Приоритети

Българската енергетика от десетилетия се върти в кръг, от който като че ли няма излизане. Членството на страната в ЕС донесе опити – засега не много успешни – да вкара алтернативно говорене и най-вече алтернативни решения, които да доведат до излизане от проблемите. Дали това се получава, доколко новите (а и старите) тенденции водят политическите партии в България? В светлината на газовите и политическите кризи между Русия, Украйна и ЕС, ЕС направи сериозни крачки към Обща енергийна политика (ОЕП).

През последните години петте основни приоритета – които са и основни въпроси на развитието на енергетиката са (или би трябвало да бъдат):

  1. Приемане на енергийна стратегия до 2020 г. и подготовка за нова стратегия до 2040 г.

  2. Масовизиране на мерките за енергийна ефективност.

  3. Многостранна подготовка и подкрепа за все по-широко въвеждане на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) с всички изискуеми компоненти за тяхната устойчивост и растеж: образование, обучение, научна база, развой, производство на схеми, детайли, възли, компоненти, модули, технологии за производство, пренос, съхранение, преобразуване на електро- и топлинна енергия и т.н.

  4. Стратегия за действие на класическата енергетика – АЕЦ и ТЕЦ – в съответствие с насоките на ЕС за чиста, безопасна и сигурна енергетика и с цел ясен времеви хоризонт за извеждането на остарелите мощности.

  5. Решаване на проблема с газовата зависимост и изобщо с „газовата дилема“[1] на България.

    Какво е състоянието по тези приоритети в момента?

  1. Дългосрочна енергийна стратегия на страната. Поредната енергийна стратегия (до 2020 г.) беше приета през 2009 г. Преписана в голямата си част от подготвяната от 2007/08 г. такава, тя прилича на предизборна партийна програма на ГЕРБ за периода до 2013 г. Разписана е за всички вкусове. На теория покрива всички изисквания на ЕС: за енергийната сигурност, за климата, за ВЕИ и енергийната ефективност, за либерализация на пазара. На практика – промоция на стари идеи и проекти, ниски тавани на ВЕИ и енергийната ефективност, общи приказки за пазар, емисии, околна среда. Разделението на периоди (2010 – 2013 и до 2020 г.) помага да установим, че почти нищо съществено от заложените мерки до 2013 г. не е изпълнено. Цели: Днес е необходима нова енергийна стратегия до 2035 г. с хоризонт на някои цели и след това.
  2. Енергийна ефективност. Енергийната ефективност е най-евтиното и бързодействащо решение за всички, особено когато енергийните сметки са високи. В България обаче по темата се пише повече, отколкото се работи. Ситуацията е едва една стъпка по-напред спрямо пилотната фаза. Разчита се на европарите и на ЕБВР, на ползите от промяната на икономическия модел (фалита на голямата индустрия), на стихийния натиск на цените на електро- и топлоенергията. Води се полуприкрита пропаганда срещу „изолациите“. Не се отчитат ефектите от развитието на индустрии, свързани със сектора – преки и мултиплициращи. Няма стратегическа визия, нито краткосрочни мерки за подкрепа на този мултисекторен „сектор“, в които навлизат все повече аматьори, вместо да се подкрепя професионализма. Цели: Необходими са масирани инвестиции в енергийна ефективност по целия цикъл на веригата – от обучението на кадри, през включване на всички сектори, до последващите енергийни одити, пасивните сгради, сградите-производители и „зелените“ градове.
  3. Възобновяемите Енергийни Източници са превърнати – поради (умишлено или не) вече взетите грешни решения за развитието им – в „демоните на енергетиката“. В момента де факто се води война срещу тях. Цели: Необходими са нови стратегии, планове за действие и финансови планове, насочени към подкрепа за масово въвеждане на малки мощности от домакинствата, бизнеса, кооперативи, общини и т.н. Извеждане на АУЕР от структурата на МИЕТ със статут на Държавна агенция, която да ръководи процеса. Специално фокусиране върху разпределението („умни мрежи“ и т.н.), производството, свързано с ВЕИ-технологии, образованието и обучението.
  4. Класическата енергетика – АЕЦ, ТЕЦ, големи язовири. Под лозунгите за „евтин ток“ се пропагандират проекти за нова АЕЦ, удължаване живота на 5 и 6 блок и строеж на нови ядрени блокове в АЕЦ „Козлодуй“, нова ТЕЦ в „Марица – Изток“, нови блокове на въглища в съществуващи ТЕЦ, няколко големи язовира („Тунджа“ и др.) Нищо от това не е факт, но са загубени години, през които да се действа рационално. Междувременно енергетиката се източва финансово, декапитализира се. България трябва да реши дали опасната атомна и „кафява“ енергия ще продължат за заплашват живота и здравето на гражданите или ще се търсят други решения. Цели:  Изваждане на лобизма от сектора. Планиране ефективното доизживяване на мощностите на АЕЦ и ТЕЦ и бъдещата им замяна с други – неядрени и невъглищни – мощности.
  5. Газовата дилема на България. България е малък потребител на газ (около 3 млрд. куб. м./год.), но над 80%-та зависимост от руски доставки е огромен проблем, който постоянно тревожи управляващи и население. Въпреки, че местният добив намали (незначително) зависимостта, проблемът се увеличава допълнително от лобирането за масовизация на битовата газификация; говори се и за строеж на паро-газови централи. Мораториумът върху проучванията и добива на шистов газ временно блокира използването на опасни замърсяващи технологии, но натискът за неговото вдигане –  най-вече отвън, расте. Някак встрани от публичността се развива раздаването на концесии за проучване и добив на газ (и нефт) в акваторията на Черно море. Цели: Безпристрастен анализ, който да установи както алтернативите, така и да отговори на въпроса: „Нуждае ли се България от повече газ и за какви цели и може ли да прескочи етапа на „масова газификация“? Завършване на интерконекторите.

Можем да обобщим, че добрите идеи изключително бавно, с много компромиси и противоречия успяват да се превърнат в някои добри законови решения. В реалния живот властва принципът: „В законите и отчетите ще напишем каквото иска Брюксел, а тук ще правим каквото си искаме“.

 

[1]    “Газова дилема“ на България – доколко България трябва да повтори опита (и грешките) на повечето страни в Западна и Централна Европа, въвеждайки масово битовата газификация и газифицирането на икономиката или може да прескочи този цикъл, възползвайки се направо от достиженията на алтернативните енергийни източници.