Политиката спрямо промените в климата в България отново се неглижира

снимка на Антоанета Йотова

Екстремни прояви на времето в региона и в България – нетипични за сезона температури, силни ветрове, градушки, наводнения, напомнят за променящия се климат на планетата и необходимостта от действия за реагиране на климатичните промени. Затова, макар фокусът на вниманието да остава върху кризисната ситуация поради световната пандемия от коронавирус, продължават и действията за осъществяване на съответни политики. Все повече тези действия стават част от плановете за пост-пандемичното развитие.

В България темата за политиките за реагиране на промени в климата рядко е в центъра на общественото внимание, но в последните месеци тази тема остава съвсем встрани, и то не само заради пандемията от коронавирус. В настоящия анализ търсим отговор на въпроса какво се случва с политиките за реагиране на промени в климата у нас предвид и на това, че настоящата 2020 година е специална за България по отношение на тези политики: в края на тази година изтича втората фаза на договорената по Протокола от Киото международна търговия с квоти на емисии парникови газове. В тази търговия държавите участват на базата на тяхното общо количество емисии за година, а квотите се определят спрямо количествата емисии през 1990 г., за България – през 1988 г. Тъй като и до момента общото количество емисии парникови газове на страната не превишава, даже е доста под това през 1988 г., България разполага със свободни квоти, които продава и получава съответно приходи - през 2019 г. тези приходи са в размер на 881 млн. лв. От догодина, обаче, получаването на такива приходи няма да е възможно.

Междувременно Европейската комисия (ЕК) предложи бюджет на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. и документ „Моментът на Европа: Възстановяване и подготовка за следващото поколение“, в които се предвижда политиките за реагиране на промени в климата да са хоризонтално интегрирани чрез осигуряване на 25% от европейския бюджет за климатични инвестиции. След одобряване от Европейския съвет на тези предложения на ЕК, всяка страна членка ще има само няколко месеца за изготвяне и представяне на своя национален план за възстановяване. И въпреки много краткото време, този План за България трябва да се основава на стратегия за развитие на страната в кратко-, средно- и дългосрочен план - стъпвайки на новите европейски документи, в частност тези от европейската Зелена сделка, отчитайки нововъзникнали обстоятелства и осъществявайки съответна национална политика за реагиране на промени в климата.

Действията на правителството към момента обаче не приоритизират заложеното в европейската Зелена сделка, включително - мерки за реагиране на промени в климата. Например, буди недоумение фактът, че на 20.05. т.г. „Министерският съвет прие решение за изменение на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г. ... С одобреното изменение на програмата 69 853 000 лв. се пренасочват към оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г." Още повече, че според официалните данни благодарение на подкрепата от Европейската комисия България има финансов пакет от над 870 млн. лева от оперативните програми за 2014-2020 г. "за справяне със социално-икономическите последици от пандемията“.

В настоящия анализ на „Зелени закони“ разглеждаме и коментираме текущата ситуация в България по отношение на политиката за реагиране на промени в климата. Пълният текст на анализа е в прикачения файл.

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари