Становище на експертите на "Зелени закони" по отношение на плана за управление на Природен парк "Витоша"
Както вече съобщихме, в понеделник, 28.09.2015 г., в зала „Мати-Д” в допълнителната сграда на НДК над кино „Люмиер“ от „Зелени закони” и коалиция "За да остане природа в България" организираме
дебат на тема „Бъдещето на Витоша“.
Дискусията e разделена на две части:
- От 17.00 до 18.00 часа: Работна среща - дискусия на проекта за ПУ на ПП "Витоша" на НПО експерти и граждани.
- От 18.00 до 20.00 часа: Дебат на кандидати за кметове на Столична община на тема "Бъдещето на Витоша" и представяне на управленските им визии за столичната територия от ПП Витоша.
Ето и становището на експертите на "Зелени закони" по въпросите, които ще бъдат повдигнати по време на дискусията:
Какво е мнението им за предложението да се разреши ново строителство в софийската част на парк Витоша с големина от 36 000 декара?
Действащият в момента план забраняваше превръщането на горски и земеделски земи в урбанизирани с изключение за нуждите "нови пречиствателни станции", като в същото време допускаше "поставянето на временни сгради и съоръжения за нуждите на хранене, ски училища, влекове и т.н."
Проекта за нов план за управление на Природен парк Витоша допуска ново строителство във всички територии с изключение на резерватите. Във високата част на планината се обособява зона "Зонa на хижите, сгради за подслон, административните центрове за управление и поддръжка на парка и спортните съоръжения" с големина от над 4000 ха, в която се включват горски, скални и тревни съобщества с площ над 3 800 хектара, които могат да бъдат застроени в следващите 10 години. Новото строителство ще бъде възможно между Черни връх, хижите Металург, Планинец, Есперанто, Камен дел, заслон Кикиш и хижа Брезовица.
"Зелени закони" не са съгласни със създаването на нова урбанизирана територия с големината на жилищните комплекси Младост и Люлин, взети заедно. Ние считаме, че плана за управление трябва да предвиди всякакво необходимо ново строителство на територията на парка и да го отрази, както и да оцени неговото екологично и социално-икономическо въздействие. Витоша е паркът с най-голяма урбанизация и всяко увеличаване на застроените площи трябва внимателно да бъде преценено как ще повлияе в цялост на парка. Прехвърлянето на решението какво и къде ще бъде застроено от плана за управление приеман от Министерски съвет, на главните архитекти на общините ще превърне устройството на планината от единно в на парче и ще създаде условия за корупция.
Трябва ли община София да се ангажира във възстановяването на лифтовете и ски-влековете в планината?
В момента туристическите въжени линии от Симеоново, Драгалевци и Княжево, са собственост на частното дружество "Витоша ски" АД. Общината ги приватизира с идеята, че не може да се грижи за тях и частният собственик ще може да осигури нови инвестиции. Всички съществуващи ски – лифтове и и влекове, с изключение на "Заека", товарната линия и влековете на Национална спортна академия (НСА) и детски преносими влекове, също са собственост на "Витоша ски" АД. В момента, 8 години след приватизацията, не работят Княжевския лифт, Романски лифт, и някои влекове като Конярника. Към момента общината няма ангажименти по стопанисването на въжените линии в парка, но не е оказала и контрол по отношение изоставените, полуразрушени или опасни лифтове като Княжевският.
Ние от "Зелени закони" считаме, че общината трябва да изпълни своите задължения по ЗУТ и да задължи собствениците на всички изоставени и опасни сгради и съоръжения да ги възстановят и обезопасят или да ги премахнат. По отношение на туристическите въжени линии ние предлагаме общината да ги изкупи и върне като част от електрическият градски транспорт и да осигури ежедневен достъп до планината на софиянци.
Какъв вид туризъм искат гражданите и какво предвиждат туристическите зони на новия проект за парка?
Социологичните проучвания за нуждите на новият план за управление показват трайно преобладаване на еднодневният над многодневният туризъм в парка – едва 5,4 % от посетителите преспиват в парка. Основните цели на посещение са туристическите походи (66%) пикник (54 %), организирани масови мероприятия (8,7%) , ски туризъм(8,6%), колоездене (5,6 %), почивка с преспиване (5,4%) и т.н. Проектът за план за управление предвижда Зона за туризъм в ниските части и склонове на планината, която да обслужва най-масовото ползване – туризъм, пикник и масови мероприятия. Във високата част на планината остава Зоната за хижите, сградите за подслон и спортните съоръжения, която да обслужват посетителите по отношение ски туризъм и почивка с преспиване, вкл. и най-посещаваните райони от туристите и посетителите – Златните мостове (35%) и Алеко (30%).
Ние от "Зелени Закони" считаме, че управлението и зонирането в планината трябва да отговаря на най-голямото потребление от столичани и високите части на планината не трябва да се затварят за любителите на туризма и еднодневните почивки. Зоната за туризъм трябва да включва всички маркирани зимни и летни маршрути, места за пикник и масови мероприятия и управлението на екосистемите. Строителството в отделните зоните трябва да отговаря в максимална степен на целите за опазване на природата и ландшафта, заради които гражданите на столицата се качват в планината.
Как ще се осигурява достъпът на столичани до планината?
Към момента достъпа до планината на столичани се осигурява от въжените линии Симеоново-Алеко и Драгалевци-Голи връх работещи в почивните и празнични дни. Редовен градски транспорт и маршрутна линия до м. Златни мостове и уикенд линия до х.Алеко в почивните дни. Това води и до увеличаване на достъпа до планината с личен автомобил ( 54%) за сметка на масовият градски транспорт (26%), пеша (10%), лифт (5%), колело (1,3 %). Това разпределение отразява и предпочитанието на столичани към форми на достъп, които са по-евтини и отнемат по-малко време.
Ние от "Зелени закони" считаме, че достъпа на софиянци до планината трябва да е ежедневен, на достъпна цена и редовен, да има алтернативи и по-лесни транспортни връзки от повече части на града. За това смятаме, че трябва да има редовен градски транспорт до х.Алеко и м.Златните мостове, както и връщането на туристическите лифтове Симеоново-Алеко, Драгалевци-Голи връх и Княжево-Копитото в електрическият градски транспорт на столицата.
Как да опазим чисти питейните води на София в парк Витоша?
Природен парк Витоша в границата на Столична община осигурява питейните води на всички обекти в планината, както и на много населени места по периферията на парка в Столична и Пернишка община. Планирането на ново голямо застрояване (над 4000 ха) във високите части на планината поставя под въпрос възможността да се използват водите на парка за питейни цели. В зоната за сгради и съоръжения попадат части от водосборите на източници на питейна вода и санитарно-охранителни зони. За голяма част от тези източници все още няма заповеди за санитарно-охранителни зони.
Ние от "Зелени закони", считаме че осигуряване на достатъчни по количество и качество питейни води е втората по значение функция на природният парк след опазването на природата и цялото строителство в парка трябва да се съобразява с тази функция. Не трябва да може да се застрояват територии в санитарно-охранителните зони на източниците на питейни води и във водосборите на водовземни съоръжения, от които се пие вода без пречистване.
Да се добива ли дървесина от общинските гори във Витоша?
Столична община има 854 ха гори в парка. Сечите в тях се извършват чрез отдаване на дърводобивни фирми, които не винаги се съобразяват със специалните функции, които имат тези гори.
Ние от "Зелени закони" считаме, че пред държавните и общински гори в Природен парк Витоша не трябва да се поставят цели за производство и добив на дървесина и като цяло дърводобива трябва да се ограничава само до сечи които целят опазване и поддържане на структурата и здравословното състояние на горите. Целта на ползването на общинските гори трябва да е насочено към задоволяване на нуждите поне на част от местното население от дървесина, а не към печалба на дърводобивните фирми.
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара