Позиции на „Зелени закони“ по въпросите за обсъждане на работна среща 20.10.2015 г.

снимка на Антоанета Йотова

Сдружение за изследователски практики изпълнява втори проект в рамките на инициативата „Зелени закони“: „Граждански мониторинг за по-зелени закони и устойчиво управление на природните ресурси“. Проектът цели стимулиране на развитието на политики за балансирано развитие и използване на природните ресурси, включително чрез експертен анализ, работни срещи и публични дискусии на политически представители и граждани по темите: Биоразнообразие и гори, Климат, Енергийни политики, Селски райони и Устройство на територията.

В тази връзка, на 20 октомври 2015 г. от 16 до 18 ч. организираме работна среща на представители на институции и НПО на тема: „ПИК и ПОС - ефективни „хоризонтални“ инструменти за използване на еврофондовете през периода 2014-2020“. Основни въпроси за обсъждане ще бъдат:

  • актуален вариант на документа „Насоки за интегриране на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата в Европейските структурни и инвестиционни фондове - Фаза „Изпълнение на Споразумението за партньорство и програмите в периода 2014 - 2020 г.“;
  • какви визии предлагат институциите и гражданския сектор относно разработването на Стратегия за адаптиране към промените в климата;
  • функции и задачи на предвижданата за подкрепа от ОП „Добро управление“ „национална структура за интеграция на ПОС и ПИК и за координация и контрол по изпълнение на мерки от НПРД [за НАТУРА 2000]".

В работата на „Зелени закони“ (ЗЗ) по тема „Климат“ отчитаме специфичните особености на политиките за реагиране на промени в климата, а именно:

- те са „хоризонтални“ - в една или друга степен имат отношение към всички сектори на икономиката и обществения живот, а дейностите за осъществяване на тези политики  изискват участие и принос от всички държавни институции и структури, от бизнеса и от гражданите;

- осъществяват се с два основни вида мерки - мерки за смекчаване на ефектите от климатични промени и мерки за адаптиране към вече случващите се такива. Първият вид мерки в голяма степен се определят от международните и европейски ангажименти на страната, докато тези за адаптиране към климатични промени следва да се формират най-вече на национално ниво и да се основават на специфичните национални условия, съответно приоритети, отразяващи необходимите действия в даден момент.

Във връзка с първия въпрос на работната среща, в ЗЗ разглеждаме интегрирането на политиката по изменение на климата в Споразумението за партньорство и Оперативните програми (ОП) на България за периода 2014-2020 г. като един от основните приоритети на националната политика. Затова след публикуването за обществено обсъждане през август т.г. от ЗЗ изготвихме и в двуседмичния срок пуснахме становище по проект на „Насоки за интегриране на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата в Европейските структурни и инвестиционни фондове - Фаза „Изпълнение на Споразумението за партньорство и програмите в периода 2014 - 2020 г.“. Освен дадените конкретни препоръки по критериите за мерки по темата “Климат“ в различните ОП, в становището настоявахме за създаване на смесена работна група с участието на експерти от МОСВ и неправителствените организации с цел подобряване качеството на проекта за такъв документ, чието обществено обсъждане бе много кратко. Идеята за тази група бе в рамките на месеците септември и октомври да се съберат допълнителни коментари и конкретни препоръки и да се изготви нов, адекватен на проблемите и целите, проекто-документ. Реакцията на МОСВ бе да удължат срока за обществено обсъждане до 15 септември, без създаване на работна група, предвид намерението за внасяне на документа в МС до края на м. септември. От МОСВ имаше също предложение за среща-разговор по подадените становища, която не се състоя. До момента нямаме информация за финализирана версия на документа, а вече стартираха обяви по одобрените от ЕК Оперативни програми. По тази причина, от ЗЗ:

- питаме дали и в каква степен при изготвянето на актуален вариант на документа са взети предвид нашите препоръки и предложения,

- предлагаме ако има такъв вариант, да бъде предоставен на участниците преди работната среща на 20 октомври, за да се подпомогне успешното й провеждане,

- настояваме да се даде възможност на широк кръг експерти да се запознаят с документа преди внасянето му в Министерски съвет.

По втория въпрос разбирането на ЗЗ е, че „Осъществяване на политика и предприемане на конкретни мерки за адаптиране към климатичните промени“ също е един от основните приоритети на националната политика по изменение на климата. В документа за целите на МОСВ за 2015 г. (http://www.moew.government.bg/?show=281 ) се предвижда „разработването на Национална стратегия за адаптация към изменението на климата, която съвместно с всички компетентни ведомства трябва да бъде готова до края на 2017 г.", а от друга страна, според министър Ивелина Василева "Наличието на Стратегия за адаптация е предварително условие от усвояването на средствата от еврофондовете през новия програмен период. 20% от средствата по всички (оперативни) програми във всички сектори трябва да бъдат заделени за дейности, свързани с адаптацията към изменението на климата". Т.е., предварителното условие не е изпълнено, програмният период започна и през 2016 и 2017 г. ОП ще се изпълняват без такава Стратегия.

Затова от ЗЗ настояваме за максимално ускоряване на процеса по разработване на Стратегията и предлагаме докато се реши въпроса с финансиране на работата по нея, в следващите 2 месеца да се извърши следното, което не изисква финансов ресурс:

- преглед на състава и резултатите от дейността на работна група по създаване на стратегия за адаптация към изменението на климата в периода 2010-2012 и разглеждане на въпроса за формиране на нова работна група в Националния експертен съвет по изменение на климата ((http://www.moew.government.bg/?show=html&hid=183);

- новата работна група да направи преглед и анализ на наличните документи и материали, които ще се използват в процеса по разработване на Стратегията, и да разработи „пътна карта“ за ускорено осъществяване на този процес.

Що се отнася до официално необявената никъде в публичното пространство „национална структура за интеграция на ПОС и ПИК и за координация и контрол по изпълнение на мерки от НПРД [за НАТУРА 2000]“, можем да кажем следното:

- Очакваме на работната среща МОСВ да представи своята концепция за такава структура, както и резултатите от дейността  до момента и предстоящите стъпки по изграждането на структурата.

- Очакваме МОСВ да информира обществеността дали създаването и развитието на такава структура е започнало и има връзка с изпълнението на ОПОС (2014-2020) (например по предлаганата процедура: „Развитие на управленски подход за мрежата Натура 2000 и за управление на НПРД“ или по друга подходяща процедура);

- Настояваме МОСВ да включи незабавно представители на неправителствените природозащитни организации в обсъждането на въпросите за най-ефективно прилагане на ПОС и ПИК при осъществяване на оперативните програми в настоящия програмен период.

Разчитаме на активно включване от всички участници в работната среща за конструктивен и ползотворен диалог, като основа за последващи адекватни действия.

Коментари

Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари