РЕГУЛАЦИЯТА В СЕКТОР „ХРАНИ“ – СИЛНИ ПОЗИЦИИ ИЛИ СИЛНИ ИНТЕРЕСИ

снимка на Мъгърдич Хулиян

В последно време наблюдаваме засилен интерес на законодателя към възможността да бъдат въведени нови правила, регулиращи производството и търговията с храни. Двамата основни играчи в полето на потребителското здраве – Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието и храните предприеха самостоятелни и смели инициативи насочени  към подобряване на регулаторната среда – къде в полза на потребителя, къде в полза на производителите. Случайно или не, но се оказа че комуникацията между тях не е налична или поне не е във форма, предполагаща сътрудничество и отчитане съществуване на външни фактори. МЗ предприе силна атака с предложението за въвеждане на „данък вредни храни“, а МЗХ предпочете планираната засада със разработването на два самостоятелни законопроекта, заменящи изцяло действащия към момента Закон за храните.  Чия стратегия ще бъде по-успешна предстои да разберем. Разменените между ведомствата публични упреци в липса на информираност показват само, че страните на този етап не желаят сътрудничество. Затова сме принудени да разгледаме действията на двата лагера независимо един от друг с надеждата, че ще отрием пресечната точка в добрите им намерения към потребителското здраве. 

Здравословен ли е „данък вредни храни“? Примери от различни европейски страни (виж пълния анализ, прикачен към новината) сочат, че евентуалният данък би могъл да намали потреблението, но не непременно това на продуктите, върху които е наложен. Анализът за Великобритания се очаква да бъде идентичен и за останалите страни в ЕС с подобни данъци: намаляване на потреблението, оборотите и печалбите на по-качествените производители, по-малко данъци от тях, миграция на потребителите към по-евтини и некачествени заместители и общи негативни последици в хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и търговията.  Въвеждането на подобен данък (както впрочем и на всякакъв данък) следва да бъде съпроводен със задълбочен анализ на икономическата среда и нагласите на обществото, а не да бъде скрепен единствено и само със едно добро или добре звучащо намерение. До този момент публично не са оповестени изчисления на МЗ, които да аргументират атаката им в сектор „Храни“. Не става и съвсем ясен механизмът, по който ще бъдат обложени  т.н. вредни храни - още повече, че те (храните) в повечето случаи отговарят на изискванията за безопасност съгласно специфичното законодателство в сектора.

 

Как реагира „опонентът“ в лицето на МЗХ? МЗХ заложи на дългосрочността на мерките и добрите практики. МЗХ работят върху това „да формираме навици у младото поколение за здравословно хранене.“ Според министър Танева новата наредба за храненето в детските градини и училищата предвижда на децата да се предлагат само храни по стандарт. Без да се впускаме в пространни обяснения, някак странно изглежда продукти по стандарт БДС да се произвеждат с вносни суровини. И МЗХ пропуска да споменe като аргумент в своя полза, че съвестната национална политика в сектор „Земеделие“, насочена към подкрепа на стратегически за страната сектори, би свършила доста по-добра работа от въвеждането на един нов данък.

Но какво всъщност се случва в МЗХ по темата храни? Изненадващо в началото на година министъра на земеделието и храните иззе инициативата на БАБХ и оповести намерението на МЗХ да работи върху напълно нов закон за храните, въвеждащ нови регулаторни рамки, благоприятни за бизнеса и дефанзивни за потребителите. Намерението не бе оповестено с повече подробности, не стана ясно и чий експертен капацитет ще бъде използван. Къде официално, къде не започна да става ясно, че МЗХ разработва не един, а два законопроекта – Закон за хранителната верига и Закон за Център за оценка на риска по хранителната верига. Пак така стана ясно, че МЗ не участва активно в този процес независимо от факта, че по сега действащия закон за храните МЗ има достатъчно контролни функции – почти наравно с МЗХ. В известен смисъл „стратегията“ на МЗХ бе по-неочаквана и най-вероятно ще има по-траен ефект. Появата на два нови закона определено би имала съществено въздействие върху бизнеса - равностойно или дори по-силно от въвеждането на нов данък.

 

Очевидно замисълът е доста мащабен и като такъв остава непроницаем за изключените от процеса по създаване на новата законодателна мрежа. И двата законопроекта на този етап не са придобили публичност и е трудно да се прогнозира финалния резултат. Още по-трудно е да се предположи как МЗ и МЗХ ще си партнират в този процес и къде ще се пресекат техните добри намерения. Засега публичното говорене и на двете институции поставя акцент върху зашита на здравето на потребителите. Реалните текстове обаче не са напълно категорични или поне не са категорично ясни. Напълно основателни са опасенията на бизнеса, който от своя опит знае, че всяка радикална промяна в законодателство означа период на нестабилност и загуба на административен опит и бързина в обслужването.

Оправдано е и бездействието на потребителските организации, които очевидно не могат да намерят своето място в този процес. Надеждата е финалните документи да не бъдат в така степен неприложими, че да оставят сектора без реална регулация. Нещо, което за съжаление не би било без прецедент.

Пълния анализ може да прочетете в прикачения файл.

Прикачени файлове