Разорани пасища с Понто-сарматски степи край Каварна.

снимка на Стефан Аврамов

Както вече обявихме, Зелени Закони си поставя амбициозната цел да направи серия от анализи на българското селско стопанско законодателство и опазването на биоразнообразието в земеделските земи.

Вторият ни обект за анализ ще е разораването на защитените понто-сарматски степи в защитена зона "Крайморска Добруджа"  в землището на с. Видно, общ. Каварна.

На 10.04.2020 год. от община Каварна на зеления телефон на РИОСВ Варна е подаден сигнал за разорано пасище с Понто-сарматски степи в землището на с. Видно, община Каварна.

Разораното пасище. Снимка: Галя Камберова

Природното местообитание „Понто-сарматски степи“ представлява сухо тревно местообитание с видове растения, приспособени към плитки и каменисти карстови почви в съчетание със специфичния климат и релеф на Добруджа. На територията на Европейския съюз Понто-сарматски степи се срещат единствено в българската и румънската част на Добруджа, в Черноморския биогеографски район. Поради високата си степен на застрашеност и уязвимост това местообитание е защитено на територията на ЕС и за опазването му са обявени няколко защитени зони у нас и в Румъния. Европейската комисия стартира специална процедура срещу България във връзка с досегашното му унищожаване.

Теснолист божур в степта. Снимка: Живко Барзов

Сред видовете растения характерни за Понто-сарматските степи са теснолист божур, морски пелин, ирис. Сред видовете птици, характерни за степните местообитания са дебелоклюна чучулига, късопръста чучулига, турилик, черногърбо каменарче. Степните местообитания са много чувствителни към човешката дейност и лесно могат да бъдат унищожени при разораване или разкопаване, защото така се позволява навлизането на плевелна растителност и възстановяването на първоначалния комплекс от видове е изключително труден и продължителен процес без гаранции за успех.

Понтосарматска степ с божури и горицвет. Снимка: Живко Барзов

Унищожаването на Понто-сарматски степи е криминално деяние по силата на Наказателния кодекс – чл. 278в, ал. 1, който гласи: „Който противозаконно унищожи или повреди защитена територия или местообитание - предмет на опазване в защитена зона, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

Ние разбрахме за случилото се от публикация в социалните мрежи и веднага потърсихме за становище РИОСВ Варна, която любезно ни предостави събраната информация по казуса, за което благодарим на служителите в инспекцията!

РИОСВ Варна проверява сигнала още същия ден, като констатира, че са разорани най-малко 250 декара пасища, в които са увредени ценни степни растения – ирис, пролетен и волжски горицвет, теснолист божур и други.

Седмица по-късно е подаден втори сигнал за оран в района. След проверка от страна на РИОСВ Варна е констатирано, че няма разорани допълнителни площи, а само са валирани разораните преди това места.

РИОСВ Варна уведомява както прокуратурата за издирване на извършителя, така и Министерството на земеделието, храните и горите и Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Добрич.

След анализ на предоставената от Службата по геодезия, картография и кадастър информация стигнахме до извода, че са разорани основно пасища и земеделски пътища, собственост на община Каварна.

РИОСВ Варна, също като РИОСВ Бургас при разораването на ливадите с ямболски мразовци, показва бърза реакция с двете проверки и констатиране на нарушението. Чакаме реакцията на прокуратурата за наказателно или административно наказание на извършителя, който се води неизвестен за момента. Ключово за развитието и на двата случая е държавните институции официално да идентифицират нарушителя, който няма как да е неизвестен, при условие, че и двете нарушения са станали пред погледа на местните жители.

Съгласно получената неофициална информация от местни жители разораните пасища (Понто-сарматски степи) са били наети за паша на домашни животни и получаване на субсидии за това, от местен бизнесмен. Той би трябвало да има задължения да ги опазва като такива срещу тези субсидии и съответно трябва да бъде санкциониран за неизпълнението на това задължение. Същевременно тези пасища са много бедни и разораването им за селскостопански цели само по себе си не е икономически изгодно. Пак според местните, въпреки законовите ограничения някой е кандидатствал за субсидия за тяхното разораване? Има ли пропуски в процедурите за субсидиране и ще успее ли МЗХГ да изясни тези въпроси и да санкционира адекватно нарушителя и преустанови разораването на пасищата?

От Зелени Закони поискахме становището на Държавен Фонд Земеделие по казуса и доколко той е свързан с нарушение на правилата за селскостопанските субсидии. Ако това е извършено с цел получаване на допълнителна субсидия, то би трябвало виновното лице да загуби правата си за субсидии съгласно земеделското законодателство?!

Зелени Закони ще продължи с наблюденията си по казуса като през следващите две години ще се опитаме да разберем:

- ще успеят ли прокуратурата, РИОСВ и МЗХГ да разберат кой е извършителя (няма как той да е неизвестен, при условие, че всичко се е разиграло пред очите на селото и пасищата са взети под аренда от местен жител);

- какво наказание по НК или Закона за биологичното разнообразие ще наложат съда или РИОСВ Варна и доколко адекватно ще бъде то;

- разораването на пасищата и селскостопанските пътища е сериозно нарушение на Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за опазване на земеделските земи. Ще проследим каква ще бъде реакцията на Министерството на земеделието, храните и горите и доколко адекватни са нормите на земеделските закони за такива нарушения.

- как ще протече възстановяването на степта в разорания терен и ще плати ли нарушителя и за това съгласно изискванията на Закона за отговорността за предотвратяване на екологични щети?

- как ДФЗ  ще проконтролира и осигури опазването на пасищата и тяхното биоразнообразие чрез слоя "постоянно затревени площи" ?

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари