Комбинираното производство на топло- и електроенергия в дружествата за централно топлоснабдяване: цени и екологични цели

снимка на Петко Ковачев
  • Законодателно цените в когенерациите са уредени по европейски правила, но постигането на екологичните цели чрез тях е спорно

  • Определянето на цените отразява в голяма степен движението на емисиите от СО2, но няма отношение към емисиите на замърсяващи вещества

  • ЕС е в процес на ревизия на правилата за използването на биомаса за енергийни цели, България не е готова за това

Цените на електроенергията и топлинната енергия от топлофикациите за централизирано топлоснабдяване би трябвало да са свързани с решаването на климатичните и екологичните проблеми, създавани от сектора „Енергетика“. Именно по тази причина тези цени са по-високи – те са регулирани, получават премии и все още са извън пазара на електроенергия. С последните промени в ЗЕ от 2020 г.  около 300000 небитови потребители на електроенергия (основно малки и средни фирми) от 1 октомври т.г. трябва да излязат на свободния пазар. Така енергията с регулирани цени ще бъде плащана главно от битовите потребители. Този факт изисква да не се допускат спекулации с правилата за опазване на околната среда и климатичните политики от страна на енергийните производители и регулаторния орган. В настоящия текст правим преглед на законодателството, а в следващ текст ще се опитаме да опишем как КЕВР и топлофикациите спазват правилата, заложени в него 

Почти всички топлофикационни дружества в България прилагат т. нар. „когенерация“ или „комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия“. В България, както и целия Европейски съюз (ЕС), за целите на стимулирането на тези технологии, се добавя и думата „високоефективно“. Смята се – и принципно е така, че когенерацията допринася за подобряване качеството на въздуха (по-малко емисии на замърсяващи вещества) поради това, че с едно и също количество първични енергоресурси произвежда сумарно повече полезна енергия. Същото се отнася и до емисиите на парникови газове, които теоретично би трябвало да намаляват по същата причина. Освен това с подмяната на старите технологии с нови, но запазвайки сгради, отделни възли, агрегати и т.н., се намаляват инвестиционните разходи, в сравнение с тези за изграждане на нови централи.

С масовото навлизане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), вкл. в бита, тази принципна постановка започва да става все по-дискусионна по отношение на топлофикационните инсталации, които се обозначават като „системи за централизирано топлоснабдяване“, изградени преди повече от 3-4 десетилетия. Какъв е смисълът да се субсидира намаляване на емисиите с десетина процента, ако е възможно почти беземисионно производство на топло- и електроенергия при пазарни или близки до тях цени? В страни като България, в които системите за централно отопление са изначално неефективни, инвестициите в тях надвишават икономическата целесъобразност, а правните отношения между енергиен монополист и клиентите му – заробващи, въпросът за емисиите на парникови газове и на замърсяващи въздуха вещества само добавя още един щрих към по-общия въпрос дали изобщо трябва да се поддържат тези системи, останали от времето на плановата икономика. Всъщност основната цел на повишаването на цените е свързана именно с опити за намаляване на икономическата неефективност на българските топлофикационни дружества. И в този процес когенерацията играе съществена роля.

  1. След падането на социализма, без производство на електроенергия, топлофикациите у нас, строени преди 30-40 години, работеха на загуба. Де факто, те бяха фалирали и се крепяха на скрити субсидии. В същото време политиците не можеха да допуснат реални пазарни цени заради очакваното социално напрежение и увеличаване на бедността.

  2. Въведената през последните 20+ години когенерация позволява уж независимият регулатор – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), да определя завишени цени на електроенергията, произвеждана от топлофикационните централи, като по този начин субсидира частично загубите при топлоенергията (вътрешно кръстосано субсидиране). Собствениците на топлофикации допълнително намаляват разходите си като въвеждат изгаряне на отпадъци - процес, който води до екологични и здравни проблеми за гражданите.

  3. Така потенциалното социално напрежение сред ползващите централно отопление частично се тушира, защото цените на топлоенергията се плащат само от клиентите на топлофикациите, докато цените на електроенергията – от всички граждани на страната.

Тази схема, която се прилага поне от 2011 г., показва, че цените на електроенергията от когенерация, са функция на желанието за осигуряване на политически комфорт и на липсата на политическа воля за промяна на енергийните политики при производството и доставките на енергия за хората. Фактът, че по този начин все повече хора попадат или са на ръба да попаднат в групата на т. нар. „енергийни бедни“, за управляващите остава за втори план. 

Сега действащите правила при ценообразуването на енергия от когенерация са направени в серия промени на Закона за енергетиката (ЗЕ) в период 2015 – 2020 г. Системата на премиите и компенсирането на „разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност“ например действа от 2018 г. През 2020 г. важни промени по отношение на ценообразуването са направени и в Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и Наредба № 5 от 23 януари 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия. За тях става дума по-нататък в текста. Пълния текст на становището вижте в прикачения файл.

Снимка: Бенита Велтер, Pixabay

 

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари