Kои са основните форми на бракониерство и най-често срещаните незаконни практики в горите?

Основните форми на бракониерство в горите включват отсичането на немаркирани дървета от лица, които нямат позволително за сеч в гората, или кражбите на отсечена дървесина от временните складове покрай сечища, в които се работи в момента. Отсичането на немаркирани дървета най-често се случва в лесно достъпни гори в близост до населените места и покрай пътищата, но може да бъде наблюдавано и в насаждения, които са обекта на ползване от трети лица. Причините за бракониерството са следните:

• Размита отговорност за охраната и контрола в горите и сечищата между горските стопани, горските инспектори и лицензираните лесовъди на дърводобивните фирми;
• Чувството за безнаказаност у нарушителите в резултат на пропуски в нормативната уредба и ниска ефективност на правораздавателната практика.

Най-често срещаните незаконни практики в горите, които се прилагат при извършването на регулярен дърводобив, се отличават с това, че в документацията могат да бъдат скрити разлики между планиран и реализиран обем на дърводобива. Най-често обемът на добитата дървесина може да бъде незаконно завишен, без това да може да бъде лесно установено поради следните причини:

• нормативната база позволява сеч на дървета с диаметър на гръдна височина под 18 см, без да са маркиран в основата на стъблото;
• изготвянето на карнет описи на предвидените за сеч дървета често се прави по теоретични данни за насаждението, вместо въз основа на реални замервания на маркираните дърветата;
• изчисляването на обема на маркираните за сеч дървета често се манипулира, чрез трудно установими манипулации в данните за средните диаметри и височини на маркираните дървета;
• нормативната уредба допуска при преизчисляването на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина от пространствени в плътни кубически метра да се натрупва разлика от около 30-40 %, която не се отчита при заплащане на добива и при определяне размера на тарифната такса.

Изключително честите грешки в данните за дървесните запаси в горскостопанските планове, водещи до занижаване на реалните запаси, дава възможност при спазване на предписаната по план интензивност на сечта да бъдат добивани по-големи обеми дървесина от предвидените. В тези случаи, в документацията на сечището се отчитат обеми на добитата дървесина близки до планирания за добив обем, като допълнителните количества се скриват и съответно открадват без документална следа.

Ключово условие за реализацията на незаконно добитата дървесина след отсичането й е тя да бъде транспортирана от сечището или временния склад до краен потребител без да бъде отчетена пред собственика на гората. Това се постига като незаконно добитата дървесина най-често се транспортира без да се описва в протоколите за приемане и освидетелстване на сечищата, без да се описва коректно в превозните билети при експедицията на дървесината или като се транспортира без превозен билет или един билет превозен билет се използва за повече от един курс.