За чии интереси в енергетиката се правят законопроекти?

снимка на Петко Ковачев

Предложението за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗЕ), внесено с вх. № 654-01-27/02.03.2016 г., е насочено към създаване на "допълнителни мощности" в една електроенргийна система с огромен излишък на производствени агрегати. Плащането за съществуващия излишък и за неговото увеличаване предопределя неоправдано високи цени на енергията за десетки години напред. Тази икономическа антилогика е на път да разшири корупционните игри с регулираните цени за разполагаеми мощности в електроенергетиката и да скрие завинаги странното затваряне на ТЕЦ „Варна“. И всичко това под благовидния предлог, че „[П]редвид непрекъснатото повишаване на дела на ВЕИ в производството на електроенергия в страната, което се очаква да продължи и след Парижката конференция за климата в края на 2015 година, осигуряването на резервни мощности с възможности за регулиране означава постигане на по-добра надеждност в работата на ЕЕС1.

ТЕЦ „Варна“, със своите шест блока по 220 МВт, доскоро предоставяше всичко, което описват вносителите на законопроекта като предимства на така наречените „допълнителни мощности“. Но на 01.01.2015 г. изтече комплексното й разрешително и централата отива на скрап. От екологична гледна точка това решение е правилно и оправдано. От гледна точка на функциите, които централата изпълнява, то се оказва рисково, лишавайки системата от над 5 000 000 МВтч „студен резерв“ и допълнителни услуги (първично и вторично регулиране на честотата и обменните мощности, както и регулиране на напрежението в цялата североизточна част на ЕЕС). Към момента на затваряне Министерството на енергетиката и ЕСО нямат План „Б“ за решаване на този проблем, независимо от факта, че от 2014 г. насам се водят преговори, които още тогава са били с предизвестен край. От една страна защото са необходими инвестиции за намаляване на вредните емисии и намаляване на разходите за квоти за емисии, които собственика CEZ не иска да вложи. От друга страна защото има мафиотски интереси за строителство на така наречените „допълнителни мощности“, строителството на които е много по-скъпо, но ще донесе много повече комисионни.

Вътрешни противоречия

Внесеният законопроект е пълен с противоречия:

  1. Въведено е ново понятие „допълнителни мощности“. То не е дефинирано нито в действащия закон, нито в проекта, нито в подзаконовите актове. То не съществува в терминологията на нито една система от Европейската мрежа на електропреносните оператори (ENTSO-E). Законът за енергетиката, Заповедта на Министъра и процедурите в Наредбата за управление на ЕЕС дефинират размера на всички видове резерви, допълнителни и системни услуги. Не е допустимо да съществува нещо допълнително, нещо нерегламентирано. Какво е то? Колко е? Колко струва? Кой го плаща?

  2. Проектът изисква електропреносния оператор да „планира и резервира“ тези недефинирани допълнителни мощности. Понятието „резервира“ въвежда заплащане за този нов вид резерв, което е регламентирано в алинея 4. Това от своя страна означава увеличаване на разходите на електропреносния оператор, оскъпяване на услугата „пренос“ и оскъпяване на енергията при крайните потребители. Това влиза в противоречие с както с принципа за развитие на ЕЕС с минимални рзходи, така и с афиширания маскиращ текст на предлагания член 36 (4): „За целите на ценовото регулиране в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи, свързани с осигуряване на допълнителни резервиращи мощности по чл.105а.“

Проектът е ненужен

Следните текстове от действащия Закон за енергетиката показват, че внесеният Законопроект е напълно излишен тъй като и сега Операторът на електропреносната мрежа е задължен и обезпечен със средства и права да планира и закупи всички видове резерви и допълнителни услуги, необходими за „1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система; 2. поддържане на баланса между производството и потреблението на електрическа енергия;“

  • Съгласно чл. 4, ал. 2 „Министърът на енергетиката:...4. определя със заповед задължителни показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия, както и мерки за покриването им“.

  • Съгласно чл. 8, ал. 4 „Министърът на енергетиката определя необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия по чл. 4, ал. 2, т. 5 в интерес на сигурността на снабдяването с електрическа енергия, за изпълнение на задълженията за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и в интерес на опазването на околната среда и насърчаването на нови технологии, когато посредством пазарните механизми за инвестиции тези цели не могат да бъдат осигурени, въз основа на: 1. общите прогнозни енергийни баланси;2. задължителните показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия“.

  • Съгласно чл. 31, т. 2, буква б) Комисията за енергийно и водно регулиране осигурява „цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за:...поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите“.

  • Съгласно чл. 84 (2) „Производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа … в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги....(4) Производителите на електрическа енергия са длъжни да спазват нормите за качество и надеждност на произвежданата електрическа енергия съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 с оглед гарантиране сигурността на електроенергийната система“.

  • Съгласно чл. 99 „За целите на балансиране на производството и потреблението на електрическа енергия операторът на електропреносната мрежа организира пазар на балансираща енергия в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2“.

  • Съгласно чл. 105, (1) „С цел гарантиране сигурната работа на електроенергийната система операторът на електропреносната мрежа сключва сделки за допълнителни услуги и студен резерв при условията и по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 91, ал. 2 с доставчици от и/или извън страната.; (2) Студеният резерв по ал. 1 се осигурява чрез сделки за закупуване на разполагаемост в количества, определени въз основа на степента на надеждност на електроснабдяването по чл. 4, ал. 2, т. 4.; (3) Условията и редът за закупуване на количествата студен резерв по ал. 2 се определят с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4.; (4) Нетната електрическа енергия от активиран студен резерв се заплаща при условия, по ред и при цена, определени в правилата по чл. 91, ал. 2.;(5) При невъзможност за осигуряване на необходимите количества студен резерв чрез договаряне неговото предоставяне се налага от министъра на енергетиката по реда на чл. 70.;(6) Производителите на електрическа енергия са длъжни да предлагат на оператора на електропреносната мрежа за изкупуване разполагаемост за допълнителни услуги в размер не по-малко от половината на регулировъчния диапазон на планираните за работа блокове за всеки месец.; (7) Операторът на електропреносната мрежа с оглед нуждите на електроенергийната система и по критерия най-ниска цена определя количествата по ал. 6, които подлежат на изкупуване.;(8) Производителите на енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия могат да предлагат допълнителни услуги на оператора на преносната мрежа в случаите по ал. 7, когато това е технически и икономически съвместимо с начина на експлоатацията на обекта за производство“.

  • Съгласно чл. 112 (1) „Операторът на електропреносната мрежа регулира разпределението на електрическия товар на електроенергийната система между електрическите централи по технически и икономически критерии.; (2) При разпределението на електрическия товар операторът на електропреносната мрежа осигурява спазването на сключените договори, в които е предвидено задължително изкупуване на част или на цялата произведена електрическа енергия по този закон, като потвърждава графиците на производителите само ако те последователно са спазили задълженията:

      • 1. за предоставяне на резерв и допълнителни услуги по договори с оператора на преносната мрежа;

      • 2. по договори съгласно решение на комисията по чл. 21, ал. 1, т. 21;

      • 3. за изпълнение на доставки по други договори.“

  • Съгласно Допълнителни разпоредби § 1, т. 14 „Допълнителни услуги“ са всички услуги, необходими за експлоатацията на електроенергийната система, които включват участие в регулиране на напрежението и доставка на реактивна мощност, участие в първично регулиране на честота и вторично регулиране на честота и обмен на мощност, въртящ резерв, възможност за пускане без помощта на външен източник и захранване на част от мрежа и регулиране на натоварването“.

  • Съгласно Допълнителни разпоредби § 1, т. 60 „Степен на надеждност на електроенергийната система“ е определената в проценти от министъра на енергетиката вероятност да бъде осъществен баланс между потребление и производство на електрическа енергия в случай на възникване на дефицит в системата“.

  • Съгласно Допълнителни разпоредби § 1, т. 61 „Студен резерв“ е резервът, необходим за определената степен на адекватност, изкупуван от оператора на електроенергийната система под формата на разполагаемост на енергийни агрегати, които не е предвидено да работят в даден период от време и които операторът активира в случай на дефицит“.

Заключение

Всичко изложено води до извода, че предлаганият ЗИД на ЗЕ е излишен и вреден за националната икономика. Той трябва да бъде оттеглен от разглеждане. Оставането му би породило основателния въпрос „#Кой?“

Освен това държавата трябва да проучи възможностите за възстановяване работата на 4, 5 и 6 блок на ТЕЦ "Варна" и използването им за „студен резерв“.

1