Отново за интегрирането на ПОС и ПИК при използване на средствата от европейските фондове

снимка на Антоанета Йотова

Интегрирането на политиките по околна среда (ПОС) и на политиката по изменение на климата (ПИК) при използване на средствата от европейските фондове е един от основните въпроси по тема „климат“, които следим в „Зелени закони“ (ЗЗ). На последните заседания на МС за 2015 г. са разгледани и одобрени документи, които са от значение за работата у нас по този въпрос през настоящата и следващите години, и по-точно:

- заседание на 23.12.2015 г. - доклад за участието на България в проведения на 18 ноември в Брюксел Съвет на ЕС по общи въпроси, формат „Кохезионна политика“. На този Съвет са приети “заключения за приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове в борбата с изменението на климата и прехода към нисковъглеродна икономика", важни моменти от които са (стр. 7):

▪ „амбициозната политическа цел за финансиране на свързани с промени в климата действия с поне 20% от бюджета на (фондовете) за периода 2014-2020 г. е решително подкрепена“,

▪ „общата сума на средствата за тази цел да бъде 25% от целия бюджет на ЕС“, като „за периода 2014-2020 г. (фондовете) ще осигурят финансиране от 45 млрд. евро за подкрепа на прехода към ниско-въглеродна икономика (Тематична цел 4), и … над 110 млрд. евро за мерки, свързани с промени в климата … по всичките тематични цели“.

- заседание на 30.12.2015 г. - документ „Насоки за интегриране на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата в Европейските структурни и инвестиционни фондове - Фаза „Изпълнение на Споразумението за партньорство и програмите в периода 2014 - 2020 г.“. Официалното решение на МС от 06.01.2016 г. и приетия документ намерихме тук.

Сравнявайки този документ с проекта за него от м. август 2015 г., по който от ЗЗ пуснахме становище и на 20.10.2015 г. проведохме работна среща, разлика не намираме. Т.е., съответните дирекции на МОСВ и МС не са приели предложенията по него, въпреки че в пуснатия от МОСВ на 09.12.2015 г. доклад с 9 приложения към него, 8-мото е предоставената ни на 16.10.2015 г. „Съгласувателна таблица от проведена консултация с обществеността“! По-тревожното обаче е, че във вече приетия документ реално не е отразено изискването на Европейската комисия (ЕК) за това 20% от средствата по всички Оперативни програми (ОП) за периода 2014-2020 г. да бъдат за финансиране на мерки, свързани с промените в климата. Малко вероятно е и да бъдат съответно приложени решения като коментираните по-горе “заключения за приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове в борбата с изменението на климата и прехода към нисковъглеродна икономика" на Съвета на ЕС по общи въпроси. От друга страна, "Наличието на Стратегия за адаптация е предварително условие от усвояването на средствата от еврофондовете през новия програмен период." и през юни 2015 г. МОСВ е инициирало процес по разработването на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата. До момента, обаче, освен че се очаква Стратегията да бъде готова до края на 2017 г. - т.е. в средата на програмния период, няма друга публично достъпна информация за хода на този процес. А в последните години има достатъчно и продължават да се натрупват все повече проблеми и рискове, свързани със случващите се на територията на България промени в климата. Затова в становището на ЗЗ от м. август 2015 г. по проекта за „Насоки за интегриране …“ препоръчахме:

- максимално ускоряване на работата по изготвянето на тази Стратегия, и

- в ОП да се формулират и прилагат повече критерии, свързани с тематична цел 5 „Насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска“.

И тъй като е практика да няма публично достъпна информация нито за позициите, с които България участва на европейски и международни форуми, нито за докладите относно тези участия (в стенограмите от заседанията на МС е отбелязано само „Приема се.“ за съответния документ/доклад), не знаем дали и как решенията на такива форуми се вземат предвид и прилагат у нас. По отношение на интегрирането на ПОС и ПИК при използване на средствата от европейските фондове е възможно скоро - индиректно и постфактум, да разберем: ако от страна на ЕК започнат проблеми с финансирането на ОП поради неизпълнение на взети от съвети като гореспоменатия решения и/или неспазване на произтичащи от такива решения изисквания. А във връзка със Стратегията за адаптиране към вече случващите се промени в климата ще отбележим, че в средата на януари т.г. на ежегодния Световен икономически форум в Давос бяха представени резултати от анкета за най-големите рискове за глобалната икономика в рамките на следващите 10 години. Участвалите в анкетата 750 експерти са определили като риск №1 за 2016 г. промяната в климата и по-точно - неспособността ни да я намалим и да се адаптираме към нея.”.

В по-дългосрочен план, както вече коментирахме, в Парижкото споразумение от 12.12.2015 г. са заложени амбициозни цели за намаляване на емисиите парникови газове след 2020 г., а целите на ЕС предвиждат намаление на тези емисии с 40% до 2030 г. Това ще постави нашата страна в различна от сегашната позиция – вместо да разполага с излишък от квоти на такива емисии, които да продава, в България ще трябва в най-скоро време да се предприемат реални действия, така че да се осигури икономически растеж на страната в дългосрочен план, но без да се увеличават значително емисиите на парникови газове (развитие на ниско-въглеродна икономика). Това е изключително трудна задача, която изисква координирана и интензивна работа на много институции, бизнеса и местните власти още от сега. Дали действията на правителството / МОСВ говорят, че вече (поне) се мисли в тази посока? По-скоро не, ако съдим от публикувания за обществено обсъждане на 22.01.2016 г. проект на Решение на МС за "определяне на реда и начина за разходване през 2016 г. на част от преходния остатък по валутна сметка на приходите от продажба на квоти на емисии на парникови газове от инсталации чрез търг, постъпил в бюджета на Министерството на околната среда и водите до 31 декември 2012 г.". Тъй като с този „проект на решение се предлага заложената в Закона за държавния бюджет за 2016 г. целева сума в размер на 15 млн. лева да бъде разходвана, като тези средства да бъдат предоставени за управление на Националния доверителен екофонд (НДЕФ)», възниква въпросът дали това е важната в момента тема за обществено обсъждане? Според нас, подобни действия на МОСВ повдигат повече въпроси, отколкото дават отговори и нужните на страната решения по истински важни проблеми, свързани с реагиране на промените в климата. Такъв е например въпросът за Националната инвестиционна програма за климата: „най-новата програма на НДЕФ с принос към ограничаване изменението на климата. Тя е своеобразно продължение на Националната Схема за Зелени Инвестиции (НСЗИ)“. От ЗЗ ще направим необходимото проучване да разберем имало ли е предварително обсъждане при стартиране на тази Програма и как точно тя ще допринася за „ограничаване изменението на климата“ у нас?!