Последен шанс за защита достойнството на Република България

снимка на Тома Белев
Автор: 
Тома Белев

През миналата седмица парламентът прие закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Той беше последен шанс да се премахнат текстове в действащият закон, които нарушават Орхуската конвенция, заради което България е заплашена с безпрецедентно за държава членка на ЕС отнемане на правата по Конвенцията през 2021г. Тази заплаха е заради седемгодишен отказ на правителствата на България да отстранят от ЗУТ текстове ограничаващи достъпа до правосъдие на гражданите. За съжаление, депутатите и в тези поредни промени не отразиха изискванията на Конвенцията и решението на Събранието на страните. Сега Президентът на България може да върне за преразглеждане ЗУТ и да създаде възможност депутатите поне в края на мандата си да покажат отговорност и защитят достойнството на Република България. Дали ще се случи предстои да разберем.

Историята на случая 

Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) дава на членовете на обществеността (лица или сдружения, които го представляват) правото на достъп до информация и участие в процеса на вземането на решенията по въпроси за околната среда, както и на обжалване, ако тези права не са спазени. Република България е подписала конвенцията на 25 юни 1998 г. Конвенцията е ратифицирана от България със закон  приет от Народното събрание на 2 октомври 2003 г.  Конвенцията е в сила за нашата страна от 16 март 2004 г.

Член 15 от Орхуската конвенция за преразглеждане на съответствието изисква Събранието на страните да установи „незадължителни договорености от неконфликтно, несъдебно и консултативно естество за преглед на спазването на разпоредбите на конвенцията“. Следвайки това задължение, Събранието на подписалите страни създава Комитет по съответствие. По препоръка на Комитета по съответствие Събранието на страните  приема решения по общи въпроси за спазване на конвенцията, както и решения за спазване от отделните страни.

Законодателството на Република България свързано с ограничаване достъпа до правосъдие на гражданите от ЗУТ е обект на решение на Комитета за съответствие ACCC/C/2011/58 Bulgaria (https://unece.org/acccc201158-bulgaria ). Иска пред конвенцията е на Сдружение за дива природа "Балкани" за нарушение на достъпа до правосъдие чрез разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ)  В своето решение по случая Комитета за съответствие през 2013 г. установява, че България:

(a) Като възпрепятства достъпа до правосъдие на всички членове на обществеността, включително природозащитни организации, по отношение на общи устройствени планове, засегнатата страна-член не успява да спази чл. 9, ал. 3 от Конвенцията;

(b) Като възпрепятства достъпа до правосъдие на почти всички членове на обществеността, включително всички природозащитни организации, по отношение на подробните устройствени планове, засегнатата страна-член не успява да спази чл. 9, ал. 3 от Конвенцията;

(c) Като не осигурява достъп на всички членове на заинтересованата общественост с достатъчен интерес, по-конкретно на природозащитни организации, до процедурите за обжалване на окончателните решения, разрешаващи дейностите, включени в Приложение I към Конвенцията, засегнатата страна-член не успява да спази чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 4 от Конвенцията.

Комитетът, в съответствие с параграф 36 (b) от приложението към Решение I/7 от заседанието на страните по Конвенцията, и предвид съгласието на засегнатата страна-член, че Комитетът взема мерки съгласно параграф 37 (b) от приложението към Решение I/7, препоръчва засегнатата страна-член да предприеме необходимите законови, подзаконови и административни мерки, които да гарантират, че:

(a) Членове на обществеността, включително природозащитни организации, имат достъп до правосъдие по отношение на общи устройствени планове, подробни устройствени планове и (както при преразглеждането на устройствени планове, така и отделно) по отношение на съответните становища по ЕО;

(b) Членовете на заинтересованата общественост, включително природозащитни организации, имат достъп до процедури за обжалване на разрешения за строеж и експлоатация за дейности, включени в Приложение I на Конвенцията.

Това решение на Комитета е потвърдено в решение на Събранието на страните по конвенцията през 2014 г. с решение V/5d  - ECE/MP.PP/2014/2/Add.1. https://unece.org/DAM/env/pp/compliance/MoP5decisions/V.9d_Bulgaria/Decision_V9d.pdf

За съжаление, въпреки неколкократно преразглеждане на предприетите стъпки от страна на България за изпълнение на решението, на шестата си сесия (Будва, Черна гора, 11-13 септември 2017 г.), Събранието на страните по Конвенцията приема решение VI / 8d относно спазването от страна на България на нейните задължения по Конвенцията (ECE/MP.PP/2017/2/Add.1). https://unece.org/DAM/env/pp/compliance/MoP6decisions/Compliance_by_Bulgaria_VI-8d.pdf

В нея е посочено, че се изисква България  спешно да вземе необходимите законодателни, регулаторни и административни мерки, за да се гарантира, че:

а) Представители на обществеността, включително екологичните организации, имат достъп правосъдие по отношение на общите устройствени  планове и подробните устройствени планове;

б) Членовете на заинтересованата общественост, включително екологичните организации, да имат достъп до процедури за преглед по оспорване на разрешителни за строителство и експлоатация на дейности и проекти, изброени в приложение I към Конвенцията.

В изпълнение на решението на Събранието на страните по Конвенцията Комитета по съответствие разглежда през септември  2020г.  изпълнението от страна на България и заключава, че  България не е доказала, че до момента е постигнала някакъв напредък към въвеждането на каквито и да било законодателни, регулаторни или административни мерки за изпълнение на изискванията на параграф 3, букви а) и б) от решение VI/ 8d (относно достъпа до правосъдие по общите, подробните устройствени планове и някои разрешения за строителство) . Освен това Комитетът изразява своята сериозна загриженост от липсата на явно намерение на заинтересованата страна да предприеме някакви стъпки в тази посока. В официалното си решение Комитетът отбелязва, че може да препоръча на седмата сесия на Срещата на страните да обмисли спиране на специалните права и привилегии, предоставени на България  съгласно Конвенцията, сериозна стъпка, която Комитетът досега никога не е предприемал.

В този смисъл решението на Конституционният съд  № 14 от 15 октомври 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г. с което се прогласи противонституционността на необжалваемостта на общите устройствени планове по чл. 215 ал. 6 би дало възможност на Народното събрание да отрази в ЗУТ решенията на Събранието на страните на Орхуската конвенция.  За съжаление това не се вижда в решението на Народното събрание – с приетата нова алинея 12 на чл. 127 достъп до оспорване на общи устройствени планове ще имат единствено   собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите пред-виждания,  а именно в чиито имоти е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.

По отношение на измененията на чл. 127 трябва да посочим и следните други проблеми:

-              В мотивите на решението на Конституционният съд  № 14 от 15 октомври 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г. протиконституционността на необжалваемостта на общите устройствени планове се обосновава с нарушаване  принципа за равенство – „ тъй като държавата може чрез областния управител да защити държавните и обществените интереси, ако приеме, че те са засегнати от акта на органа на местно самоуправление за одобряване на общия устройствен план. С разпоредбата на чл. 127, ал. 6, изр. 2 ЗУТ е предоставено право на областния управител да върне решението на общинския съвет за одобряване на общия устройствен план за ново обсъждане или да го оспори пред съответния административен съд при условията и по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това правомощие на областния управител е в защита на държавния интерес, като в същото време възможността за защита на личния интерес на гражданите е отнета.“  Приетият от НС текст на ал. 6 премахва възможността на областният управител да обжалва ОУП и създава такава само за собствениците на имоти непосредствено засегнати от ОУП – т.е. от едно нарушаване на принципа на равенство се преминава към друго нарушаване, отнемайки възможността на държавата да обжалва ОУП.

-              Принципът на равенство се нарушава и с изключително ограничения кръг лица, които могат да обжалват ОУП – само собственици на имоти, изключвайки изключително широкия кръг на жителите на общините и на живеещите постоянно тях, независимо, че те без да са собственици на имоти или са собственици на имоти извън определението на ал. 13 техният начин на живот също ще бъде детерминиран от предвижданията на ОУП .

-              14 дневният срок даден за обжалване на ОУП е изключително кратък и дискриминиращ по отношение на гражданите, отчитайки, че общините разработват и приемат един общ устройствен план в рамките на няколко години, а срокът за обжалване на гражданите е снижен до 14 дена.

-              Текстът на новоприета алинея 12  е изключително неясен по отношение на обжалваемостта на ОУП. Какви са последиците ако един гражданин обжалва ОУП по отношение на собствен имот и тъжбата му бъде уважена – ще бъде отменен целият ОУП или само предвижданията на ОУП на имота на гражданина? И ако бъде отменен ОУП кой план ще регламентира устройството на цялата територия на общината или на имота обект на обжалване?

-              Текстът на новоприетата алинея 13 също е ограничаващ по отношение интересите на собствениците на имоти. С общите устройствени планове техните интереси не се ограничават единствено ако е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Всъщност режима на застрояване който се установява за всяка устройствена зона с нейните плътности, КИНТ и височина на сградите също ограничава интереса на собствениците на имоти. Отделно стои въпросът с несъществуващото ограничаване на правата на собственост с цел опазване на  земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Опазването на земеделските земи е конституционен принцип прогласен в член 21 на Конституцията. Опазването на горите се регламентира, чрез плановете приемани по закона за горите и ОУП нямат подобни цели. Опазването на защитените територии се извършва чрез техните заповеди и плановете им за управление приети по реда на ЗЗТ, а не чрез ОУП.  Опазването на защитените зони се извършва чрез техните заповеди за обявяване и плановете им за управление приети по реда на Закона за биологичното разнообразие, а не чрез ОУП.

Тази седмица ще видим дали в България има достойни политици или за пореден път скритите интереси на строителната мафия ще надделеят над интересите на гражданите и достойнството на Република България. 

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари