Работна среща на 9 февруари за нова Енергийна стратегия на България с хоризонт 2035-2040 г.

снимка на Петко Ковачев

От „Зелени закони“  организираме работна среща на институции и експерти за необходимостта от нова енергийна стратегия на България. Дискусията ще се състои на 9 февруари (вторник) от 15.00 до 17.00 ч в „Есенс център“, ул. 6-ти септември № 37, гр. София.

Водещ експерт в работната среща от страна на инициатива Зелени закони ще е Петко Ковачев, като очакваме участие на представители на Националната електрическа компания, Комисията по енергетика към 43-тото Народно събрание,  Министерството на оконата среда и водите, бизнес асоциации и НПО.

Въпросите, които ще обсъдим на дискусията ще са:

1. Как да бъде променен процесът на правене и утвърждаване на стратегията – откритост на информацията, участие на заинтересуваните страни от ранен етап?

2. Какво да бъде съдържанието на стратегията?

Позицията на "Зелени закони", която ще защитаваме на работната среща:

С напредването на времето България все повече изостава от европейските процеси на развитие на енергийния сектор. За да не стане това изоставане необратимо и страната ни да остане за пореден път в ариегарда на – и встрани от – събитията, е необходимо спешно да започне процесът на разработка на нов стратегически документ за развитие на сектора. Сега действащият документ е отживелица, преписана в голямата си част от подготвяната от 2007/08 г. стратегия. Разписана е за всички вкусове. На теория покрива всички изисквания на ЕС: за енергийната сигурност, за климата, за ВЕИ и енергийната ефективност, за либерализация на пазара. На практика – промоция на стари идеи и проекти, ниски цели за ВЕИ и енергийна ефективност, общи приказки за пазар, емисии, околна среда. Разделението на периоди (2010 – 2013 и до 2020 г.) помага да установим, че почти нищо съществено от заложените мерки до 2013 г. не е изпълнено.

Програмата на сегашното правителство за сектор „Енергетика“ носи всички слабости на стратегията, като основната е „всеядността“ и желанието да бъдат задоволени почти всички интереси, без да се следва ясна и дългосрочна стратегическа цел. Все пак отказът на правителството да подкрепи проекта на кабинета на БСП-ДПС („кабинета Орешарски“) е добър сигнал.

Междувременно 2016 г. започна с нови предизвикателства. Приключват европейските консултации по нова Директива за ВЕИ (RED). Стартираха консултации относно насоки за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, които ще послужат на страните членки на ЕС за основа при разработване на техните планове за периода от 2021 до 2030 г.. До края на годината ще започне ревизия и обновяване на почти цялото европейско законодателство за енергийната ефективност и емисиите на парникови газове. Европейският енергиен съюз набира скорост. Започват и първите действия по ратификация и уточняване на ангажиментите по постигнатото през декември 2015 г. в Париж споразумение за климата.

В светлината на тези процеси България се нуждае спешно от нова енергийна стратегия. От друга страна, собствените проблеми на българската енергетика изискват също спешна, но и внимателно обмислена стратегия за развитие на сектора, която да позволи прекратяването на порочните практики в неговото управление и насочването му по пътя на реално обновление и устойчиво развитие.

Цел: Днес е необходима нова енергийна стратегия за поне 20 – 25 г. напред (до 2035 – 2040 г.) с хоризонт на някои стратегически цели и след това. Основната задача на тази стратегия е да подготви сектора за, и да стартира още сега прехода към пост-въглеродна и пост-ядрена енергетика на България.

Какво трябва да съдържа тази стратегия? Нашите предложения включват (но не се ограничават до) следните моменти:

1. Новата стратегия трябва да „надскочи“ досегашната „енергийна матрица“ и да заложи на ползите от един пионерски подход към пост-въглеродната енергетика.

2. При разработването на алтернативни сценарии за развитие на енергетиката у нас да се анализират само тези, които водят до повишаване ефективността на сектора и разделянето растежа на БВП от растежа на консумацията на енергия (електроенергия, топлоенергия, газ и т.н.). Не е препоръчително да се използват сценарии тип „бизнес-както-обикновено“.

3. Стратегията да предложи интегрирани модели за развитие на енергетиката, без непременно да дава превес на електроенергетиката, а да използва максимално възможностите, които дават местните възобновяеми ресурси.

4. Стратегията трябва да се основава на ясни средно- и дългосрочни национални приоритети. За България това са паралелното преминаване към пост-въглеродна икономика и повишаване качеството на живота на българските граждани.

5. Трябва да има ясно разписани срокове (в рамките на периода до 2030 – 2040 г.) за окончателно изваждане от употреба на остарелите и рискови мощности на въглища, ядрено гориво, газ. Необходима е сериозна обосновка за онези от тях, които се очаква да останат след това.

6. Необходимо е да се предвиди ускорено развитие на регионалните енергийни пазари. Националната електроенергийна борса може да бъде само кратък междинен етап към създаването на регионална борса за електроенергия в ЮИЕ.

7. Необходимо е да се разпишат ясно правата и задълженията на всички участници в енергийния пазар (като идеи и принципи), за да се постигне целта за пост-въглеродна енергетика до 2050 г. Това изисква информация за синергията с икономиката (промишленост, земеделие, услуги) и социалната сфера.

8. Необходима е тясна интеграция на стратегията със стратегическите документи за развитието на транспортния сектор, чиято цел също трябва да бъде преминаване към пост-въглероден устойчив транспорт.

9. Не може да има пост-въглеродна енергетика, ако икономиката ще залага на отхвърлени от развития свят замърсяващи и енергоемки производства с ниска добавена стойност и слабообразовани и нискоквалифицирани работници. Затова новата енергийна стратегия не може да се развива сама за себе си и изисква национален консенсус за обща социална-икономическа реформа, включваща всички производствени и„непроизводствени“ (образование, наука, здравеопазване) сектори. Но дори преди отсъствието на такъв консенсус, една нова енергийна стратегия, ориентирана към съвременните „умни“ технологии, пазара, знанието, уменията и равнопоставеността на всички участници, може да бъде силен импулс за неговото постигане.

10. Като пряка връзка с предходната точка, стратегията трябва да замени досегашния подход на фокусиране върху мощностите и да заложи на адекватно отразяване нуждите на всички звена в енергетиката - от производството през преноса, доставките, потреблението и съхранението на енергията.

11. Стратегията следва да посочи необходимите принципни промени в законодателството за сектора и свързаните с него закони.

12. Стратегията трябва да предложи адекватна на целите институционална архитектура на управлението на сектора. В същото време трябва да се откаже защитата на всяка цена на съществуващи, но неефективни структури и институции.

13. Стратегията трябва да съдържа реалистичен анализ на наличните и потенциални финансови източници, като не се ограничава до a priori известните такива.

Смятаме, че освен нова структура и съдържание, бъдещата стратегия трябва да бъде изготвена по нов начин. За изработването на такава стратегия ние предлагаме:

1. Разработването й да бъде възложено чрез обществена поръчка на външен за сектора колектив.

2. Да се използват реалистични модели за развитието на страната, производството и консумацията на енергия в съответствие с основните насоки и принципи на най-новите европейски енергийни документи и политики за ВЕИ, енергийна ефективност и промените в климата.

3. Преди изготвянето на стратегията да се проведат широки консултации със заинтересуваните страни по примера на консултациите, провеждани от ЕС.

4. Още със стартирането на процеса по изготвянето да бъде избрани и тези, които ще изготвят стратегическата екологична оценка на стратегията и двата колектива да започнат паралелна работа.

5. След приключване на работата и преди приемане на стратегията от Народното събрание, тя трябва да бъде подложена на обществено обсъждане.

6. Стратегията трябва да предвиди 5 – 7 годишен срок за преглед и оптимизиране на изпълнението, целите, задачите и финансово-икономическите прогнози, както и процедурите за такъв преглед.

7. Стратегията трябва да предложи начин за ad hoc преглед за съответствие (с възможност за включване) с новосъздадено или ревизирано европейско и международно законодателство в сектора.

***

България има нужда от енергийна стратегия, която работи за обществения интерес, а не обслужва различни групови интереси. Стратегия за България в Европа, а не за реализиране на нечии геополитически интереси на Балканите. Стратегия, която мачка корупцията, а не гледа на държавата като на дойна крава. Стратегия, стъпила в днешния ден, но ориентирана към бъдещето, а не поддържаща статуквото от 80-те и 90-те години на миналия век.