Ще спаси ли България червеногушите гъски?

снимка на Стефан Аврамов

На 26.02.2020 год. Министерството на околната среда и водите започна обсъждане за изменение на режимите на защитени зони „Шабленски езерен комплекс” и „Дуранкулашко езеро“ за опазване на дивите птици. От "Зелени закони" подадохме становище, с което предложихме да се презицира предложената 350-метрова зона на забрана за лов около езерата през месеците декември и януари, когато там има струпвания на червеногуши гъски.

Малко предистория

Червеногушата гъска е световно застрашен вид птица със статут „уязвим“ съгласно Червения лист на IUCN[1]. Видът редовно зимува около няколко влажни зони в България, като Крайморска Добруджа в отделни години подслонява до 30-50 000 птици. Това на практика е по- голямата част от световната популация на вида. Така както България, така и тези две езера играят ключова роля за неговото дългосрочно опазване.

Съгласно плана за действие за червеногушата гъска[2] ловът е основения лимитиращ фактор за нейното съществуване в района на Крайморска Добруджа. Червеногушата гъска е защитен вид по българското и европейското законодателство, но тя често прави смесени ята с голямата белочела гъска. При ловуване на големи белочели гъски в сумрак (българското законодателство позволява лов един час преди изгрев и един час след залез слънце) водеше в миналото до множество отстреляни червеногуши гъски. С просвета на ловците този проблем бе решен в някаква степен, но непрекъснатото безпокойство от ловуването ги кара да нощуват не в езерата, а в морето, което е свързано със сериозни енергийни загуби. Поради почти ежедневното безпокойство от ловуване птиците не могат да се хранят и почиват и това води до повишена смъртност от изтощение през зимата. Изтощените птици също така не пристъпват към гнездене и отглеждане на малки съгласно научни изследвания.

По тази причина повече от десетилетие се обсъждат различни предложения за регулиране на лова в периода 1 декември – 15 март в този район на Крайморска Добруджа. Тези предложения варират от определяне на една много голяма зона, където лова на гъски да бъде забранен, до няколко малки зони в самите защитени зони.

Хранителните местообитания на червеногушата гъска бяха и сериозно повлияни с изграждането на няколко ветроенергийни комплекса около Калиакра. България бе осъдена да осигури опазването на вида.

 

Сегашните предложения на МОСВ

В тази връзка Министерството на околната среда предлага да се забрани:

„7.7. Лов на 350 м от бреговете на Дуранкулашко езеро и Балтата (Дуранкулашка балта) в периода 1 декември – 31 януари.”:

 „7.9. Лов на 350 м от бреговете на Шабленско езеро, Езерецко езеро и Шабленска тузла в периода 1 декември – 31 януари.”

Можем ли да опазим гъските като защитим само местото им за нощувка, но не и местата им за хранене?

Първо предложението за забрана на лова само в 350-метровата буфер около езерото няма да реши проблема с безпокойството на птиците, защото шумът от изстрелите в близост, макар  и извън тази зона, все още ще ги безпокои. Това отстояние в още по-малка степен ще реши проблема с безпокойството по време на хранене, защото освен да почиват, птиците трябва и да се хранят в съседство с езерото. И процедурата за Калиакра е за унищожаване на хранителни местообитания.

Как ще измерим 350 метра разстояние от нещо, което не е ясно дефинирано и чиято граница се мести през сезона?

Не става ясно какво Министърът дефинира като бреговете на „Шабленско езеро“ и „Езерецко езеро“. В общественото разбиране като цяло Шабленското езеро е една територия, в която попада и защитената местност „Шабленско езеро“, където ловът е забранен целогодишно. Но в миналото според местните жители тази територея се е състояла от няколко езера и блата известни под като „Шабленско езеро и Езерецко езеро“, чиито брегове са се променяли и се променят в зависимост от сезоните и др. фактори. Техните водни тела и сега съществуват, но са обградени от тръстикови масиви и става въпрос на тълкувание откъде точно биха се измервали 350 метра от техния бряг – от края на водното тяло, от тръстиковия масив или от ливадите край него.

Аналогичен е и случая с Дуранкулашкото езеро. Не става ясно какво Министъра дефинира като „бреговете на „Дуранкулашко езеро“ и „Балтата (Дуранкулашка балта)“. Зоната на Дуранкулашкото езеро е една територия, която се припокрива на практика от едноименната защитена местност. Но в миналото според местните жители то се е състояло от няколко езера и блата, известни под различни имена като „Дуранкулашко езеро“, „Балтата“ и „Орлово блато“, чиито брегове са се променяли и се променят в зависимост от сезоните и др. фактори. Тези стари имена на местности обаче не са отразени никъде в кадастъра.

Какво имаме в момента?

Както Шабленския езерен комплекс, така и Дуранкулашкия езерен комплекс са включени от няколко десетилетия в едноименни защитени местности, обхващащи езерата, където ловът е забранен целогодишно. Единствено езерото Шабленска тузла е извън защитените местности, но то е отложено точно в кадастъра и за отправна точка на неговите граници може да се ползва кадастъра.

Възможните реални решения

Ако приемем да използваме точно 350 метров буфер и имайки предвид, че едва ли МОСВ има желание да предложи подобни юридически лесно обжалваеми режими, смятаме че като реперна точка за определяне на забранената за лов зона трябва да се има предвид границите на защитената местност „Шабленско езеро“, „Дуранкулашко езеро“ и кадастралните граници на Шабленската Тузла. Тези територии включват езерата, тръстиковите им масиви и ливадите около тях. Те имат ясни граници, видими в кадастъра и на терена и от спрямо тях е възможно да се измери разстояние от 350 метра. Така пускайки в ГИС 350-метров буфер може да се пусне и координатен регистър на забранената за лов зона и тя да е юридически недвусмислена.

Но тук се появяват други проблеми. Така генерираната граница никъде не минава по ясно различими трайни теренни форми, а се движи под най- различна форма през стотици кадастрални единици. При теренна проверка на лова само със специализиран GPS би могло да се установи къде минава границата и кога ловците са в най- тежкото си нарушение, за което наказанието освен глоба е и отнемане на право на лов за три години, конфискация на пушка и лека кола (която при лов често е скъп джип Мерцедес или Тойота ЛендКруизър за 200 000 лева). Това може да се преодолее чрез качване на границите на забранената за лов зона в GPS с карта, който може да бъде ползван както от ловците, така и от контролните органи. Това е принципно възможно – по- лесно за контролните органи и по- трудно за ловците… но смятаме, че ще доведе до излишни конфликти.

Другата възможност е като се използва индикативно 350-метровия буфер да се отложи забранената за лов зона по ясни и трайни теренни граници като пътища, дерета, граници между пасища, ниви и сегашните граници на защитената зона. Границите ѝ следва да се определят в заповедта също с координатен регистър, а след това основните точки да бъдат отбелязани с табели и с карти по терена в зоната. Така режимът ще бъде ясен и ще може да бъде лесно спазван и от хора без GPS карта.

Последното решение осигурява и хранителни местообитания за птиците.

 

[1] https://www.iucnredlist.org/species/22679954/118577901

[2] Петков, Н., М. Илиев. 2018. План за действие за червеногушата гъска (Branta ruficollis) в България за периода 2018 – 2027 г., МОСВ, София, 81 с. - https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/file/Nature/Biodiversity/NCBP/NSBR290415/Plan_za_deistvie_Branta_ruficollis_2015_1.pdf

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари