Първи анализ и изводи за България от Парижкото споразумение за действия по изменение на климата след 2020 г.

снимка на Антоанета Йотова

Годишната среща на върха по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (СОР21, 30 ноември – 12 декември 2015 г., Париж) безспорно бе най-значимото събитие през 2015 година по темата „климат“ в международен план, но има значение и за националните действия по темата. Срещата приключи с приемане на ново международно споразумение за действия след 2020 г., като за първи път в него се предвижда участие на всички близо 200 страни по тази Конвенция. Парижкото споразумение предстои да се анализира и оценява от различни гледни точки, но почти месец след приемането му могат да се направят някои изводи. Важността на това Споразумение за България основно е в това, че то очертава рамка за действията на Европейския съюз (ЕС) за смекчаване на ефектите от климатични промени след 2020 г., която трябва да намери съответно отражение в националната политика за реагиране на тези промени. При това е ясно, че не може да се чака години, а действия ще е необходимо да се предприемат още през следващите месеци, и по-конкретно:

▪ За ограничаване повишението на глобалната температура до края на века до 2°C и даже до 1.5°C, в Парижкото споразумение са заложени амбициозни цели за намаляване на емисиите парникови газове след 2020 г., а целите на ЕС предвиждат намаление на тези емисии с 40% до 2030 г. Това ще постави нашата страна в различна от сегашната позиция – вместо да разполага с излишък от квоти на такива емисии, които да продава (http://www.moew.government.bg/?show=news&nid=3907), в България ще трябва в най-скоро време да се предприемат реални действия, така че страната да има икономически растеж в дългосрочен план, но без да се увеличават значително емисиите на парникови газове (ниско-въглеродна икономика). Възможно е финансиране на такива действия от Европейските структурни и инвестиционни фондове чрез Оперативните програми (ОП), предвид на изискването на Европейската комисия 20% от средствата по всички ОП да бъдат за мерки, свързани с промените в климата. Приетият на 30.12.2015 г. от Министерски съвет документ „Насоки за интегриране на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата в Европейските структурни и инвестиционни фондове - Фаза „Изпълнение на Споразумението за партньорство и програмите в периода 2014 - 2020 г.“ (http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=7766&g) дава основа за осъществяване на подходящи за всеки от секторите на икономиката и за отделните обществени сфери мерки и действия.

▪ Подобряването на енергийната ефективност е друга основна мярка за смекчаване на ефектите от климатични промени, а ангажимент на България като страна членка на ЕС е да намали с 50% енергийната интензивност на БВП до 2020 г. Стои въпросът дали и как се изпълнява този ангажимент, а отговор на този въпрос трябваше да има в предложения за обществено обсъждане в края на м. октомври т.г. проект за Трети национален план за действие по енергийна ефективност 2014 - 2020 г. Трудно е да се намери отговор на този въпрос и в публикувания на 26.11.2015 г. първи текущ отчет на изпълнението на мерките, залегнали в Третия Национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 – 2020 г. (НПДИК - http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=353 ), тъй като този отчет е представен само в табличен вид. Поради липсата на аналитична част, която да обобщи огромната по обем и разнородна по вид информация, не е ясно дали и как се изпълнява заложеното преди 3 години в НПДИК. Възможно е България да не изпълнява ангажиментите си за постигане целите на ЕС по енергийната ефективност до 2020 г., което ще породи проблеми и за постигането и на европейските, и на целите в Парижкото споразумение за периода след това.

▪ По отношение на друга основна мярка за смекчаване на ефектите от климатични промени - увеличаване използването на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в крайното потребление на енергия, и в Парижкото споразумение, и в целите на ЕС до 2030 г. също са заложени амбициозни цели. Според експертите на „Зелени закони“ в България ВЕИ са превърнати в „демоните на енергетиката“ (http://www.zelenizakoni.com/tema/energetika/debat/po-shiroko-vvezhdane-na-vzobnovyaemite-energiyni-iztochnici-vei). Законодателството ни в тази област от 2008-2009 г. досега създава условия за корупция в големи мащаби и компрометира идеята за „чиста“ енергия у нас за години напред. С оглед и на Парижкото споразумение, и на новата ВЕИ Директива на ЕС (https://ec.europa.eu/energy/en/consultations/preparation-new-renewable-energy-directive-period-after-2020) политиките в България трябва да се променят, за да се осигури реално осъществяване на целите за дела на ВЕИ в крайното потребление на енергия у нас. От „Зелени закони“ сме предложили национални действия в тази посока (http://www.zelenizakoni.com/tema/energetika/debat/po-shiroko-vvezhdane-na-vzobnovyaemite-energiyni-iztochnici-vei ).

Парижкото споразумение акцентира и върху действия след 2020 г. за адаптиране към вече случващите се промени на климата в развиващите се страни, но за България също е много важно да има адекватни действия за адаптиране към климатичните промени още сега. От „Зелени закони“ считаме, че трябва максимално да се ускори работата по изготвянето на Национална стратегия за адаптиране към промени на климата – като базов документ, засягащ всички сектори на икономиката, и като необходимо условие за успешно и резултатно усвояване на средствата от европейските фондове още при стартиране на ОП на България за периода 2014-2020 г. Отчитайки спецификата на всеки сектор, в тази Стратегия трябва да залегнат подходящи мерки за адаптиране към климатичните промени.