„Много баби, хилаво дете“ - нови текстове за водите в устройствения закон нарушават европейското право

снимка на Тома Белев
Автор: 
Тома Белев

Промените в ЗУТ и пречистването на водите според "Зелени закони" ще доведат до:

  • липса на всякакъв контрол относно вида на индивидуалните пречиствателни системи, които ще се използват от домакинствата (водоплътни попивни ями или други пречиствателни съоръжения);
  • позволяване на  изграждането на индивидуални пречиствателни съоръжения за промишлени и търговски цели от типа водоплътни ями;
  • липса на системи за регистрация, разрешителни, мониторинг и проверки на индивидуалните пречиствателни съоръжения от типа водоплътни ями.

През последната седмица на януари Народното събрание прие закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Той е резултат на два законопроекта на Министерски съвет внесени в Народното събрание през 2019 г. и множество предложения на депутати, включително и на Столична община внесени през депутата Ал. Ненков.

За този закон народната поговорка „Много баби, хилаво дете“ е особено вярна – освен с определено добри предложения регулиращи някои тъмни ъгли и бели петна в устройството и застрояването, са се промъкнали и множество текстове, които ще вкарат България в наказателни процедури по европейски директиви. Ние сме далеч от мнение, че законът е приет с идеята да нарушава директивите, но сме длъжни да посочим тези негови отражения, които ще доведат до неочаквани за депутатите последици. Необходимо е да посочим, че текстовете, които коментираме, са предложения на депутата Ал. Ненков приети от Народното събрание.

Член 3, параграф 1 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води и Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз въвеждат конкретно задължение за резултат, а именно всички градски отпадъчни води да се събират в канализационни системи със срокове както следва:

• За агломерации с над 10 000 еквивалентни жители (е.ж.) – до 31/12/2010 г.

• За агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж. – до 31/12/2014 г.

На 14.05.2020 Европейската комисия отправи към България мотивирано становище по чл. 258 от ДФЕС за лошо прилагане на Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води. В съобщението за медиите е посочено, че „България не е осигурила канализационна система в 48 големи агломерации, в 69 големи агломерации тя не гарантира, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, се подлагат на подходящо пречистване, а в 71 големи агломерации тя не гарантира, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи и се изливат в чувствителни зони, се подлагат на по-строго пречистване. Всички тези агломерации трябваше да изпълнят изискванията до 31 декември 2010 г.“

Комисията решава да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения във връзка със събирането на градските отпадъчни води в агломерациите, в съответствие с общата си практика, според която макар според Директивата да е необходимо събирането да достига 100 %, тя образува такова производство само за агломерациите, в които се събират по-малко от 98 %, или когато оставащите несъбрани 2 % представляват по-висок или равен на 2000 EЖ. ( Дело C-395/13 на Съда на ЕС, т. 35)

Един от факторите, които влияят върху непостигане на целите на директивата е допустимостта за застрояване на имоти в агломерациите над 2000 екв. жители, при които е допустимо отпадните води вместо в канализация да се събират във водоплътни изгребни ями. Използването на непопивни ями е практически изключено поради липсата на практическа възможност за оценка на нивото на пречистване на водите от тях, особенно тези, които са във водосбори на чувствителни зони където е необходимо всички пречиствателни съоръжения да отстраняват и биогенните елементи азот и фосфор. Извън чувствителните зони попадат само водосбора на Места и Добруджанските реки и долното течение на Арда.

Директивата позволява, когато инсталирането на канализационна система не е оправдано, било защото не е в интерес на околната среда, било поради прекомерно високата ѝ стойност, да се използват индивидуални системи или други подходящи системи, осигуряващи същото равнище на опазване на околната среда. Към Държавите позволяващи  индивидуални пречиствателни системи съществува задължение за регистрация, разрешителни, мониторинг и проверки на системите, за да се гарантира същото високо равнище на  опазване на околната среда, каквото гарантират централизираните канализационни системи.

В България не съществува система за контрол и мониторинг на създаването и използването на водоплътни изгребни ями и всяко разширяване на тяхното използване все повече влошава ситуацията с неизпълнението на Директива 91/271.  Съгласно Десети доклад за степента на изпълнение на Директива 91/271/ЕИО на Съвета за пречистването на градските отпадъчни води, както и за програмите за нейното изпълнение 8% от отпадните води у нас се събират и/или пречистват от индивидуални пречиствателни съоръжения (фиг. 5  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52020DC0492&from=EN#footnote13) .

До момента използването на водоплътни ями се основаваше на текстове на ЗУТ приети през 2003 г., далеч преди членството на България в ЕС и преди крайният срок по прилагането на Директивата 91/271 за агломерациите над 2000 екв.ж. – 31.12.2014 г.

С  приетият ЗИД за ЗУТ  използването на водоплътни ями се регламентира (чл. 46 ал.1, чл. 47 ал.2 и чл. 87 ал.1)  без да се определя система за регистрация, разрешителни, мониторинг и проверки, което е нарушение на чл. 3 параграф 1 изр. 3 на Директива 91/271,  защото по този начин не може да позволи Република България да гарантира, че тези индивидуални системи за пречистване осигуряват „еднакво равнище на опазване на околната среда“.

Това нарушение се подкрепя и от текста на приетото допълнение на

  • чл. 147 ал.1 т. 6 позволяващо да не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за на водоплътни ями ( през чл. 50 ал.1 точка г и ал.2 точка в)
  • чл. 151, ал. 1 т.3 позволяващо строителството на водоплътни ями без разрешително за строеж .

По този начин ЗУТ ще доведе до:

  • липса на всякакъв контрол относно вида на индивидуалните пречиствателни системи които ще се използват от домакинствата (водоплътни. попивни ями или други пречиствателни съоръжения)
  • позволяване на  изграждането на индивидуални пречиствателни съоръжения за промишлени и търговски цели от типа водоплътни ями
  • липса на системи за регистрация, разрешителни, мониторинг и проверки на индивидуалните пречиствателни съоръжения от типа водоплътни ями

и като цяло до нарушаване на чл. 3 и чл. 4 на Директива 91/271/ЕИО.

 

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари