Селското стопанство в предизборните програми през 2021 г.

снимка на Бояна Василева
  • Окрупняване на земеделската земя, въпреки свръхконцентрацията на земя в България;
  • Mалко и консервативни реформи в сферата на селското стопанство;
  • Дигитализация, но не и намаляване на бюрокрацията в селското стопанство

са част от предложенията на водещите политически партии.

Политиките в селското стопанство са многостранни и могат да бъдат интерпретирани от различни гледни точки на участниците в него. Ние разглеждаме политиките в селското стопанство като определяне на начина на управление на земеделската земя и ползването на природните ресурси като почва, води, въздух и биоразнообразие в тези територии. Считаме, че идеалната цел на политиките в селското стопанство трябва да доведат до формиране на благоденстващо и устойчиво общество.

За да разберем какво ни очаква в бъдещите 4 години в сферата на селското стопанство разгледахме предизборните програми на 7-те партии/коалиции, които според представително национално проучване на „Алфа рисърч“ с най-голяма вероятност може да бъдат представени в следващия Парламент на България.

Основната политическа сила (ГЕРБ), както и „Има такъв народ” ще подкрепят окрупняването на имотите в земеделските територии и от там развитието на интензивно монокултурно земеделие, което е доказано, че дългосрочно води до влошаване на плодородието на почвата, на качеството и количеството на водите и до намаляване на биоразнообразието[1], както и до хранителни кризи и несигурност. В доклад на „За Земята”[2] (2017) базиран на разработки на БАН, Института за пазарна икономика и анализи на ЕС се разглежда процеса на свръхконцентрация и свръхокрупняване на земеделската земя в България. България (0.93) е първенец в ЕС (със средна стойност 0.82) по поземлени неравенства спрямо коефициента на Джини[3] за разпределението на земята. Този процес след 2008 г., когато на международния пазар за земеделска земя страни като Саудитска Арабия, Южна Корея и Китай закупуват мащабни поземлени масиви в развиващите се страни, на световно ниво започва да се нарича „заграбване на земя”. Имайки предвид и климатичните промени (тенденции към затопляне и засушаване, характеризиращи се с появата на резки климатични събития и бедствия[4] – суши и поройни дъждове) и нуждата за адекватни и бързи дейности в посока екологизиране и диверсифициране на селското стопанство предложенията на партиите звучат нереалистично. Другите политически партии, макар изрично да заявяват стимулирането на създаването на семейни, малки и средни стопанства като едно от решенията за създаване на устойчиво земеделие не задават конкретни и ясни цели за постигането им. Всяка една партия заявява желание за развитие на „модерно и зелено” селско стопанство, като в повечето решения това ще се реализира чрез дигитализацията на сектора, което вече е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост на България (2021-2022). Нито една партия, освен обединение „Демократична България” не заявява изрично стимулиране на биологичното производство – земеделие с висока добавена стойност и възобновяващо аграрната екосистема.

Основните политическите сили не заявяват създаването на щадящо природните ресурси земеделие и представят консервативни и инертни решения в селското стопанство.

Най-много реформи в посока развитие на „зелено” и устойчиво земеделие са заявили от обединение „Демократична България” - 28 броя, за разлика например от другите партии, които имат около 4-7 до 10 броя конкретни предложения.

Подробния анализ на може да бъде изтеглен от линка под статията.

 

[1] Европейска сметна палата. Биологичното разнообразие продължава да намалява въпреки приноса на ОСП.  2020

[2] За Земята. 2017. „Концентрацията на земеделието в България. Необходими реформи”

[3] Степента на неравенството в разпределението на земята се измерва чрез Коефициент на Джини (Gini) за поземленото неравенство. Чрез стандартния Джини индекс се съизмерват подоходните неравенства. Стойност 0.0 отбелязва абсолютно равенство, а 1.0 е абсолютно неравенство. Когато говорим за разпределението на земя, при коефициент на Джини от 1.0 ще имаме ситуация, в която едно стопанство има достъп до цялата земя, а при коефициент на Джини 0.0 всички стопанства ще имат еднакъв достъп до земя. За Земята. 2017. „Концентрацията на земеделието в България. Необходими реформи”

[4] Димитрова, Св. Въздействие на климатичните промени върху земеделието. Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив. 2017.

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари