Пасища или гори са самозалесилите се ниви?

снимка на Вера Стаевска

Експертите на "Зелени закони" разработиха подробен анализ на казуса (виж тук), който нашумя през декември 2020г. , когато по сигнал на лесовъди гръмна публичен скандал заради решението на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) да не се инвентаризират периодично горите върху земеделски земи, представляващи близо 10% от всички български гори и след това преди седмици със спорните предложения за поправки в Закона за пчеларството, които предлагаха тези гори да се изсичат с еднолично решение на кметовете. Ниви ли са или гори тези площи - отчитани от горската агенция при данните за увеличаване на горите в България, от друга страна поддържани без дървета от собствениците, които получават субсидии за паша?

Разработеният от "Зелени закони" анализ е въз основа на данни, получени от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) по реда на Закона за достъп до обществена информация. Казусът с опитите за облекчаване на процедурите за изсичането на гори върху земеделски земи произтича от желанието на едри арендатори и земевладелци да изсичат на голо тези големи по площ гори (често с възраст над 50 г.!) с цел получаване на евро-субсидии за пасища и/или бързи печалби от дърводобив. За целта последните имат интерес да получават разрешителни за сеч единствено по реда на Закона за опазване на земеделското имущество (ЗОЗИ). За разлика от Закона за горите той не може да се прилага за гори с площ над 1 дка, не включва никакви строги правила за сечта и не изисква процедури по ОВОС и оценка за съвместимост по реда на ЗООС и ЗБР в случаите на трайно обезлесяване. Спасението на близо 4 милиона декара гори върху земеделски земи зависи единствено от премахването на финансовите стимули за почистване на залесените пасища и от успешното приключване на затлачените през последните 10 години процедури в МЗХГ по прекатегоризирането на тези земи в горски територии по реда на Закона за горите. 

Препоръките на "Зелени закони" за решаване на конфликта са: 

  • На първо място, държавата трябва да премахне изискванията за почистване на дървета и храсти от пасищата за получаване на субсидии за управление на пасищата. Дърветата и храстите също са източник на храна за пашуващите животни, а тази субсидия с изискване за пълно почистване на дървета и храсти е основния мотив за изсичане на самозалесилите се гори. В същото време, не трябва да се допускат и субсидии за изкуствено залесяване на пасища с цел прихващане на въглеродни емисии.
  • На второ място, държавата трябва да има ясна политика в кои случаи и при какви условия земеделците да имат право да почистват земеделските земи, вкл. чрез изсичане на горскодървесна растителност (напр. до 20 годишна възраст), и при кои случаи и при какви условия да се стимулира (вкл. чрез финансови механизми) опазването на горите върху земеделски земи, което неминуемо ще доведе до прекатегоризирането им в горски територии. Крайно неприемливо е да се дават субсидии, стимулиращи изсичането и изкореняването на гори, с оглед възможността им да улавят въглероден диоксид и предвид ангажимента на България за смекчаване на климатичните промени.
  • На трето място, в Закона за горите може допълнително да се уточни редът, по който се преценява целесъобразността и правилата за почистване на земеделски земи чрез голи сечи на горскодървесна растителност при желание на собствениците им да ги ползват като такива, както и условията за съгласуването по реда на ЗООС и ЗБР на тези сечи, доколкото същите представляват на практика трайно обезлесяване и промяна на предназначението на земята.
  • Най-спешно обаче е държавата в лицето на МЗХГ да провери и предостави пълна и коректна информация за всички гори върху земеделски земи (като площ, тенденции, процедури), както и за мащабите на тяхното изсичане и почистване с разрешителни от кметовете и общините.

Най-добрата защита на горите върху земеделски земи е прекатегоризирането им в горски територии чрез процедурите по приемане на Общите устройствени планове от общините по реда на ЗУТ, в които всички гори върху земеделски земи следва да се впишат като „горски територии“, каквото е фактическото им състояние. Същата процедура следва да се извърши и при изготвянето на Областните планове за развитие на горските територии по реда на Закона за горите. В останалите случаи, МЗХГ трябва да приложи разпоредбите на Закона за горите по отношение прекатегоризирането на горите върху земеделски земи в горски територии, включително чрез отстраняване на нарушения като например вписването на държавни земеделски земи с устроени гори като „общински пасища“ (т.нар. временно стопанисвани от общините земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ).

Табл. 1. Данни за площта на горите върху земеделски земи в 13 горски стопанства

Горско стопанство

Общо залесени територии

Гори върху земеделски земи

%

 

Гори върху земеделски земи над 50 г.

% от горите върху земеделски земи

ДЛС Русалка-Априлци

11168 ха

2752 ха

25%

1368 ха

50%

ДГС Кюстендил

37340 ха

7049 ха

19%

1081

15%

ДГС Разлог

15600 ха

2491 ха

16%

816 ха

33%

ДГС Троян

27975 ха

3808 ха

14%

2345 ха

62%

ДГС Лесидрен

36175 ха

3416 ха

10%

1325 ха

39%

ДГС Радомир

25283 ха

2027 ха

8%

771 ха

28%

ДГС Ловеч

30236 ха

2457 ха

8%

883 ха

36%

ДГС Земен

19900 ха

1484 ха

7%

242 ха

16%

ДГС Черни Осъм

8645 ха

500 ха

6%

323 ха

65%

ДГС Тетевен

46385 ха

2062 ха

5%

1077 ха

52%

ДГС Невестино

25521 ха

845 ха

4%

226 ха

27%

ДГС Пирдоп

48713 ха

2090 ха

4%

520 ха

25%

ДГС Плевен

32493 ха

1073 ха

4%

94 ха

9%

 

 

 

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари