Зелена сделка и европейски цели за климата - какво следва за България

снимка на Антоанета Йотова

 Докато практически резултати от СОР25 през декември в Мадрид липсват или са по-скоро разочароващи от гледна точка на напредък по изготвяне на необходимите документи за прилагане от следващата година на Парижкото споразумение, в първите седмици на 2020 г. Европейската комисия (ЕК) продължи да обявява предложения за документи,  конкретизиращи стъпките за постигане на целта за климатична неутралност на Европейския съюз (ЕС) до 2050 г., а като междинна, обща и задължителна цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. - най-малко с 50%, и до 55%, в сравнение с нивата на тези емисии през 1990 г.

Какво следва за България? Подробния анализ на "Зелени закони" можете да прочетете в приложения документ, но ето и съображенията ни накратко.

На европейско ниво са като следваща стъпка за конкретизиране на eвропейската Зелена сделка, „Комисията … ще предложи първия европейски „Закон за климата“ до март 2020 г. Актът ще гарантира, че всички политики на ЕС допринасят за постигането на тази цел и всички сектори на икономиката и обществото ще имат своята роля.“ .

Макар че настоящата ЕК работи само от месец и половина, може да се каже, че подходът й към климатичните промени е различен от този на досегашната: освен че се поставят много по-амбициозни общи за ЕС цели на политиката за реагиране на тези промени, за постигане на целите вече се предприемат действия за реално и комплексно решаване на свързани с тях проблеми. Ясно е също така, че от догодина България ще бъде в различна от досегашната позиция и трябва вече да е готова за реални действия, осигуряващи икономически растеж на страната в дългосрочен план, но без да се увеличават значително емисиите на парникови газове (развитие на ниско-въглеродна икономика). Това е изключително трудна задача, която изисква координирана и интензивна работа на много държавни институции с активното участие на бизнеса, местните власти и гражданите. Досегашната практика в България е практически липса на реални действия за интегриране на политики за реагиране на промени в климата в секторните политики, включително при осъществяване на ОП в настоящия програмен период 2014-2020 г. 

Затова, и в продължение на препоръките в предишен анализ на „Зелени закони“, е наложително:

  • Министерство на енергетиката (МЕ) да довърши и представи в ЕК окончателния Интегриран национален план енергетика-климат (ИНПЕК), като в него бъдат включени необходимите за страната, но и съответни на новите европейските политики, цели и действия – вариантът на този План от декември миналата година е далеч от това.
  • Да бъде реално осигурено широко експертно участие в подготовката и обсъждането на националните документи за предстоящия програмен период на ЕС 2021-2027 г. (Споразумение за партньорство и Оперативни програми), така че окончателните документи да предвиждат конкретни и реални действия на национално и местно ниво, съобразени максимално със специфичните – природно-климатични, икономически и социални, условия в България.
  • В максимална степен да се осигури изпълнение на изискването на ЕК за 25% от средствата по всички програми да бъдат за финансиране на мерки за реагиране на климатичните промени. Националната стратегия и План за действие за адаптация към изменението на климата да се използват за изработване на конкретни индикатори и мерки, прилагащи климатичните политики на ЕС като хоризонтален принцип във всички оперативни програми за следващия финансов период.

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари