Пътната карта на работодателите за неотложни промени в енергетиката: хаос на идеи и практически ленинизъм
В началото на м. септември 2015 г. четирите национално признати работодателски организации1 публикуваха проектосписък с идеи за българската енергетика, претенциозно наречен „Пътната карта за неотложни промени в енергетиката“. Повод за появата на този списък беше очакването за повишаване цената на електроенергията за бизнеса от 01.07.2015 г., което беше „изместено“ под натиска на правителството за след 01.08.2015 г. Основният аргумент – ако се повиши цената, конкурентоспособността ще падне, ще се загубят работни места, ще затварят фирми и предприятия.
В допълнение работодателските организации започнаха силен натиск върху правителството да приеме тези мерки без консултации с останалите играчи – енергийните компании, гражданския сектор, институциите. От презентация на 4-те асоциации се установява, те са постигнали съгласие с представители на правителството за внасяне на подобна „пътна карта“ още на 3 юли т.г. Тогава трябва да запитаме както тези организации, така и правителството: „защо тази „пътна карта“ не беше представена пред обществото веднага след получаването й на 24 юли“? И още: „защо работодателите дават само една седмица на правителството, за да приеме техните предложения, в които липсва всякаква логика за устойчиво развитие на сектора“? Защо протестираха през юли, защо не се опитаха да отворят процес на дискусии със заинтересуваните страни, при положение, че цялата им битка е за едни шест месечни цени?
Какво съдържа списъкът? Доколко мерките са адекватни и дали отговарят на обществения интерес? Т. нар. „пътна карта“ съдържа 32 мерки, групирани в 4 тематични области. Липсват индикации доколко работодателите са анализирали плюсовете и минусите от предложенията си, включително и по отношение на крайния им ефект върху цената на електроенергията за бизнеса.
Изводът е, че „пътната карта“ представя в доста объркан и насипен вид исканията на работодателските организации, не дава ясни цел и задачи за развитието на сектора енергетика и ако се приложи ще предизвика допълнителни напрежения и проблеми.
Макар самите работодатели да настояват за законност, мерките показват желание за недопустимо преминаване границата на законността и вмешателство в сектора от страна на държавата и на самите работодателски организации, което граничи с действия и процеси, присъщи на болшевишкото централизирано управление. Работодателските организации се идентифицират с държавата до степен да изискват разтрогване на действащи договори и разпореждане с огромни за мащабите на страната активи в интерес на неизвестни играчи (предполагаме из средите на самите работодатели). Налице е едно целенасочено разделяне: „ние (работодателските организации) и държавата срещу чуждестранните инвеститори и ВЕИ“
В едно свое изявление председателят на КРИБ, К. Домусчиев заяви, че мерките не са били обект на предварителен анализ, а просто са включени всички постъпили предложения. Вероятно това е причината предложенията да не са обединени от никаква обща философия за развитието на сектора, да наблюдаваме мерки, които противоречат едни на други, както и такива, които логически противоречат на исканията на самите работодатели относно цените на електроенергията.
Коментари по предложените мерки
Мерките в „пътната карта“ са разделени в четири теми:
1. Преференциално ценообразуване
2. Политики за ценообразуване и подпомагане
3. Оптимизация на държавния сектор в енергетиката
4. Контролни механизми
Общата оценка е, че предложенията са хаотични и понякога взаимно изключващи се. Исканията за ефективност и повече пазар съжителстват с искания за повече държава и промоциране на съмнителни сделки с държавни дружества. Цялостната картина на желанията на работодателите може да се обясни така:
1. Запазване на статуквото – мръсна и „евтина“ енергия до източване на дружествата. Бой по „зелената“ енергия.
2. Да приватизираме под крилото на държавата преди да започне пълната либерализация в сектора. Разчистване на пътя на „българските“ инвеститори, включително чрез изгонване на чуждестранните такива.
3. Газификация до дупка – държавата да подкрепи новите частни монополисти в бизнеса.
Оценката за различните предложения като „добри“, „лоши“, неясни“ и т.н. е от гледна точка на целта за „позеленяване“ на енергетиката, която екипът на „Зелени закони“ споделя.
1АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара