Газова (не)зависимост

Важен приоритет е решаването на проблема с газовата зависимост и изобщо с „газовата дилема“[1] на България.

България е малък потребител на газ(около 3 млрд. куб. м./год.), но почти 100%-вата зависимост от руски доставки е огромен проблем, който постоянно тревожи управляващи и население. Въпреки, че местният добив намали (незначително) зависимостта, проблемът се увеличава допълнително от лобирането за масовизация на битовата газификация; говори се и за строеж на паро-газови централи. Мораториумът върху проучванията и добива на шистов газ временно блокира използването на опасни замърсяващи технологии, но натискът за неговото вдигане –  най-вече отвън, расте. Някак встрани от публичността се развива раздаването на концесии за проучване и добив на газ (и нефт) в акваторията на Черно море.

Цели: Безпристрастен анализ, който да установи както алтернативите, така и да отговори на въпроса: „Нуждае ли се България от повече газ и за какви цели и може ли да прескочи етапа на „масова газификация“? Завършване на интерконекторите.

 

[1]    “Газова дилема“ на България – доколко България трябва да повтори опита (и грешките) на повечето страни в Западна и Централна Европа, въвеждайки масово битовата газификация и газифицирането на икономиката или може да прескочи този цикъл, възползвайки се направо от достиженията на алтернативните енергийни източници.