На сайта на Министерството на енергетиката (МЕ) тече обществено обсъждане на проект за „Наредба за публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, извършващи дейности по Закона за енергетиката“. Изненадващо, от много време насам имаме повод да отбележим стъпка напред – макар и с ограничен обхват – в законотворчеството в сектор „Енергетика“.

Наредбата се издава, за да изпълни изискването на чл. 4, ал. 2, т. 22 от Закона за енергетиката (ЗЕ), който е в сила от 24.07.2015 г. Т.е. до момента са минали 8 месеца от влизането му в сила – един твърде дълъг период, за да се подготви текст на Наредба от 11 члена (повечето стандартни текстове), три допълнителни разпоредби и едно приложение.

Кои дружества са субекти на тази проекто-наредба? Това са „енергийните предприятия“ по ЗЕ, които са с 50 и повече процента държавно или общинско участие. Според §1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, „енергийно предприятие“ е лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, доставката и снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ, на основата на издадена лицензия по този закон, или лице, което добива енергийни ресурси въз основа на концесия за добив, или лице, което осъществява дейност по производство на електрическа и/или топлинна енергия, без да е задължено да получи лицензия за осъществяваната от него дейност по този закон или лице, което осъществява дейност по пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи.“

По силата на тези изисквания информация ще се изисква от такива компании като БЕХ, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица – изток 2“, „Топлофикация“ (София), „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“, фирмите, свързани с „Южен поток“ и „Бургас – Александруполис“ (в ликвидация), и т.н. Но само с преобладаващо държавно участие. Извън обсега на наредбата остават т. нар. „американски“ ТЕЦ-ове в „Марица – изток“, ТЕЦ „Бобов дол“, топлофикациите на Ковачки, заводските централи, ЕРП-тата и други,някои от които се ползваха от интересни за прокуратурата (ако се самосезира, разбира се!) цени на продукцията си през годините.

За какво харчат пари държавните и общинските дружества?

Отговорите на този въпрос ще стават ясни един месец след края на всяко тримесечие, с изключение на годишните отчети, чието публикуване се очаква около 1 май на следващата година (чл. 6, ал. 2 и чл. 7).

С приложение към Наредбата се определят видовете разходи, които се предоставят от всяко дружество. Наредбата обаче не определя в какъв вид МЕ ще публикува получената информация – дали като фотокопие на получената, или вторично обработена.

Приветствайки подобно регулярно публикуване на информацията, екипът на „Зелени закони“ настоява за ясно записване, че на страницата на МЕ ще се публикуват получените таблици, така както са в Приложението към Наредбата.

Е-енергетика

Наредбата предвижда цялата процедура по предаване и публичност на информацията да се осъществява по електронен път -изпращането става по електронен път, подписана с електронен подпис, а публикуването – на сайта на МЕ.

От „Зелени закони“ приветстваме предложението на МЕ за разширяване на електронната комуникация между институциите, бизнеса и гражданите.

Оптимизиране на разходите

Твърде интересен е Раздел III, „Условия и ред за оптимизиране на разходите“. По наше мнение той е напълно излишен в тази Наредба. Разделът включва три члена (8, 9 и 10) и декларативно вменява задължението на принципалите на държавните и общинските дружества „да вземат мерки за оптимизиране на разходите при осъществяване на техните дейности“.

Основният проблем тук е, че предложените текстове се опитват да разрешат проблеми на мениджмънта на дружествата със средства, имащи съмнителна ефективност. Допуска се, че принципалът ще „констатира“ „нецелесъобразни“ или „неефективни“ разходи в дружеството и ще „приема мотивирано решение за предприемане на мерки за оптимизиране на съответните разходи“. А какво ще се случи, ако принципалът не констатира такива разходи, но дружеството все пак има затруднения? Което не е изключено, знаейки в каква полупазарна (регулирани цени + свободен пазар) и твърде регулирана среда действат тези дружества. Каква ефективност и оптимизация може да се търси в една напълно излишна и безполезна структура като Българския енергиен холдинг, чието съществуване изсмуква ресурси от други държавни дружества? Та самият БЕХ е причина за неефективността на други дружества и неговото закриване би решило поне частично някои техни проблеми с финансовите ресурси.

Коя е причината да мислим, че един принципал (министър, кмет) може да вземе по-добро решение за оптимизиране на разходите от непосредствените ръководители на дадено дружество? Че този принципал няма да се изкуши от това да прокара политически или популистки интереси? Лесно е да си представим как някакви умни глави в някаква дирекция на МЕ дискутират по нареждане „отгоре“ разходите на АЕЦ „Козлодуй“. Впрочем това вече е било, макар и в други офиси – например, когато са се вземали решения за финансирането на разходи по транспортиране на ядрено гориво от и към Русия.

Проектът не отчита изобщо ролята на миноритарните собственици в подобни дружества. Какво например би се случило, ако не се постигне съгласие между собствениците дали даден разход е „нецелесъобразен“ или не? Примерно, дали е трябвало да се изпият 2 или 10 бутилки уиски при преговорите за успешно сключен договор, който носи приходи или спестява разходи в размери, несравнимо надвишаващи разходите за „почерпката“?

И като стана дума за уиски, можем да се досетим, че текстовете от този раздел (а вероятно и цялата Наредба) имат за цел да не допуснат повторение на случая с Вальо Топлото. Това разбира се, е достойна цел. Въпросът е по какъв начин тя може да бъде постигната? С няколко мъртви текста в Наредбата или с други механизми, които дават повече възможности за действие както на принципала (напр. на общинските съвети), така и на организациите на потребители и консуматори, които трябва да имат инструменти за действие, особено в случаите на централизирано снабдяване с топлинна енергия?

Най-накрая идва и проблемът с контрола върху изпълнението на тези текстове.

Контрол

Контролът е уреден в Раздел IV, който се състои от един член и вменява на Министъра на енергетиката задължението да осъществява контрол върху изпълнение на задълженията по предоставяне на информация от задължените дружества. Този контрол ще се осъществява по реда на глава осма от ЗЕ. Вероятно се визира правото му на контрол в чл. 75, ал. 1, т. 5 от закона. То обаче не е придружено с някакви конкретни лостове за въздействие, като административни и други (напр. парични) санкции за виновните лица.

Понеже в наредбата се говори за разходи (финанси), можем да предположим, че в случай на непредоставяне на информация и при изчерпване на другите възможности (писма, разговори и др.), Министърът би могъл да се позове на правото си по чл. 80а, ал. 7 и да „поиска от Агенцията за държавна финансова инспекция да извърши финансова инспекция или последваща проверка по конкретен случай“. Това обаче би било по-скоро несъразмерно голям опит за сплашване и загуба на публичен ресурс на АДФИ. Затова ние смятаме, че за непредоставяне на информацията трябва да се налагат парични глоби на ръководителя на дружеството и на пряко отговорното лице за съставянето и изпращането на изискуемата информация.

Контрол върху принципалите на търговските дружества и/или върху техните ръководители във връзка с оптимизиране на разходите не се предвижда. Липсата на такъв контрол е още един повод да зададем въпроса какъв е смисълът от наличието на Раздел III в този проект за Наредба?

Приложението

Предложеното Приложение към проекто-наредбата е доста подробна таблица с видовете разходи. То поражда обаче и няколко въпроса:

• Какво точно означава разделът „Разчети за всеобхватния доход“? Още повече, че в таблицата има графи само за разходи и липсват други раздели?

• Възможно ли е от тази таблица да се направят изводи за наличието на „нецелесъобразни“ и „неефективни“ разходи? Според нас е възможно да се направят предположения за някои такива, но не и те да бъдат обосновани без последваща комуникация.

• Каква е съдбата на тези таблици след публикуването им? Доколкото проектът за Наредба не вменява задължения на МЕ за някакъв надзор или контрол, а ценообразуването на КЕВР е доста непрозрачен процес въпреки всички публични обсъждания, то изглежда публикуването на таблиците ще остане само за статистиката на интересуващите се граждани.

Извод: Макар и след относително дълго забавяне, ако се отчете ниската степен на сложност, сме свидетели на малка стъпка напред в повдигане булото над непрозрачността в сектор „Енергетика“. Положително е, че процесът ще се осъществява на сравнително кратки периоди, което дава възможност за по-лесна проследимост на промените в различните групи разходи. Също така е положително, че процесът на предоставяне и публикуване на информацията е изцяло електронизиран.

Липсата на санкции при неизпълнение на Наредбата и твърде обобщените данни (макар и разбити по пера) определят функцията на подобни публикации като „дъвка за народа“. Това обаче може да се промени, ако се предложат начини за практическото използване на информацията за реален обществен контрол върху разходите, а оттам – и върху крайните цени на енергията. Като част от този процес е необходима пълна прозрачност за начините на формиране на регулираните цени в енергетиката, както и повече конкуренция на свободния пазар на електроенергия и природен газ.