Становище по министерски проект за земеделски практики от полза за климата и околната среда

снимка на Бояна Василева

На 10 август инициатива "Зелени закони" подаде становище към МЗХГ относно "Списъка на земеделските практики от полза за климата и околната среда". 

Наръчникът има "информативна цел и няма обвързващ характер", но от друга страна залегналите земеделски практики биха могли да бъдат включени като "мерки в Стратегическия план за подпомагане в Новия програмен период" и така да имат отношение към бъдещите субсидии в селските райони. Повечето от представените добри практики са били залегнали като национални стандарти за условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние за програмен период 2024-2020, но към момента не знаем или поне не сме намерили информация как и къде тези стандарти са били прилагани, какъв е резултатът и постигнатата цел от прилагането им, какъв е бил контролът за изпълнението им. Важно е в бъдеще такива добри практики реално да бъдат прилагани, за което е нужен не само програмен документ, но и изисквания и контрол към финансираните стопани.
 
От друга страна, от "Зелени закони" вярваме, че такива изисквания няма да бъдат нова нормативна тежест, а ще подпомогнат земеделците в дългосрочно постигане на по-качествена продукция със запачени характеристики на почвата и водзахранването. Това е единствения вариант да бъде изградено устойчиво във времето земеделско стопанство. Прилагането на добри земеделски практики цели подобряването на почвеното плодородие, качеството на водите и въздуха, опазване и възстановяване на биоразнообразието. 

В становището си (прикачен документ) предлагаме да бъде включени базирани на природата решения при управление на водите в земеделието и селските райони в предвид бъдещите прогнози за промени в климата. В България основната характеристика на агрометерологичните условия е недостигът на вода, която пък е жизненоважна за земеделието. Базираните на природата решения са такива практики, които имитират природните процеси и надграждат напълно действащи концепции за управление на водни зони, които имат за цел едновременно да подобрят наличието и качеството на водата и да повишат земеделската производителност[1]. Базираните на природата решения (БПР) целят подобряване на управлението на водите, както на микро ниво (ниво земеделско стопанство), така и на макро ниво (цяла водосборна зона).

Така също категоричното възразяваме срещу представянето на „Почистване от храсти, дървета, камъни, подравняване, подсяване на тревостоя, торене на постоянно затревените площи“ като подобрително мероприятие в постоянно затревени площи (ПЗП). Тези дейности водят до радикално унищожаване и намаляване на биоразнообразието на постоянно затревените площи и би трябвало да се извършват само след положителна оценка за съвместимост или ОВОС. Такива не са извършвани досега в България, което е пряко нарушение на изискванията на природозащитните директиви на ЕС. Финансираното от ПРСР „чистене“ на постоянно затревените площи е една от най-големите движещи сили за унищожение на биоразнообразието в България и пример за порочна субсидия.

 


[1] Sonneveld, B.G.J.S. Merbis, M.D. Alfarra, A. & Ünver, O. and Arnal, M.A. 2018. Nature-Based Solutions for agricultural water management and food security. FAO Land and Water Discussion Paper no. 12. Rome, FAO. 66 pp.

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари