Наказателни процедури

1. Липса на защита на застрашени видове в Калиакра

Етап: Внесена в Съда на ЕС в Люксембург[1] на осн. чл. 258, ал. 2 от ДФЕС.[2]

Номер: № IP/13/966

Директорат: Генерален директорат “Околна среда”

Дата на откриване на процедурата: мотивирано становище от юни 2012 год. по чл. 258, пар. 1 от ДФЕС

Дата на внасяне в Съда на ЕС: 17.10.2013 год.

Публикувано:

Инициатор: БДЗП. 

Нарушени актове на ЕС: Нарушени са двете директиви, свързани с ЕЕМ “Натура 2000”. Това са директивата за птиците[3] и директивата за природните местообитания.[4] Нарушени, също така, са директивите за екологична оценка (ЕО)[5] и директивата за оценка на въздействието на околната среда на екологични проекти (ОВОС).[6]

Предмет: Хиляди вятърни турбини и около 500 други проекта са получили разрешение, без адекватна оценка на въздействието им върху уникалните местообитания и видове в района на н. Калиакра (степни местообитания, единствени в ЕС[7]), както и върху хилядите птици и прилепи, които прелитат над района всяка година по пътя им към Африка и обратно (т. нар. Via Pontica[8]). До 100 % от световната популация на най-застрашения вид гъски (червеногушата гъска) прекарва зимните месеци в няколко местообитания в района на н. Калиакра. Не е отчетен кумулативният ефект от разрешените проекти, въпреки че това се изисква по директивите за птиците, за местообитанията и за оценката на въздействието върху околната среда.

Предистория и причини: В периода 2005-2009 год. нормативната уредба създаде възможности за неустойчиво, превратно и порочно изпълнение на климатичните цели, заложени от ЕС. Нормативната рамка подтикна ВЕИ мощностите да се развият по типичен за традиционната енергетика начин – концентрирани огромни мощности далеч от потреблението, много загуби при пренос, стимулиране на мащабни проекти далеч от потребителите. Отделно, след присъединяването на България в ЕС на 1.1.2017 год., практиката по ОВОС си остана на много ниско ниво. На практика, оценката за съвместимост и ОВОС си останаха средство за корупционен натиск над инвеститорите, начин за изнудване от страна на чиновниците в РИОСВ и МОСВ. Едва след 2010 год. започна плаха и спорадична практика по прилагане на два от иначе базовите принципи, свързани с ОВОС и ОС: а.) оценка на поне няколко алтернативи на инвестиционното предложение; б.) оценка на кумулативния ефект на всички дейности в съответния район. Като цяло, все още не се прилага основният принцип на екологичното право – оценката да се извършва преди стартиране на инвестициите и разходите по конкретния проект. 

Отговорни органи и ведомства: МОСВ.

Период на натрупване на проблема: 2005-2009

Необходими мерки: Вече е приет през януари 2013 год. от Министерския съвет Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници. С този план се въвежда забрана за провеждане на нови процедури по Закона за околната среда и Закона за биологичното разнообразие за вятърни генератори на територията на всички общини от област Добрич (включително и на територията на община Калиакра). Разширена е и защитената зона "Калиакра".

Няма друг начин за затваряне на тази наказателна процедура, освен намаляне на кумулативния ефект от съобръженията върху прелетния път на птиите. Остава да се извърши следното:

  • Разреждане на презастрояването с монтирани съоръжения с ветрогенератори – отчуждаване на терени, обезщетяване на собствениците;
  • Рекултивация на местообитанията. 

[1] Това са процедури в краен етап на развитие, когато вече е сезиран Съда на ЕС с искане от страна на ЕК за налагане на финансова санкция (или глоба) за съответната страна-член, в случая България.

[2] Член 258, ал. 2 от ДФЕС (предишен член 226 от ДЕО) гласи:

(2) Ако съответната държава не се съобрази с това становище в срока, определен от Комисията, Комисията може да сезира Съда на Европейския съюз.

[3] Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици, OB L 20, 26/01/2010, стр. 7—25. 

[4] Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, ОВ L 206, 22.7.1992, p.7. 

[5] Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, OB L 197, 21/07/2001, стр. 30—37. 

[6] Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда текст от значение за ЕИП, OB L 26, 28/01/2012, стр. 1—21. 

[7] На територията на континента Европа подобни степни местообитания са запазени единствено извън ЕС, в страни като Украйна и др.

[8] Най-масовият прелетен птичи път в Европа и втори в света. 

 

2. Нерегламентирана държавна помощ при замени на гори: 

Етап: На 5 септември 2014 год. ЕК прие окончателно Решение, с което обявява част от сделките по замени на гори за незаконна държавна помощ, тъй като е несъвместима с правилата на Общия пазар и принципите на свободната конкуренция. Текстът на самото решение бе публикуван на 26.3.2015 год. в Официален вестник на ЕС (Official Journal), JOCE L/80/2015. 

Номер: № SA.26212 и № SA.26217 (обединени)

Директорат: Генерален директорат “Конкуренция”

Дата на откриване на процедурата: писмо от 29.6.2011 год.

Дата на мотивирано становище: 29.6.2011 год., публикувано в О.В. на 16.9.2011 год.[1], прието на осн. чл. 258, ал. 1 от ДФЕС,[2] както и представляващо етап “Покана за представяне на мнения” в специалната процедура за държавните помощи, съгласно член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз”.

Дата на Решение за възстановяване на помощта: 5.9.2014 год., публикувано в О.В. на 25.3.2015 год. 

Публикувано: Данни за преписката има тук: преписка SA.26212 на сайта на Директората по конкуренцията на ЕК.  

Публикувано в пълнота е и самото Решение на ЕК, Решение по Държавна помощ SA.26212 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/B/08), съдържащо мотивирано становище за наличие на “предполагаема помощ под формата на замяна на собственост върху частно притежавани горски имоти с държавни”, както и на “Покана за представяне на мнения съгласно член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз”; и двете публикувани в О.В., C 273, 16.9.2011. 

Прес-съобщение на ЕК от 5 септември 2014 год. за окончателно Решение за обявяване наличие на несъвместима държавна помощ.  

Решението е публикувано в О.В., JOCE L/80/2015, както следва: Решение (ЕС) 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 година относно схема за помощ № SA.26212 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя (нотифицирано под номер C(2014) 6207). В самото решение се констатира наличие на схема за държавна помощ, несъвместима с правилата на ЕС. Изискват се конкретни мерки от българското правителство за установяване размера на държавната помощ и за нейното възстановяване обратно в държавния патримониум. Предвиждат се срокове за изпълнение на отделните мерки от страна на правителството. 

Инициатор: Няколко жалби на жалбоподатели, чиято анонимност се опазва в тайна от ЕК. 

Нарушени актове на ЕС: Чл. 107 и сл. от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Предмет: Предполагаема нерегламентирана държавна помощ под формата на замени на собственост на частни горски имоти срещу такива в държавна собственост. При замените, съгласно тогава действащата национална нормативна уредба, се сравнява цената на имотите според административна оценка, извършена от Агенцията по горите към МЗХ. Предвид очевидната разлика между административната оценка и пазарните цени, се получава облагодетелстване на определени стопански субекти. Неясен остава подборът на това кои стопански субекти да се облагодетелстват и на кои да се откаже. Облагодетелстването се увеличава като стойност допълнително при последваща промяна на предназначението на вече приватизираните горски имоти, с акт отново на МЗХ. Съгласно чл. 107 и сл. от ДФЕС, всяко подобно облагодетелстване представлява държавна помощ и е свързано със задължението на България да уведоми или да поиска разрешение от ЕК преди предоставянето на държавната помощ. При неспазване на тази процедурата по чл. 107 и сл. от ДФЕС, помощта се явява нерегламентирана и подлежи на връщане в бюджета, по реда на съотв. регламенти и директиви на ЕС и съгласно националния Закон за държавната помощ. Досега такива действия не са предприети.

Предистория и причини: В периода 2005-2009 се предприеха стотици замени на държавни гори срещу частни такива. В периода след присъединяването на България към ЕС те са 147 сделки. При всяка от тях без изключение става дума за държавни имоти в атрактивни райони в близост до черноморското крайбрежие и планински или морски курорти, имащи висока пазарна стойност. Същите се заменят срещу неатрактивни частни имоти в отдалечени райони без инфраструктура, нямащи никакви други перспективи за използване, освен горско стопанство в затруднени условия поради отдалеченост от работна ръка и от преработвателните центрове. Според най-консервативните изчисления на Световната банка, нанесените щети на бюджета и държавното имущество са за минимум 100 млн. евро. 

Отговорни органи и ведомства: МЗХ като управляващ помощта орган по смисъла Закона за държавната помощ, както и МФ като контролен орган по смисъла на същия закон.

Период на натрупване на проблема: 2007-2009 год. 

Предприети мерки: Дотук са предприети следните мерки:

  • Преустановена е практиката на замени на земи и гори по непазарни цени;
  • Наложен е мораториум за промяна на предназначението на вече заменените гори, с цел да се препятства допълнителното оскъпяване на заменените терени, което увеличава разликата между административна и пазарна оценка, а оттам и щетите за бюджета и облагодетелстването на бенефициентите на нерегламентирана държавна помощ; 
  • Изпратени са служебно извършени от българските власти пазарни оценки на предполагаемата стойност, според МЗХ, на заменениет имоти към момента на осъществяване на сделките пред 2007-2009 год. във вид на таблица, изпратена с писмо до ЕК от 21.1.2014 год. (реф. № 2014/032997). Таблицата не съдържа пазарна оценка всичките 132 сделки, предмет на изследване от ЕК, а само на част от тях. 

Изискани от ЕК мерки: В своето решение от 5.9.2014 год. ЕК изисква от правителството да предприеме детайлно разписани мерки в конкретни срокове. Сроковете текат от известието за решението, т.е. от септември 2014 год. нататък. Исканите мерки са, както следва:  

  1. представяне списък на всички сделки за замяна, като посочва следната информация: административните и пазарните цени за частните и държавните горски парцели, които са заменени, информация за допълнителните парични суми, включени във всяка сделка, както и произтичащия от това размер на държавната помощ; наименованието на частната страна, т.е. на бенефициера на сделката за замяна, участваща във всяка сделка, и причините, поради които се счита или не се счита, тази страна е предприятие (срок 4 мес.);
  2. установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 (срок 4 мес.); 
  3. установяване на случаите, при които възстановяването ще се осъществи чрез отмяна на сделката за замяна (срок 4 мес.); 
  4. установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител и документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията (срок 4 мес.);
  5. изготвяне на списъка на бенефициерите, които са получили помощ при сделки за замяна, и общия размер на помощта, получена от всеки от тях в резултат на тези сделки (срок 8 мес.); 
  6. уточняване общата сума (главница и лихви по възстановяване), която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер (срок 8 мес.); 
  7. подробно описание на вече предприетите и предвидените мерки за изпълнение на решението на ЕК (срок 8 мес.); 
  8. нареждане на бенефициентите да възстановят помощта и предсатвяне на документи, доказващи това (срок 8 мес.); 
  9. възстановяване на помощта изцяло от съответните бенефициери и предсатвяне на документи, доказващи това (срок 12 мес.). 

Изпълнени от правителството мерки от изисканите от ЕК: Правителството е предприело само една от изисканите стъпки - обявена бе процедура (открито обявление по ЗОП) за избор на изпълнител за обществена поръчка - извършване на пазарни оценки на 52 от сделките. Процедурата бе отменена и обявена повторно. Същата още не е приключила. В документацията на обществената поръчка се съдържа методика за извършване на пазарна оценка на имотите, която е задължителна за експертите-изпълнители, но която страда от сериозни пороци и буди основателни съмнения за обективността и пазарното съответствие на оценяването. Методиката изключва пазарните аналози и вместо това разчита на административно зададени алгоритми и коефициенти, което води до резултат, много близо до проблематичните и опорочени административни оценки, по които са извършени самите неправомерни замени на гори в периода 2007-2009 год. 

Необходими мерки все още: Нужни са следните допълнителни мерки за избягване на санкция или поне нейното максимално намаляне (тъй като размерът на санкцията е функция от несъбраната обратно държавна помощ) : 

  • Налагане на възбрана за разпоредителни сделки със заменените гори като първа стъпка по процедурата по възстановяване; 
  • Отрязяване в кадастъра на всички заменени горски имоти, за които има забрана за промяна на предназначението и забрана з аразпоредителни сделки; 
  • Незабавно стартиране на процедура по възстановяване обратно в бюджета на раздадената нерегламентирана държавна помощ – чрез връщане на имот или чрез доплащане на разликата до пазарната стойност към момента на сделката; 
  • Информиране на ЕК, Директората по конкуренцията. 

[1] Това е междинна, предпоследна фаза от развитието на процедурата, т.е. не е сезиран Съдът на ЕС в Люксембург. При тази предпослесна фаза ЕК вече е провела разследване, изискала е данни и/или мерки от страна на България, но такива не са предприети и/или предоставени. В този случай ЕК изпраща мотивирано становище  (reasoned opinion) до българското правителство, в което установява нарушение и поставя срок за отстраняването му ипредприемане на мерки или за предлагане на конкретни мерки от българското правителство за одобрение до ЕК.

[2] Член 258, ал. 1 от ДФЕС (предишен член 226 от ДЕО) гласи: 

(1) Ако Комисията счита, че дадена държава-членка не е изпълнила задължение, произтичащо от Договорите, тя издава мотивирано становище по този въпрос, след като е дала възможност на съответната държава да изложи своите съображения.

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари