Новите оценки на природозащитното състояние на видовете и местообитанията. Доколко са реалистични?

снимка на Стефан Аврамов

На сайта на Европейската Агенция по околна среда бяха публикувани докладите за състоянието на биоразнообразието в България. Това докладване се прави на всеки 6 години съгласно изискването на чл. 12 от Директивата за дивите птици и чл. 17 от Директивата за местообитанията. Това са двете директиви, които дават основата за изграждането на мрежата Натура 2000 в България. Това докладване е ключов индикатор за нейното функциониране у нас. Основна цел на Натура 2000 е подобряване на природозащитния статус на опазваните от нея видове и местообитания, а напредъкът в тази област се проследява чрез тези два доклада.

Бързият анализ на доклада по Директивата за местообитанията сочи, че има увеличаване на броя на местообитанията и видовете от Директивата за местообитанията, които са в лошо природозащитно състояние. От нито едно местообитание през 2012 г., сега 10 са докладвани в лошо състояние и от 11 вида през 2012 г., сега 36 са докладвани в лошо състояние. Расте и броят на оценките в незадоволително състояние – от 155 на 308. 

Но според докладването тези промени се дължат на промени в методиките и по-реални от предишното докладване оценки, а не на драстични промени в състоянието на видовете за последните 6 години.

 

Дали наистина е така и колко реални са и тези оценки?

Мрежата Натура 2000 бе изградена в България въз основа на проучвания извършени преди присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Първото докладване на техния статус бе направен през 2012 г., когато паралелно със значителните теренни проучвания за някои видове, бе допуснато и компютърно моделиране на разпространението на някои редки видове с малко или липсващи теренни данни от направените проучвания през 2010-2011 години. Това хвърли сериозни съмнения върху крайния резултат за част от видовете. По тази причина част от изводите от докладването през 2012 г. бяха оспорвани от български неправителствени организации в хода на обществената дискусия, организирана от Европейската комисия. Доводите им бяха приети и Европейската комисия коригира оспорените оценки на природозащитния статус, направени от МОСВ.

При новото докладване през 2019 г. крайните оценки на редица дискусионни видове и местообитания бяха коригирани от благоприятно към незадоволително състояние, но не бяха обявени в лошо състояние, каквито бяха настояванията на неправителствените природозащитни организации.

Неправителствените организации и сега възнамеряват да оспорят поставените оценки.

 

Липсата на теренни проучвания и значително завишени оценки на природозащитен статус компрометират напълно докладването смятат неправителствените организации.

Никакви теренни проучвания не са проведени в рамките на този планов период за нуждите на докладването. Анализът се прави на основата на литературни данни, болшинството от които са преди 2012 и вече са използвани при предишното докладване.

Същевременно анализите на неправителствените организации и учените от БАН ясно сочат, че много видове и местотобитания са във все още надценено природозащитно състояние, защото вместо в лошо състояние, са оценени като в незадоволително състояние.

Освен това въведените през последните години практики на субсидирано чистене на храсти от пасищата и разораване на пасищата намали значително популациите и местообитания на много видове животни. Те би трябвало също да бъдат оценени в лошо състояние, а това е един голям провал на политиката на МОСВ.

 

Системно неизпълняване на член 11 на Директивата за местообитанията

Член 11 на Директивата за местообитанията гласи „Държавите-членки осъществяват проучвания на природозащитния статус на посочените в член 2 естествени местообитания и видове, при което особено внимание се отделя на приоритетните естествени местообитания и приоритетните видове.“ На базата на тези проучвания би трябвало да се изпълнява докладването по чл. 12 и чл. 17. За съжаление единствено при предишното докладване бяха направени някакви проучвания за период от две години. 

 

Държавата не инициира почти никакви други проучвания в периода 2007 – 2019 год. 

През последните години научните институти и звена към БАН, както и неправителствените природозащитни организации също значително намалиха теренните си дейности поради липса на каквото й да е системно финансиране за такива дейности. Единствено интернет базираната система за гражданска наука на БДЗП wwww.smartbirds.org се разви значително, но тя не се признава от МОСВ, не бе използвана въобще в процеса на докладване и естествено няма как да замени ПЪЛНАТА ЛИПСА на държавно прилагане на задълженията за научни проучвания.

И тъй като Комисията не следи за изпълнението на чл. 11, надявайки се на съвестността на държавите членки, то докладите по чл. 12 и 17 бяха просто генерирани на базата на предишното докладване и съвсем малко литературни справки…

 

Докладване без проучвания, но за сметка на това за над 16 милиона лева

Можем да си помислим, че ако няма мащабни теренни проучвания, то организирането на литературна справка ще е бързо и евтино, но това не е така. Министерството на околната среда сключи три договора (4 376 388 лева, 9 360 300 лева и 2 359 896 лева) с три консорциума с финансиране на Оперативна програма „Околна среда“. Общата им стойност е над 16 милиона лева.

 

Няколко фрапантни примера

Мишевидният сънливец

Мишевидният сънливец е известен от няколко находища в България и Турция. Видът е много рядък и почти нищо друго не е известно за неговото точно разпространение, численост, екология и биология. По тази причина той е оценен като световно застрашен със статут „Уязвим“ в световната Червена книга. В Червената книга на Република България видът е оценен също със статут „Уязвим“.

По време на проучванията от предишното докладване за периода 2007-2012 г. видът е констатиран само два пъти в България в погадки от сови. Теренни проучвания не регистрират нито едно живо животно. Въпреки това МОСВ докладва на Европейската комисия, че мишевидният сънливец е в благоприятен природозащитен статус. След направените възражения ЕК променя природозащитното му състояние на незадоволително.

В настоящото докладване за периода 2013-2018 г. видът е докладван в незадоволително състояние, като въпреки това разпространението му, числеността на популацията му и състоянието на местообитанията му са оценени като благоприятни. Как е направена тази оценка при условие, че в настоящото докладване няма нито едно потв намиране на мишевиден сънливец или следа от него след 2012 г.? Всички оценки са на основата на предишното докладване, без нито едно цитирано съвременно потвърждение на разпространението му. На базата на цитираната литература и ненамирането на вида, то последният би трябвало да бъде оценен като изчезнал или в лошо или неизвестно състояние.

Слава богу, не е изчезнал още, защото по неизвестна за авторите на оценката статия видът е открит в три находища за България.

 

Дивата коза

Дивата коза обитава скални масиви в Рила, Пирин, Централен Балкан, Витоша и Родопите. Поради неовладяно бракониерство видът е силно намалял и е в Червената книга на България е оценена в „застрашен“ статус.

Въпреки това с предишното докладване за периода 2007-2012 г. МОСВ оценява състоянието на дивата коза като благоприятно. Тази оценка влиза в противоречие с направената малко преди това оценка на вида като застрашен (от Червената книга), както и със оценките на състояние на вида в защитените зони, които обитава, която оценка е направена по същия проект на МОСВ и която е или лоша или незадоволителна за всички защитени зони, обитавани от вида. В хода на общественото обсъждане, след направените възражения от неправителствени организации, ЕК променя оценката на природозащитното му състояние на незадоволително.

В настоящото докладване за периода 2013-2018 г. видът е докладван в незадоволително състояние, като въпреки това разпространението му, числеността на популацията му и състоянието на местообитанията му са оценени като благоприятни. Как е направена тази оценка при условие, че видът отсъства от значителна част от потенциалните си местообитания, а числеността му е от два до десет пъти под капацитета им? По тези критерии той еднозначно трябва да бъде оценен в лошо състояние.

 

Пъстрият пор

Пъстрият пор е недостатъчно проучен вид, който обитава като правило открити местообитания в цялата страна, като е рядък навсякъде. Биологията и екологията на вида са недостатъчно проучени и появата му на много места е загадка. Във всички случаи видът е много рядък и има консенсус, че с намаляването на лалугерите и пасищата числеността му намалява и по тази причина в Червената книга на България той е оценен със статус „уязвим“. Европейският подвид е оценен като „уязвим“ и в световната и европейската Червена книга.

Въпреки това с предишното докладване за периода 2007-2012 г. МОСВ оценява състоянието на пъстрия пор като благоприятно. Тази оценка влиза в противоречие с оценките на българската, европейската и световната Червена книга, така и с резултатите от теренните проучвания по същия проект на МОСВ, който успява да констатира вида само веднъж, въпреки интензивните търсения. В хода на общественото обсъждане, след направените възражения от неправителствени организации, ЕК променя оценката на природозащитното му състояние на незадоволително.

В настоящото докладване за периода 2013-2018 г. видът е докладван в незадоволително състояние, като въпреки това разпространението му и състоянието на местообитанията му са оценени като благоприятни. Оценката е направена без никакви теренни проучвания, на базата на литературен анализ, включващ данните от предишното докладване и Червената книга на България! Напълно неясно е защо е оценено състоянието му като незадоволително при условие, че няма цитирано нито едно ново наблюдение на вида, а голяма част от бившите му местообитания бяха разорани… По тези критерии той еднозначно трябва да бъде оценен в лошо състояние.

 

Каква е методиката за оценяване на природозащитния статус на видове и местообитания?

 

Благоприятен

('зелено')

Незадоволителено 

('кехлибарено')

Лошо

('червено')

Неизвестно

(недостатъчно информация за да се оцени)
(сиво)

Разпространение (в частта на съответния биогеографски регион в страната)

Стабилно (загуба и разширение се балансират) или се увеличава И не е по малко от „благоприятната реферативна стойност“

Всяка друга комбинация

Голямо намаление:

Равно на загуба на повече от 1% от площта на разпространението годишно за оценявания период

ИЛИ

повече от 10% под благоприятната реферативна стойност

Няма информация или наличната достоверна информация е недостатъчно

Популация

Популацията не е по- ниска от „благоприятната референтна стойност“ И размножаването, смъртността и възрастовата структура не се различават от нормалната (ако има налични данни за това)

Всяка друга комбинация

Голямо намаление:

Намаляне на числеността с повече от 1% годишно за оценявания период И под благоприятната реферативна стойност

ИЛИ

Повече от 25% под благоприятната референтна численост

ИЛИ

Размножаване, смъртност и възрастова структура се отклоняват от нормалните

Няма информация или наличната достоверна информация е недостатъчно

Местообитания на вида

Местообитанието е достатъчно голямо (и стабилно или увеличаващо се И качеството му е подходящо за дългогодишното оцеляване на вида

Всяка друга комбинация

Площта на местообитанието е ясно недостатъчно голяма за да осигури дългосрочното оцеляване на вида

ИЛИ

Качеството на местообитание е лошо и ясно не позволяващо дългосрочното оцеляване на вида

Няма информация или наличната достоверна информация е недостатъчна

Перспективи за бъдеще
(относно популация, площ и налични хабитати)

Основните заплахи не са значими и видът ще остане жизнен в дългосрочен период

Всяка друга комбинация

Сериозно влияние на заплахи за вида: много лоши перспективи за неговото бъдеще и дългосрочната му оцеляване е застрашено

Няма информация или наличната достоверна информация е недостатъчно

Обща оценка на природозащитния статус

Само зелени'

или

три зелени и една неизвестна

Едно или повече „кехлибарени“, но без нито една червена оценка

Едно или повече червени

Две или повече „неизвестни“ в комбинация с две или едно „зелени“ или всичките неизвестни

Снимка: Pixabay

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg