори на вода са ВиК дружествата, а не малките водохващания. В картината на цялото водоползване на повърхностни и подземни водоизточници (без р. Дунав) в страната, от подземни води е около 15%. В години на засушаване се увеличава изземването на подземни води, които достигат до 30% от цялото водопотреблени. Тоест подземните води са резервоари за сладка вода, за които е нужно да има възможно най-всеобхватна информация;

* Данните показват, че България има достатъчно вода, но управлението е неефективно и води до водни режими по места, както и финансови загуби за обществото.

За пореден път този месец Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обяви кампания за регистриране на личните водоизточници – кладенци и сондажи. Всъщност процедурата е започнала преди година, но се оповестява широко едва месец и половина преди крайния срок и включва подаване на документи от всеки малък собственик в областен град чрез регионалната басейнова дирекция https://www.moew.government.bg/bg/mosv-napomnya-che-na-27-noemvri-izticha-srokut-za-registraciya-na-kladenci/ . След възражения за неизпълнимостта на процедурата, три дни след съобщението на страницата на институцията екоминистърът съобщи в телевизионно интервю https://www.vesti.bg/bulgaria/emil-dimitrov-shte-otlozhim-registraciiata-na-kladencite-6116382 , че оттегля срока, като се оправда за неизпълнението на задължението на ведомството заради пандемията от коронавирус.. От вчера тече и консултация за нов закон по темата, този път иницииран от регионалното министерство 

От „Зелени закони“ представяме преглед на необходимостта от тази регистрация и защо Министерството на околната среда и водите не успява да я изпълни.

Историята за регистрация на кладенци и сондажи за собствени нужди е дълга. Решението да се изгради такъв регистър се залага още със Закона за водите през 1999 година, като тогава задължението се вменява на кметовете на населените места на ниво община.  Регистърът се създава, за да се  разширят базите данни за водочерпенето от подземни води с цел предотвратяване на свръхесплоатацията им[1] и защита интересите на гражданите при предоставяне права за черпене на вода в района на съответното населено място и ограничаване опасността от пресъхване на кладенците.

„До лятото на 2006 година обаче регистрация е направена само в 591 от общо над 5000 населени места /или около 10 процента/”[2]. Поради неуспеха на общинските кметове да регистрират кладенците по населени места през 2006 г. с промени в Закона за водите задължението се прехвърля към Басейновите дирекции на МОСВ.[3] През 2002 г. за нуждите за управление на водите на ниво водосборен басейн се създават 4-те басейнови дирекции за 4-те водосборни басейни (Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски райони) в България.

За кампанията през 2006 г. (с краен срок ноември 2006) и малко по-късно отложен за 2007 г. (с краен срок февруари 2007) за регистрация на кладенци за лични нужди водена от Басейновите дирекции вече има и публикации в медиите[4]. Тогава условията за регистрацията са  – регистрацията е безплатна, не се монтират водомери, потреблението до 10 куб. метра вода на ден[5] е безплатна, не се заплащат държавни такси или данъци; заявленията се подават в областните градове на 4-те басейнови дирекции (гр. Плевен, гр. Благоевград, гр.Пловдив и гр. Варна) лично или чрез изпращане на писмо по пощата.  До началото на 2007 година са регистрирани вече над 118 000 кладенци от предполагаемите 500 000 кладенци[6] (или около 23%).  

Кампанията 2020 г. за вписване в регистъра на водовземанията за собствени нужди започва в началото на 2019 година, като условията са същите с възможност за подаване на документите за регистрация чрез електронна поща. Кампания 2020 г. се случва във връзка с изменение на Закона за опазване на околната среда и съответно изменение на Закона за водите, в която се дава срок от 2 години (до 27.11.2020 г.)[7] за попълване на регистъра, след което са предвидени санкции към собствениците и затваряне на кладенците.

За 20 години МОСВ не успява да изгради успешна информационна кампания за важността на данните за мониторинг на подземните води и да извърши контрол на изпълнението на възложените си задачи. Единственото улеснение, което прави през годините е да даде възможност документите за регистрация да стават по електронен път. 

Къде се намират кладенците в цялостната картина на водочерпене на подземните води?

За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме създаден и актуален регистър на кладенците.

През 2012 г. с решение на Министерски съвет е приета Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България (2013-2037 г.). В нея се прави анализ на бъдещето обезпечение на водопотреблението с наличните и прогнозирани водни ресурси; на регионите в страната, където съществува или се предвижда появата на проблеми с обезпечаването на вода за населението и бизнеса; на факторите, които са подпомагали или ще подпомогнат решаването на проблемите с недостига на вода на определени територии в страната. В анализите логично няма данни за иззети подземни води за собствено ползване.  А данните за лично напояване са нужни за мониторинг на количеството иззети подземни води, за статистика и установяване на количеството ползване на питейни води (доставени от ВиК дружествата) за напояване (лични зеленчукови градини и озеленяване[8]).

Все пак информация за изземването на подземни води има. На фиг. 1 са показани количеството на иззетите повърхностни и подземни води без водите на р. Дунав в периода 2000-2009 г. за територията на страната. По отношение на водочерпенето от подземните води не се наблюдават големи разлики за периода, като то е средно 15-20% от всичката иззета вода. През сухите години 2000 г. (795 млн. куб.м./г) и 2001 г. (719 млн. куб.м./г.) иззетите подземни води са с най-голям обем или с около 15 % повече от другите години.  

Фиг. 1. Иззета вода по водоизточници в периода 2000-2009 г. без р. Дунав, млн. м3/г. (Източник: НСИ), Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България (2013-2027 г.)

 

 

 

 

На фиг. 2 е показано процентното разпределение на иззетите подземни води по вид водоснабдяване през 2009 г. Видно е, че най-голям потребител на подземните води са ВиК дружествата (78,93%), които осигуряват битовата и питейна вода за населението. Тоест страната ни ползва подземните води предимно за задоволяване на нуждите от битовата и питейна вода.

 

Фиг. 2. Процентно разпределение на иззетите подземни води по вид водоснабдяване през 2009 г. Източник: Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България (2013-2027 г.), Приложение I, Фиг. 1.2.4. (Източник: НСИ)

 

 

 

През последната година бяха посочени примери, при които се позволява насочване от ВиК на питейна вода за индустриални нужди, които доведоха до водната криза в Перник, например. В случая отново има липса на контрол от страна на МОСВ, което не наблюдава индустриалните ползватели, както и няма данни за малките ползватели на кладенци и сондажи.

Имаме ли достатъчно вода?

Като бенчмарк за недостиг на вода се приема годишен наличен воден ресурс на човек под 1000 м3 вода, което се счита за извънредно оскъден воден ресурс; при под 5000 м3 наличен воден ресурс на човек - ограничен воден ресурс, а над 20 000 м3 - голям воден ресурс.

През 2010 г. България включва при изчислението на пресните си водни ресурси и външния приток от р. Дунав (който до тогава не е бил включван и България е била страна „бедна на вода”) в размер на 88,679 милиарда м3 (стойността е за притока на р. Дунав към створа на държавната граница при Ново село – 833,600 км). Независимо от наблюдаваната тенденция през последните десетилетия за намаление на количеството прясна вода, получавана чрез естествения хидрологичен цикъл на територията на страната, постоянният ресурс от прясна вода (95% обезпеченост) при дългосрочни средногодишни данни за периода 1974-2006 г. е изчислен на 71,245 милиарда м3 или 9419 м3 на човек при население от 7 563 710 души към 31.12.2009 г. и 24 560 м3 на домакинство (2 900 800 домакинства през 2009 г.). При това положение България не е страна с ограничен воден ресурс, тъй като дългосрочният средногодишен наличен воден ресурс на човек е над 5000 м3.[9]

Тоест имаме достатъчно вода, но тя не се управлява правилно от институциите на МОСВ и МРРБ.

Бъдеще

Очакваните в бъдеще продължителни периоди на засушаване, в съчетание с все по-чести и по-тежки наводнения, ще доведат до нарастваща несигурност за доставяне на необходимите водни количества, както на индустрията, така и на селскостопанската дейност в България. Институциите в България е крайно време да заработят ефективно и да изпълняват заложените мерки в плановете и стратегиите си, защото прогнозите за промените в климата направени там - се сбъдват. За съжаление мерките за адаптация към тези промени не се случват или са твърде мудни и недостатъчни. Тази година наблюдавахме как с по-честите и по-интензивни проявления на времето във връзка с промени в климата (като суша, наводнение, измръзване), цялото общество претърпява загуби (например загубата на реколта от пшеница заради сушата в Добруджа, поставяне под воден режим на населени места в Шуменска област, община Севлиево, област Велико Търново). Обикновено решенията са по-прости, отколкото предполагаме.

Снимка: Елен Сабатини

[1] Част от незабавните мерките за достигане на цел 1. Запазване на водните ресурси, Приложение I от Програмата за необходимите мерки в условията на тенденции за засушаване, приета от Министерски съвет през 2001 г.

[2] Данните са от официалното съобщение на Басейнова дирекция „Черноморски район” за кампанията извършена през 2006 г.

[3] Наближава крайният срок за регистрация на кладенците за лични нужди в Басейнова дирекция – Варна; обява публикувана на сайта на Басейнова дирекция „Черноморски район”

[5] За 1 дка зеленчукова градина (краставици, домати, пипер) средната напоителна норма при гравитачно напояване е  450 куб. м. вода за година, което е доста по-малко от 360 дни по 10 куб. м. = 3600 куб. м./годишно, изчислено на база Наредбата за нормите за водопотребление за напояване на земеделски култури. 

[8] За САЩ е установено, че близо 1/3 от потреблението на вода на човек на ден се използва за поливане на градината. https://www.spartanburgwater.org/pdfs/WS_factsheet_outdoor.pdf

[9] Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България (2013-2027 г.)

 

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари