Планът на правителството за харчене на пари за пандемията трябва да се преработи

снимка на Вера Стаевска

Днес от "Зелени закони" подадохме своето становище по обществената окнсултация за правителствения проект на План за възстановяване от uризата поради COVID-19[1]

  На снимката:Вице-премиерът Дончев, основен отговорник за проекта. Източник: Уикипедия

Препоръчваме преработка на предлаганите приоритети за финансиране и провеждане на обществено обсъждане през януари 2021 г. въз основа на получените предложения в настоящото обсъждане до края на месеца . 

Конкретните ни препоръки за финансиране на приоритетни мерки в областите селско стопанство, биоразнообразие, регионално развитие, климат и енергетика можете да видите в прикаченото подробно становище. Те включват както приоритизиране на малки стопани и пострадали от пандемията сектори, така и изпълнение на заксънели спрямо ЕС приоритети в области като опазване на биоразнообразието, обезщетения на собственици при опазване на ценни земи, дигитализацията на управлението, адаптацията към климатичните промени и много други.

Най-общо, проектът на Плана не оправдава очакванията да се осигури ефективно управление и успешно възстановяване от кризата поради COVID-19 като въз основа на специфични национални политики, включително политики в сферата на околната среда, се решават най-важни и спешни проблеми. Липсва анализ/оценка на секторите, които са претърпели най-тежки загуби от кризата заради централизирано наложени ограничения, както и на вече изразходвани средства, които да обосновават сферата, характера и размера на бъдещи инвестиции. Заложени са най-вече реактивни действия, без те да водят до осъществяване на необходими за България реформи. Принципът на предпазливостта и най-подходящи превантивни мерки не са достатъчно застъпени.

Една бърза оценка на предвиденото по този План разпределение за изразходване на 12,16 милиарда лева европейски средства показва, че „лъвският пай“ отива за строителство - 55 % от всички средства, следван от проекти за строителство и доставки (25%), доставки на техника (15%) и услуги (5%). Това разпределение не отговаря на целите за иновативна, зелена, справедлива и свързана  България.

Анализът по потенциални бенефициенти също показва, че има разминаване между цели и дейности - икономическото и социално възстановяване не може да се постигне, ако бизнесът и гражданите са получатели едва на една пета от ресурсите на плана. Няма принципно разграничаване на изразходването на средства по този План и по Програмите за използване на средства от европейските фондове и програми.

Ние сме изключително притеснени от избрания подход за планиране, изключващ от първоначалното планиране цялото общество, местните власти, бизнеса и неправителствените организации. Фактът че без каквито и да е консултации на 30 октомври беше представен проект на цялостен план, показва, че този план е план на държавната администрация, но не и на обществото. Показателно за това е, че ресурсът е разпределен по бенефициенти с дялове от 35% за държавни дружества, 20 % - централна власт, 15% общини, 15 % смесени получатели от държава, местни власти и бизнес, 10% граждани, 5% бизнес и 0% - НПО.

настояваме процесът за довършване на плана да продължи с максимално включване на всички заинтересовани лица, като се преработи настоящият крайно несъвършен вариант и да се подложи в рамките на януари 2021г на ново обществено обсъждани,  с оглед следните  цели:

  • Да инвестира  минимум 40 % от средствата в политики, свързани с биоразнообразие и климат, като делът за биоразнообразие да е минимум 7,5 %.
  • Да се балансира по отношение на програмите, като никоя от тях не надвишава 10 % от общият ресурс.
  • Да бъде балансиран към различните типове бенефициенти - структури на централната власт, местни власти, държавни дружества и предприятия, бизнес, НПО и граждани.
  • Да мобилизира допълнителен национален ресурс в размер поне на 25 % към средствата на ЕС.
  • Да бъде балансиран по отношение формите на интервенция: строителство, доставки,  услуги и развитие на човешкият потенциал.
  • Да компенсира липсата на финансиране в области, в които липсва такова от оперативните програми и ПРСР.
  • Да приоритизира финансирането в сектори, пострадали от пандемията (култура, малък бизнес), както и към сектори, които са с най-висока важност в европейските планови документи и в които България изостава с десетилетия - научно-изследователски дейности, кръгова икономика, управление на отпадъците, зелен транспорт, спиране на загубата на биоразнообразие.
  • Съществуващи програми и дейности да се финансират само с цел реформиране при ясно отчитане на ползата от досегашното изпълнение.
  • Във времеви план да се приоритизират подготвителни дейности, които да са насочени към създаване на капацитет в области приоритетни за  общата европейска политика
  • Преработката на плана да се извърши успоредно с изготвянето на стратегическата му екологична оценка.

 

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари