Неточности в президенската реч на срещата на върха за климата

снимка на Вера Стаевска

Фотограф: Stephane Mahe, Reuters

В еуфорията от впечатляващото откриване на годишната среща на върха по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (СОР21, 30 ноември – 11 декември 2015 г., Париж), започнала нетрадиционно с изявленията на 147 държавни ръководители, отделихме специално внимание на речта на президента на Република България . Добър сигнал за българската политическа сцена е управленска реч с ангажимент към опазената природа и адаптацията към промените в климата. Някои моменти от изказването му пред този престижен международен форум, обаче, трябва да отбележим като съществено неточни, което може би изисква внимание на българското президентство към засилване на капацитета на съветниците му специално по темите на екологичните политики.

По-конкретно, речта на президента Росен Плевнелиев бе неточна в следните твърдения:

  1. „Българското правителство изпълнява приетия Трети национален план за действие по изменение на климата … България успя да постигне Целите за 2020 г. по отношение на възобновяемите енергийни източници, седем години по-рано. Вече увеличихме дела на възобновяемата енергия, като постигнахме 20 процента от енергийния микс. Успяхме да намалим парниковите емисии с 20 процента и увеличихме енергийната ефективност с 20 процента.“

Всъщност, според този План:

▪ „целите, които ЕС трябва да постигне до 2020 г., са 20% увеличаване на енергийната ефективност, 20% намаляване на емисиите парникови газове спрямо нивата им от 1990 г., 20% дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия“ (стр. 17). А „За България е определен индивидуален ангажимент, позволяващ увеличаване на емисиите с 20% спрямо нивото им от 2005 г.“ (стр. 18), т.е. в съгласие с поетите ангажименти, през последните години България не намалява, а увеличава емисиите парникови газове?!

    ▪ „​Националните цели на държавите-членки за дела на ВЕИ в крайното енергийно потребление към 2020 г. варират от 10% до 49%. Целта на България е определена на 16%.“ (пак на стр. 18). Действително тя е постигната в края на 2012 г., а според НСИ през 2013 г. са постигнати 19%, за което вероятно и Президентът реферира с изказването си „като постигнахме 20 процента от енергийния микс“. Според експертите на Зелени закони обаче, ВЕИ са превърнати – поради вече взетите грешни решения за начина на развитието им в национален мащаб – в „демоните на енергетиката“ (http://www.zelenizakoni.com/tema/energetika/debat/po-shiroko-vvezhdane-na-vzobnovyaemite-energiyni-iztochnici-vei ). Голямата корупция, пропагандата през медиите срещу ВЕИ от страна на политици, експерти и журналисти, както и разполагането на големи ветропаркове в защитени и чувствителни от природозащитна гледна точка територии, предизвиква масовото недоверие и противопоставяне на населението.

▪ „Съгласно поетия в рамките на стратегията „Европа 2020“ ангажимент, България цели да намали с 50% енергийната интензивност на БВП до 2020 г. Изпълнението на мерките и политиките за повишаване на енергийната ефективност, заложени в националната Енергийна стратегия до 2020 г., има за цел да доведе до подобряване на енергийната ефективност приблизително с 25%.“ (стр.18). По отношение на тази цел, стои въпросът дали тя е постигната и как, а отговор на този въпрос трябваше да има в предложения за обществено обсъждане в края на м. октомври т.г. проект за Трети национален план за действие по енергийна ефективност 2014 - 2020 г., по който от ЗЗ изработихме становище, но нямаме реакция от институциите. Трудно е да се намери отговор на този въпрос и в публикувания на 26.11.2015 г. първи текущ отчет на изпълнението на мерките, залегнали в Третия Национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 – 2020 г. (http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=353 ), тъй като този отчет е представен само в табличен вид.

2. „Опазването на нашите екосистеми и биоразнообразие е от важно значение за смекчаване на последиците от климатичните промени. България е водеща страна в Европа, тъй като една трета от нейната територия е защитена от най-високите в света стандарти за опазване на околната среда, като част от общоевропейската мрежа Натура 2000.“

  • България е на трето място сред страните членки на ЕС по отношение процент от площта държавата включени в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, след Словения и Хърватска 
  • В България от всички определени 353 защитени зони по двете европейски директиви за едва 35 % или 125 зони има издадени заповеди с определени режими.  Издадените заповеди трудно могат да бъдат определени като въвеждащи „най-високи стандарти“, след като прилагането им води до наказателни процедури в рамките на ЕС. 

Коментари

Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари